Защо Байдън няма да изпрати войски в Украйна
Президентът Джо Байдън вложи голям дипломатически капитал за противопоставяне на съветската експанзия против Украйна. Администрацията му праволинейно излъчваше предизвестия за идната инвазия – което се оказа вярно – и заявяваше, че е заложено нищо по-малко от интернационалния ред.
Но Байдън също по този начин даде да се разбере, че американците не желаят да се бият, макар че руснаците явно желаят. Освен това той изключи опцията да изпрати сили в Украйна, даже за избавяне на американски жители, в случай че се стигне до такава степен. И в действителност дори изтегли военните, които служеха в страната като съветници и наблюдаващи.
Защо той начерта тази алена линия в най-последователната външнополитическа рецесия от неговото президентство?
Няма връзка с националната сигурност
Първо, Украйна не е в съседство с Америка. Не се намира до границите на Съединени американски щати, нито пък там има американска военна база. Тя няма стратегически петролни ресурси и не е главен търговски сътрудник.
Подобна липса на народен интерес не спря предходни президенти да пролеят кръв и да вложат държавни средства в други страни. През 1995 година Бил Клинтън разпореди военна интервенция в конфликта, зародил след разпадането на Югославия. А през 2011 година Барак Обама направи същото в либийската революция – както, значително, от филантропични съображения, по този начин и поради човешките права там. През 1990 година Джордж Буш-старши оправда своята интернационална коалиция за прогонване на Ирак от Кувейт със отбраната на върховенството на закона против господството на джунглата.
Сега висши чиновници по националната сигурност при Байдън използваха сходен език, описвайки опасността, която съставлява Русия за интернационалните правила на мира и сигурността. Но те проповядват като отговор икономическа война посредством осакатяващи наказания, а не военни интервенции.
Байдън не избира военния интервенционизъм
Това има нещо общо с инстинктите на американския президент за невмешателство.
Тези инстинкти, несъмнено, са направени с течение на времето. Той, да вземем за пример, поддържа военните дейности на Съединени американски щати през 90-те години на ХХ век за справяне с етническите спорове на Балканите. И отново той гласоподава за злополучната инвазия на Америка в Ирак през 2003 година
Но от този момент към този момент е по-предпазлив, когато става дума за потребление на военната мощ на Съединени американски щати. Байдън се опълчи на намесата на Обама в Либия, както и на скупчването на войски в Афганистан. А след това уверено отбрани своята заповед за евакуиране на американските сили от Афганистан предходната година, макар хаоса и филантропичната злополука, които последваха.
Неговият върховен посланик Антони Блинкен – индивидът, който изграждаше външната политика на президента в последните 20 години – дефинира националната сигурност повече като битка с изменението на климата, с световните заболявания и конкуренция с Китай, в сравнение с военни интервенции.
Американците също не желаят война
Неотдавнашно изследване на AP-NORC откри, че 72% от запитаните настояват, че Съединени американски щати би трябвало да играят незначителна роля в спора сред Русия и Украйна или въобще да не играят никаква роля.
Те са фокусирани върху вътрешните си проблеми, изключително възходящата инфлация – нещо, което Байдън би трябвало да има поради, при идните междинни избори.
Във Вашингтон рецесията към този момент възпира законодателите, настояващи за най-строгите наказания. Но даже и ястреби, като сенатора републиканец Тед Круз, не желаят Байдън да изпрати американски войски в Украйна и да „ стартира открита война с Путин “. Друг ястреб в региона на външната политика – републиканският сенатор Марко Рубио, на собствен ред съобщи, че войната сред двете най-големи нуклеарни сили не би била добра за никого.
Опасността от борба с една суперсила
Основното са запасите на Путин от нуклеарни бойни глави. Байдън не желае да провокира „световна война“, рискувайки директен конфликт сред американски и съветски войски в Украйна и беше явен по този въпрос.
