През юни 323 година пр.Хр Александър Велики умира, а голямата

През юни 323 година пр.Хр Александър Велики умира, а огромната му империя е разграничена сред генералите му. Един от тях бил Птолемей I Сотер, който основал династията на Птолемеите в античен Египет. Птолемеите ръководят Египет до появяването на Римската империя и гибелта на последната египетска кралица – Клеопатра VII.

Клеопатра VII Филопатор е родена през 69 година пр.Хр и ръководи дружно с татко си Птолемей XII Авлет. Когато Клеопатра е на 18 години, татко й умира, оставяйки й тежката отговорност да заеме мястото му на трона. Тъй като египетските обичаи претендирали дамата да има мъж до себе си, с цел да ръководи, Клеопатра била омъжена за 12-годишния си брат Птолемей XIII. Скоро обаче, Клеопатра премахнала името на брат си от всички публични документи и почнала да ръководи сама.

Част от скулптура на Птолемей XIII

Птолемеите управлявали Египет в продължение на епохи, без да научат езика на египтяните и без да присвоят традициите и обичаите на народа. Клеопатра обаче се справяла добре, както с египетския, който употребила като майчин, по този начин и с още няколко непознати езика. Поради тази причина, тя елементарно комуникирала с дипломатите от други страни, без да има потребност от преводач. Историкът Плутарх написа:

„ Беше същинско наслаждение да слушаш гласа й, с който, като че ли като с инструмент с голям брой струни, тя преминаваше от един език в различен. “

Способността на Клеопатра да взема решения и да работи без препоръките на членовете на сената обаче, разстройва някои от високопоставените чиновници. Един образец за това е, когато тя поръчва гибелта на синовете на краля на Сирия, които отишли при нея, молейки за съдействието й. През 48 година пр.Хр основният й консултант Потин, дружно с Теодот от Хиос я смъкват от трона и на нейно място прогласяват за крал Птолемей XIII, вярвайки, че той е по-лесен за операция.Клеопатра и нейната полусестра Арсиноя бягат в Тиваида.

По същото време римският военачалник и политик Помпей Велики е надвит от Юлий Цезар в борбата при Фарсала. Вярвайки, че ще открие другари в Египет, той отива там, само че вместо приветствия, е погубен по разпореждане на Птолемей XIII в Александрия. Армията на Цезар е по-малка от тази на Помпей, по тази причина успеха му се пояснява като облагодетелстване от боговете.

При идването си в Египет, Цезар схваща, че Помпей е бил погубен, което го разгневява. Той афишира военно състояние и се настанява в кралския замък. Птолемей XIII бяга от двора. Цезар обаче взема решение, че няма да разреши на младия властник да се измъкне и го връща в Александрия. Клеопатра по същото време е към момента в заточение и схваща, че няма по какъв начин да се върне в замъка неусетно и без старания. В Цезар тя вижда опция да си върне властта, по тази причина се обгръща в една рогозка, която трябвало да бъде подарък за римския военачалник. Когато се видяли обаче, те незабавно били привлечени един от различен и още на идната заран, когато и брат й Птолемей XIII дошъл, те към този момент били любовници.

Птолемей XIII е мощно засегнат от случилото се и се обръща към съветника си за поддръжка. Тогава стартира войната, водена сред легионите на Цезар и египетската войска. Цезар и Клеопатра били обсадени в двореца в продължение на шест месеца, до момента в който римските подкрепления идват и унищожават египетските войни. Преди успеха обаче, полусестрата на Клеопатра – Арсиноя, която се била върнала с нея, избягала от двореца и се самопровъзгласила за кралица, заемайки мястото на Клеопатра. Птолемей XIII се удавил в Нил, пробвайки се да избяга след борбата, а другите водачи на преврата против Клеопатра били убити в борба скоро по-късно. Арсиноя е пленена и изпратена в Рим, само че била пощадена от Цезар, който я изпратил на изгнание в Храма на Артемида в Ефес, където останала до 41 година пр.Хр, когато Марк Антоний заповядал да я екзекутират.

