Франция и Великобритания ще признаят независима Палестина, но какво точно означава това?
Президентът на Франция Еманюел Макрон разгласи, че ще признае самостоятелна Палестинска страна по време на септемврийската сесия на Организация на обединените нации. Само броени дни откакто Макрон обществено изрази желанието си, същото направи и английският министър председател Киър Стармър.
Той даже сподели, че признанието от английска страна ще пристигна още преди началото на въпросната сесия на Организация на обединените нации. Изказването на Стармър се случи откакто 200 депутата от Народното събрание в Лондон направиха и разпространиха подписка с искане към премиера да работи без закъснение по палестинския въпрос.
Съвсем естествено и предстоящо израелската реакция, на декларираната от Париж и Лондон политика, беше очебийно отрицателна. В нея се споделя, че това е подарък за Хамас.
Премиерът Нетаняху сигурно преглежда актуалната обстановка в Газа като разследване от непредизвиканото нахлуване, което Хамас реализира против Израел на 7 октомври 2023 година
Израелският водач несъмнено има съображение да вижда нещата по този метод. Нападението беше смело, изненадващо и кърваво. Много израелски и други жители изгубиха живота си без да имат никаква виновност. Други пък попаднаха в плен и трябваше да преминат през безчовечен условия, изтезания и тормоз.
След нападението Нетаняху и военният хайлайф на Израел в един глас обявиха, че задачата оттук насетне е цялостното очистване на Хамас. Израел обаче нямаше и продължава да няма тактика за постигането на тази цел. Това събитие беше установено още от администрацията на Джо Байдън.
И тъкмо тук се появи разминаването в методите на Нетаняху и Байдън. За израелския министър председател Хамас и популацията в Газа са едно и също.
Докато за някогашния президент на Съединени американски щати Хамас е терористична организация, която би трябвало да бъде осъдена, той застъпваше позицията, че цивилното палестинско население не може да бъде държано отговорно за дейностите на терористите.
Очевидно е, че в този момент Макрон и Стармър също считат, че сред Хамас и палестинското население в Газа не може да се слага знак за тъждество. Все отново гибелта на над 60 хиляди палестинци след 7 октомври 2023 година е реалност, на който няма по какъв начин да не се обърне внимание.
Намеренията на Макрон и Стармър са свързани доста повече с нормализирането на филантропичната обстановка в Газа и отбраната на популацията там, в сравнение с с действително създаване на самостоятелна Палестина.
Изразяването на позиция по токова пряк метод в действителност цели оказване на напън върху Нетаняху и неговото ръководство.
Може да се каже, че този напън към този момент дава избрани резултати, тъй като се появиха израелски организации, настояващи за обезпечаване на нужните доставки в Газа, с цел да се избегне всеобщият апетит и неговите жертви.
Оттук нататък Нетаняху ще се намира по едно и също време под външен и вътрешен напън.
Иначе и все още към 140 страни са признали или са подготвени да признаят самостоятелна Палестина. Независимостта е оповестена на 15 ноември 1988 година от водача на Организацията за избавление на Палестина (ООП) Ясер Арафат.
Дъното си има дъно: връзките сред Европейски Съюз и Израел
От взаимност към наказания - по какъв начин войната в Газа разкри дълбокото разминаване сред Брюксел и Тел Авив
България, да вземем за пример, е дала своето самопризнание още тогава, в края на далечната 1988 година На 22 март 2018 година президентът Румен Радев посещава Рамала и организира среща с палестинския президент Махмуд Абас.
Същата година, само че на 14 юни, посещаване в Палестина прави и тогавашният министър председател Бойко Борисов. Той се среща и организира диалози с палестинския министър-председател Рами Хамдала. Дори е подписана конвенция за съдействие в областта на образованието сред България и Палестина.
Рамала е град на територията на Западния бряг. Той е столица на Палестина и там са открити президентът и министър-председателят на страната. Институциите в Рамала обаче нямат никакво въздействие в Газа. На Западния бряг ръководи " Фатах ". Това е организацията на президента Махмуд Абас. Тя значително се разграничава от Хамас, който властваше в Газа.
Нещо повече - през последните години Хамас успешно проникваше на Западния бряг и разширяваше въздействието си там за сметка на " Фатах ".
Признаването на самостоятелна Палестина под властта на Махмуд Абас де факто няма да промени нищо в Газа. А това е всичко, което може да бъде прието на този стадий. Тази е единствената палестинска власт, която би могла най-малко ненапълно да се дефинира като законна и тя е лимитирана в границите на територията на Западния бряг.