„ Не е като да имаме работа с терористична организация – сподели президентът пред NBC по-рано този месец. – Имаме работа с една от най-големите армии в света. Това е доста сложна обстановка и нещата могат бързо да се объркат.“
https://www.segabg.com/
Но Байдън също по този начин даде да се разбере, че американците не желаят да се бият, макар че руснаците явно желаят. Освен това той изключи опцията да изпрати сили в Украйна, даже за избавяне на американски жители, в случай че се стигне до такава степен. И в действителност дори изтегли военните, които служеха в страната като съветници и наблюдаващи.
Защо той начерта тази алена линия в най-последователната външнополитическа рецесия от неговото президентство?
Няма връзка с националната сигурност
Първо, Украйна не е в съседство с Америка. Не се намира до границите на Съединени американски щати, нито пък там има американска военна база. Тя няма стратегически петролни ресурси и не е главен търговски сътрудник.
Подобна липса на народен интерес не спря предходни президенти да пролеят кръв и да вложат държавни средства в други страни. През 1995 година Бил Клинтън разпореди военна интервенция в конфликта, зародил след разпадането на Югославия. А през 2011 година Барак Обама направи същото в либийската революция – както, значително, от филантропични съображения, по този начин и поради човешките права там. През 1990 година Джордж Буш-старши оправда своята интернационална коалиция за прогонване на Ирак от Кувейт със отбраната на върховенството на закона против господството на джунглата.
Сега висши чиновници по националната сигурност при Байдън използваха сходен език, описвайки опасността, която съставлява Русия за интернационалните правила на мира и сигурността. Но те проповядват като отговор икономическа война посредством осакатяващи наказания, а не военни интервенции.
Байдън не избира военния интервенционизъм
Това има нещо общо с инстинктите на американския президент за невмешателство.
Тези инстинкти, несъмнено, са направени с течение на времето. Той, да вземем за пример, поддържа военните дейности на Съединени американски щати през 90-те години на ХХ век за справяне с етническите спорове на Балканите. И отново той гласоподава за злополучната инвазия на Америка в Ирак през 2003 година
Но от този момент към този момент е по-предпазлив, когато става дума за потребление на военната мощ на Съединени американски щати. Байдън се опълчи на намесата на Обама в Либия, както и на скупчването на войски в Афганистан. А след това уверено отбрани своята заповед за евакуиране на американските сили от Афганистан предходната година, макар хаоса и филантропичната злополука, които последваха.
Неговият върховен посланик Антони Блинкен – индивидът, който изграждаше външната политика на президента в последните 20 години – дефинира националната сигурност повече като битка с изменението на климата, с световните заболявания и конкуренция с Китай, в сравнение с военни интервенции.
Американците също не желаят война
Неотдавнашно изследване на AP-NORC откри, че 72% от запитаните настояват, че Съединени американски щати би трябвало да играят незначителна роля в спора сред Русия и Украйна или въобще да не играят никаква роля.
Те са фокусирани върху вътрешните си проблеми, изключително възходящата инфлация – нещо, което Байдън би трябвало да има поради, при идните междинни избори.
Във Вашингтон рецесията към този момент възпира законодателите, настояващи за най-строгите наказания. Но даже и ястреби, като сенатора републиканец Тед Круз, не желаят Байдън да изпрати американски войски в Украйна и да „ стартира открита война с Путин “. Друг ястреб в региона на външната политика – републиканският сенатор Марко Рубио, на собствен ред съобщи, че войната сред двете най-големи нуклеарни сили не би била добра за никого.
Опасността от борба с една суперсила
Основното са запасите на Путин от нуклеарни бойни глави. Байдън не желае да провокира „световна война“, рискувайки директен конфликт сред американски и съветски войски в Украйна и беше явен по този въпрос.
„ Не е като да имаме работа с терористична организация – сподели президентът пред NBC по-рано този месец. – Имаме работа с една от най-големите армии в света. Това е доста сложна обстановка и нещата могат бързо да се объркат.“
https://www.segabg.com/
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