Клеопатра пътувала през Египет с Цезар в огромен лукс и жанр и била приветствана от всички като фараон. Тя ражда наследник – Птолемей Цезар (познат като Цезарион) през юни 47 година пр.Хр. и го афишира за собствен правоприемник. Цезар се съгласявал с политиката и ръководството на Клеопатра в Египет, защото те откривали един в различен мощ и просветеност, които ги изпълвали с взаимно почитание. През 46 година пр.Хр. Цезар се връща в Рим и малко по-късно води Клеопатра, сина им и всички техни чиновници там. Той намерено признава Цезарион за собствен наследник (макар и да не го афишира за собствен наследник), а Клеопатра за негова брачна половинка. Тъй като Цезар към този момент бил женен за Карпуния, а римските закони били строги по отношение на многобрачието, членовете на сената, както и обществеността били мощно разтревожени от дейностите на Цезар.

Цезар

След като Цезар бил погубен през 44 година пр.Хр, Клеопатра и синът й се връщат назад в Александрия. Дясната ръка на Цезар – Марк Антоний дружно с Октавиан и Лепид решили да преследват конспираторите, умъртвили Цезар и да им отмъстят. След борбата при Филипи, при която силите на Антоний и Октавиан побеждават войските на Брут и Касий, Антоний се очертавал като държател на източните провинции, в това число и Египет, до момента в който за Октавиан оставал западът.

През 41 година пр.Хр Клеопатра е призована да се яви в Тарс, с цел да понесе отговорността си за обвиняванията против Брут и Касий. Клеопатра забавя идването си, а по-късно се забавя да извърши наказването си, давайки ясно да се разбере, че като кралица на Египет, може да пристигна по което време желае и когато сметне за уместно. По това време Египет се намира на ръба на иконимически безпорядък, само че все пак Клеопатра се държи като същински суверен, появявайки се в първокласни транспортни средства и облечена като Афродита.

„ Клеопатра се появи в позлатена лодка с лилави платна. Самата тя лежеше под балдахин, облечена като Венера, а две красиви млади момчета стояха от двете й страни, с цел да й вършат вятър. Слугините й бяха облечени като морски нимфи… “ – написа Плутарх.

Марк Антоний и Клеопатра незабавно се влюбват и остават любовници през идващите 10 години. Тя му ражда три деца, а той я афишира за своя брачна половинка, макар че е бил женен – първо за Фулвия, а по-късно за Октавия – сестрата на Октавиан. В последна сметка той се развежда с Октавия, с цел да се ожени за Клеопатра.

По това време връзките сред Антоний и Октавиан се обтегнали дотам, че избухнала революция. Силите на Антоний и Клеопатра били победени от тези на Октавиан през 31 година пр.Хр, а година по-късно и двамата се самоубиват. Антоний, откакто чува подправена вест за гибелта на Клеопатра, се намушква. Той научава, за жалост прекомерно късно, че Клеопатра е жива, а Октавиан му разрешава да я види. Тогава той умира в ръцете й. След това Октавиан прави визита с кралицата, на която й изяснява своите условия. Те не са по никакъв начин удобни за Клеопатра и тя схваща, че ще бъде отведена в Рим, където ще се трансформира в знак на триумфа на Октавиан. Осъзнавайки, че няма да може да манипулира Октавиан по този начин, както е правила с Цезар и Антоний, тя желае от него да й даде време да се приготви. Октавиан се съгласява, само че Клеопатра употребява времето не за подготовка, а с цел да се токсини. Октавиан убива сина на Клеопатра и Цезар, а децата й от Антоний води в Рим, където са отгледани от Октавия. По този метод се поставя завършек на династията на Птолемеите.

Въпреки, че нормално се смята за необикновено красива жена, античните създатели по-често възхваляват интелигентността и чара й, а не толкоз физическите й качества. Плутарх написа:

„ Красотата й не е несравнима, само че Клеопатра неотложно пленява. Очарованието и наличието й са неустоими, а чарът в диалозите й, дружно с особената мощ на характера й, кара всички да се усещат като уловени от нейната магия. “