Сега огромна част от Газа е в руини, а Хамас е съществено ударен и сигурно много отслабен. Малко евентуално е обаче популацията от Газа да потърси своето политическо посланичество в лицето на Абас и институциите в Рамала.
Ако се оформи подобен развой и той получи развиване, то тогава признаването на самостоятелна Палестина може и да има смисъл, само че сходна вероятност по никакъв начин не се обрисува, най-малко не и на този стадий.
Всъщност безвластието в Газа може да се преодолее по два метода. Единия е гореописаният. Другия е малко по-реален и е обвързван с Израел и държавното управление на Нетаняху.
Ако то се ангажира с разрешаването на филантропичния проблем, това към този момент ще значи обезпечаване на някакъв ред за популацията в Газа.
Най-малко хората ще знаят къде и по кое време ще получават храна и вода, както и какви правила ще би трябвало да съблюдават, с цел да имат достъп до ресурсите за облекчаване на най-непосредствените потребности.
Следващата стъпка може да бъде обвързвана с обезпечаване на избрани здравни услуги, както и просветителни - за децата. Това обаче са прекомерно далечни вероятности за кабинета на Нетаняху, до които той най-вероятно няма да стигне.
Друго израелско държавно управление може и да огледа в тази посока, само че не и това на Нетаняху.
Нетаняху има потребност от война. Израел – не
Какво значи тактиката на Тел Авив да управлява територии от непознати страни и по какъв начин оказва помощ тя в този момент на израелския министър председател
Израелският министър председател обаче към този момент се намира под двустранен напън - външен и вътрешен, както беше отбелязано. Ето за какво някакви ограничения във връзка с Газа по всяка възможност ще бъдат подхванати.
Те обаче ще са тромави и ще се развиват мъчно и постепенно. Именно тъй като ще са резултат от напън, а не от вътрешно разбиране на Нетаняху и останалите членове на неговия кабинет.
Ако в този момент Израел промени метода, откакто към този момент е отслабил Хамас, това единствено може да е от изгода за кабинета на Нетаняху в търсенето на разновидности за премахване на тероризма и екстремизма от Газа. Точно такова е и посланието на Макрон и Стармър към израелското държавно управление.
Разбира се, неналичието на доверие е голям проблем. Дори и Израел да разреши филантропичните доставки в Газа, даже и интензивно да се включи в тях, цивилните палестинци няма да стартират внезапно да гледат с положително око на израелското държавно управление.
Подобен развой, в случай че въобще стартира, ще продължи доста дълго и в него значима роля ще би трябвало да играят интернационалните организации, най-много Организация на обединените нации. Много значими ще бъдат и напъните за уединяване на Хамас от публичния живот на палестинското население.
Това пък е посланието на канадския министър председател Марк Карни, който изрази подготвеност да се причисли към желанието на Макрон и Стармър.
Карни съобщи, че също може да признае самостоятелна Палестина на септемврийската сесия на Организация на обединените нации, само че обвърза това с нуждата от осъществяване на избори в страната през 2026 година, в които Хамас да не може да взе участие.
Може да се каже, че позицията на Марк Карни е дребна стъпка напред по отношение на тези на Макрон и Стармър. Просто тя загатва пътя, по който би трябвало да се тръгне към създаване на самостоятелна страна. А този път, несъмнено, ще е дълъг и нерешителен.
Израел против Иран: Няма смисъл да се режат краката, в случай че главата е към момента жива
Защо Тел Авив насочи взор към нуклеарната стратегия на Техеран и каква е цената на " Доктрината Бегин " през днешния ден
Дори и Хамас да бъде успешно изолиран от живота на палестинците, няма гаранция, че в обозримото бъдеще не би се появило нещо, което след това да развие същия темперамент и да се трансформира в терористична организация.
Ето за какво ограниченията за уединяване на Хамас не са задоволителни. Необходими са и ограничения, които да не разрешат появяването на реплики на организацията. Тероризмът може да има разнообразни лица и всички те носят опасност и са голям проблем и за хората, и за страните.
Палестинската страна би трябвало ясно и изрично да признае Израел и да съобщи, че няма никакъв проблем да съжителства с него. Това би било доста значима стъпка към нормализация.
