Книга на руски учен търси руската следа в 9-юнския преврат от 1923 г.
Презентация на научно-популярната книга «Бял реванш в страната на алените рози. Александър Гучков и държавният прелом от 9 юни 1923 година в България» на доктора на историческите науки, шеф на Института за исторически и социално-политически проучвания (Русия, гр. Новосибирск) Виктор Иванович КОЗОДОЙ провежда РКИЦ на 25 юни от 18,30 часа в РКИЦ (ул. Шипка 34)
Книгата е логическо продължение на първата книга за Александър Иванович Гучков и е отдадена на проучването на неговата «българска следа», на ролята му в държавния прелом от 9 юни 1923 година в България.
Каква може да бъде връзката сред крупния съветски политик и преврата в далечна България? Какво отношение е имал Гучков към България?.. Защо му е било належащо да провежда прелом?.. И какво въобще са правили руснаците и съветската войска на военачалник Врангел в България през 1923 година?...
Деветоюнският прелом от 1923 година в България се преглежда като продължение на Гражданската война в Русия, на противостоянието сред «бели» и «червени» след бягството на армията на Врангел от Русия.
В биографията на А. И. Гучков «българският гамбит» е своего рода «дубъл» по планирането и организацията на мероприятия за промяна на властта в страната, като се има поради ролята и присъединяване му в събитията от февруари 1917 година в Русия. В българските събития може да се наблюдава аналогична поредна «технологична» разработка и същата липса на «стихийност» на процесите.
След като имаме обширна информация за «дубъла» на А. И. Гучков за промяна на властта, съотнасяйки събитията от преврата в България през 1923 година със събитията от февруари 1917 година в Русия, и анализирайки хода на мислите и дейностите на Гучков, ние получаваме самобитен ключ към разбирането на неговата организационно-управленска активност в революцията от 1917 година в Русия. Именно това е основното, поради което е належащо да се учи историята на пребиваването на съветската емиграция и ролята й в събитията през 1920-те години в България.
Книгата е логическо продължение на първата книга за Александър Иванович Гучков и е отдадена на проучването на неговата «българска следа», на ролята му в държавния прелом от 9 юни 1923 година в България.
Каква може да бъде връзката сред крупния съветски политик и преврата в далечна България? Какво отношение е имал Гучков към България?.. Защо му е било належащо да провежда прелом?.. И какво въобще са правили руснаците и съветската войска на военачалник Врангел в България през 1923 година?...
Деветоюнският прелом от 1923 година в България се преглежда като продължение на Гражданската война в Русия, на противостоянието сред «бели» и «червени» след бягството на армията на Врангел от Русия.
В биографията на А. И. Гучков «българският гамбит» е своего рода «дубъл» по планирането и организацията на мероприятия за промяна на властта в страната, като се има поради ролята и присъединяване му в събитията от февруари 1917 година в Русия. В българските събития може да се наблюдава аналогична поредна «технологична» разработка и същата липса на «стихийност» на процесите.
След като имаме обширна информация за «дубъла» на А. И. Гучков за промяна на властта, съотнасяйки събитията от преврата в България през 1923 година със събитията от февруари 1917 година в Русия, и анализирайки хода на мислите и дейностите на Гучков, ние получаваме самобитен ключ към разбирането на неговата организационно-управленска активност в революцията от 1917 година в Русия. Именно това е основното, поради което е належащо да се учи историята на пребиваването на съветската емиграция и ролята й в събитията през 1920-те години в България.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