Стартирането на положителни процеси, въпреки и плахи и мудни, само че подкрепени от Организация на обединените нации, са единствения късмет за мир и непоклатимост и за Израел, и за Палестинската автономност, а и за района на Близкия изток като цяло.
Той даже сподели, че признанието от английска страна ще пристигна още преди началото на въпросната сесия на Организация на обединените нации. Изказването на Стармър се случи откакто 200 депутата от Народното събрание в Лондон направиха и разпространиха подписка с искане към премиера да работи без закъснение по палестинския въпрос.
Съвсем естествено и предстоящо израелската реакция, на декларираната от Париж и Лондон политика, беше очебийно отрицателна. В нея се споделя, че това е подарък за Хамас.
Премиерът Нетаняху сигурно преглежда актуалната обстановка в Газа като разследване от непредизвиканото нахлуване, което Хамас реализира против Израел на 7 октомври 2023 година
Израелският водач несъмнено има съображение да вижда нещата по този метод. Нападението беше смело, изненадващо и кърваво. Много израелски и други жители изгубиха живота си без да имат никаква виновност. Други пък попаднаха в плен и трябваше да преминат през безчовечен условия, изтезания и тормоз.
След нападението Нетаняху и военният хайлайф на Израел в един глас обявиха, че задачата оттук насетне е цялостното очистване на Хамас. Израел обаче нямаше и продължава да няма тактика за постигането на тази цел. Това събитие беше установено още от администрацията на Джо Байдън.
И тъкмо тук се появи разминаването в методите на Нетаняху и Байдън. За израелския министър председател Хамас и популацията в Газа са едно и също.
Докато за някогашния президент на Съединени американски щати Хамас е терористична организация, която би трябвало да бъде осъдена, той застъпваше позицията, че цивилното палестинско население не може да бъде държано отговорно за дейностите на терористите.
Очевидно е, че в този момент Макрон и Стармър също считат, че сред Хамас и палестинското население в Газа не може да се слага знак за тъждество. Все отново гибелта на над 60 хиляди палестинци след 7 октомври 2023 година е реалност, на който няма по какъв начин да не се обърне внимание.
Намеренията на Макрон и Стармър са свързани доста повече с нормализирането на филантропичната обстановка в Газа и отбраната на популацията там, в сравнение с с действително създаване на самостоятелна Палестина.
Изразяването на позиция по токова пряк метод в действителност цели оказване на напън върху Нетаняху и неговото ръководство.
Може да се каже, че този напън към този момент дава избрани резултати, тъй като се появиха израелски организации, настояващи за обезпечаване на нужните доставки в Газа, с цел да се избегне всеобщият апетит и неговите жертви.
Оттук нататък Нетаняху ще се намира по едно и също време под външен и вътрешен напън.
Иначе и все още към 140 страни са признали или са подготвени да признаят самостоятелна Палестина. Независимостта е оповестена на 15 ноември 1988 година от водача на Организацията за избавление на Палестина (ООП) Ясер Арафат.
Дъното си има дъно: връзките сред Европейски Съюз и Израел
От взаимност към наказания - по какъв начин войната в Газа разкри дълбокото разминаване сред Брюксел и Тел Авив
България, да вземем за пример, е дала своето самопризнание още тогава, в края на далечната 1988 година На 22 март 2018 година президентът Румен Радев посещава Рамала и организира среща с палестинския президент Махмуд Абас.
Същата година, само че на 14 юни, посещаване в Палестина прави и тогавашният министър председател Бойко Борисов. Той се среща и организира диалози с палестинския министър-председател Рами Хамдала. Дори е подписана конвенция за съдействие в областта на образованието сред България и Палестина.
Рамала е град на територията на Западния бряг. Той е столица на Палестина и там са открити президентът и министър-председателят на страната. Институциите в Рамала обаче нямат никакво въздействие в Газа. На Западния бряг ръководи " Фатах ". Това е организацията на президента Махмуд Абас. Тя значително се разграничава от Хамас, който властваше в Газа.
Нещо повече - през последните години Хамас успешно проникваше на Западния бряг и разширяваше въздействието си там за сметка на " Фатах ".
Признаването на самостоятелна Палестина под властта на Махмуд Абас де факто няма да промени нищо в Газа. А това е всичко, което може да бъде прието на този стадий. Тази е единствената палестинска власт, която би могла най-малко ненапълно да се дефинира като законна и тя е лимитирана в границите на територията на Западния бряг.
Сега огромна част от Газа е в руини, а Хамас е съществено ударен и сигурно много отслабен. Малко евентуално е обаче популацията от Газа да потърси своето политическо посланичество в лицето на Абас и институциите в Рамала.
Ако се оформи подобен развой и той получи развиване, то тогава признаването на самостоятелна Палестина може и да има смисъл, само че сходна вероятност по никакъв начин не се обрисува, най-малко не и на този стадий.
Всъщност безвластието в Газа може да се преодолее по два метода. Единия е гореописаният. Другия е малко по-реален и е обвързван с Израел и държавното управление на Нетаняху.
Ако то се ангажира с разрешаването на филантропичния проблем, това към този момент ще значи обезпечаване на някакъв ред за популацията в Газа.
Най-малко хората ще знаят къде и по кое време ще получават храна и вода, както и какви правила ще би трябвало да съблюдават, с цел да имат достъп до ресурсите за облекчаване на най-непосредствените потребности.
Следващата стъпка може да бъде обвързвана с обезпечаване на избрани здравни услуги, както и просветителни - за децата. Това обаче са прекомерно далечни вероятности за кабинета на Нетаняху, до които той най-вероятно няма да стигне.
Друго израелско държавно управление може и да огледа в тази посока, само че не и това на Нетаняху.
Нетаняху има потребност от война. Израел – не
Какво значи тактиката на Тел Авив да управлява територии от непознати страни и по какъв начин оказва помощ тя в този момент на израелския министър председател
Израелският министър председател обаче към този момент се намира под двустранен напън - външен и вътрешен, както беше отбелязано. Ето за какво някакви ограничения във връзка с Газа по всяка възможност ще бъдат подхванати.
Те обаче ще са тромави и ще се развиват мъчно и постепенно. Именно тъй като ще са резултат от напън, а не от вътрешно разбиране на Нетаняху и останалите членове на неговия кабинет.
Ако в този момент Израел промени метода, откакто към този момент е отслабил Хамас, това единствено може да е от изгода за кабинета на Нетаняху в търсенето на разновидности за премахване на тероризма и екстремизма от Газа. Точно такова е и посланието на Макрон и Стармър към израелското държавно управление.
Разбира се, неналичието на доверие е голям проблем. Дори и Израел да разреши филантропичните доставки в Газа, даже и интензивно да се включи в тях, цивилните палестинци няма да стартират внезапно да гледат с положително око на израелското държавно управление.
Подобен развой, в случай че въобще стартира, ще продължи доста дълго и в него значима роля ще би трябвало да играят интернационалните организации, най-много Организация на обединените нации. Много значими ще бъдат и напъните за уединяване на Хамас от публичния живот на палестинското население.
Това пък е посланието на канадския министър председател Марк Карни, който изрази подготвеност да се причисли към желанието на Макрон и Стармър.
Карни съобщи, че също може да признае самостоятелна Палестина на септемврийската сесия на Организация на обединените нации, само че обвърза това с нуждата от осъществяване на избори в страната през 2026 година, в които Хамас да не може да взе участие.
Може да се каже, че позицията на Марк Карни е дребна стъпка напред по отношение на тези на Макрон и Стармър. Просто тя загатва пътя, по който би трябвало да се тръгне към създаване на самостоятелна страна. А този път, несъмнено, ще е дълъг и нерешителен.
Израел против Иран: Няма смисъл да се режат краката, в случай че главата е към момента жива
Защо Тел Авив насочи взор към нуклеарната стратегия на Техеран и каква е цената на " Доктрината Бегин " през днешния ден
Дори и Хамас да бъде успешно изолиран от живота на палестинците, няма гаранция, че в обозримото бъдеще не би се появило нещо, което след това да развие същия темперамент и да се трансформира в терористична организация.
Ето за какво ограниченията за уединяване на Хамас не са задоволителни. Необходими са и ограничения, които да не разрешат появяването на реплики на организацията. Тероризмът може да има разнообразни лица и всички те носят опасност и са голям проблем и за хората, и за страните.
Палестинската страна би трябвало ясно и изрично да признае Израел и да съобщи, че няма никакъв проблем да съжителства с него. Това би било доста значима стъпка към нормализация.
Стартирането на положителни процеси, въпреки и плахи и мудни, само че подкрепени от Организация на обединените нации, са единствения късмет за мир и непоклатимост и за Израел, и за Палестинската автономност, а и за района на Близкия изток като цяло.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