Големият етиопски язовир „Ренесанс“: Заплаха или нова възможност за водния ресурс в Северна Африка
През юли месец тази година, сателитни фотоси демонстрираха, че Етиопия е почнала третото пълнене на мегаязовира, който строи по течението на река Нил. Пълненето на голямото оборудване съставлява интернационален проблем, който визира страните на север Судан и Етиопия. На 16 юли 2022 президентът на Съединени американски щати Джо Байдън поддържа египетската страна, заявявайки, че към този момент е време да се изготви легално съглашение във връзка с водите и използването им.
През юни 2022. етиопският дипломат в Съединени американски щати Селеши Бекеле съобщи на среща с Майк Хамър, специфичния делегат на Съединени американски щати за района Африкански рог (включва страните Джибути, Еритрея, Етиопия, Сомалия, Южен Судан и Судан), че страната му има желание да продължи интернационалните договаряния със своите държави-съседки Египет и Судан във връзка с огромния етиопски язовир „ Ренесанс “ (GERD Grand Ethiopian Renaissance Dam) .
Конфликтът в Северна Африка
Преговори се постановат заради обстоятелството, че през цялото време на плана през 2011 година се заражда спор в Северна Африка . Нил извира от езерото Тана в Етиопия, минава на север през Судан и Египет и се влива в Средиземно море. Размерите на оборудването са големи дълбочината му е 145 м., а вместимостта е 74 куб. млн. м. вода. Целта, която етиопското ръководство си слага е да направи най-големия язовир в Африка, който да зарежда водноелектроцентрала с мощ 6500 м.г. Ако задачата се извърши, това ще даде опция на Етиопия да разкрие извънредно доста работни места, да достави популацията си с електричество и да усъвършенства стопанската система си, изнасяйки ток за прилежащите си страни.
Страните на север - Судан и Египет , през цялото време изпитват терзания към зареждането на водоема. И двете страни разчитат извънредно на водния си запас за оцеляването на стопанската система и популацията си. От самото начало на договарянията през 2011 година те упорстват за легално интернационално съглашение, което да урегулира интервенциите към построяването и запълването на водния потенциал. Над 90 % от стопанската система на Египет зависи от приливите на Нил, които се случват в интервала август-септември. Етиопия отхвърля от години да подпише такова легално съглашение.
Историята към разпределението на водния запас в Африка има съвсем вековна история, като водещи са претенциите на Египет. В митингите си египетската страна се базира на контракт, подписан през 1929 година (още от ръководството на Британия над Египет); този контракт дава свръхправа на Египет да постанова несъгласие над всевъзможни планове, свързани с използването на водите. През 1959 година Египет и Судан подписват без значение съглашение, което е за систематизиране на потока на водата - 22 % от количеството остава за Судан, а 66 % за Египет. Тъй като Етиопия не е включена в това съглашение, не го смята за годно и не се преценява с него, нито с контракта от 1929 година и въпреки всичко стартира построяването на язовира. През 2010 в Уганда се анулират свръхправата на Египет във връзка с водния запас. През 2015 година градежът към този момент е реалност и договаряния се водят съвсем непрекъснато до този миг. Двете застрашени участнички в спора изпращат многочислени писма до външни институции като Европейския съюз, Съединени американски щати, Африканския съюз, Организацията на обединените народи, само че Етиопия не смята за нужно спорът да се взема решение посредством намесата на външни институции. През същата година трите страни подписват споразумение, което в най-общи линии гласи, че нито една от тях не трябва да подхваща дейности, които да заплашват водния запас на другите участнички, както и че би трябвало да се излъчи научна комисия и от трите страни, която да дефинира по кое време и по какъв метод ще се прави пълненето на водния басейн. Освен това е трябвало научните данни да са налични и за трите страни и при положение на повреда или неотложност, държавните управления на Судан и Египет да бъдат неотложно известени.
Суданската страна също е съоръжена с язовири , които разрастват нейната обработваема повърхност, а в Египет се намира Асуанският язовир, който досега е най-големият в Африка. Двете страни се тормозят за водната, икономическата и политическата си сигурност, заради обстоятелството, че сегашният министър председател Абий Ахмед продължава да отхвърля да се подпише съглашение по силата на интернационалното право и към този момент са осъществени 2 пълнения на язовира.
През 2020 година спорът продължава, тъй като договарянията по какъв начин тъкмо да се реализира първото зареждане на язовира пропадат. През юли месец същата година Абий Ахмед оповестява новината, че първото пълнене на язовира е реалност, само че не излиза наяве дали се е случило заради изобилните дъждове или и други интервенции са били в деяние по същото време. Тогава се пълнят 4.6 млн. куб. вода. Суданският министър председател регистрира активността им като едностранчива и противоречаща на споразумението от 2015 година Етиопия планува при идващото пълнене на язовира да се прибавят още 13.6 млн. куб. м. вода, а краят на плана е очакван за 2023 година
Напрежението през идната година набъбна от април месец, когато Абий Ахмед съобщи, че стартира второто пълнене на язовира, а президентът на Египет Абдел Сиси излезе пред медиите и съобщи, че „ никой не може да вземе и капка от водата на Египет “, и че „ дейностите на Египет ще бъдат осезаеми, в случай че това се случи “. После добавя, че изявлението му не е опасност, както и че Египет постоянно ще се стреми да резервира положителния дипломатически звук на договарянията, както и че се постанова да се подпише съглашение по тематиката. Тези дейности рефлектират във обстоятелството, че Судан и Египет ускориха военните си връзки и през май 2021 двете армии организираха взаимни образования и тренировки. В отговор през юли 2021, Етиопия съобщи, че процедурата е приключена и плануваното количество вода е добавено.
През юни 2022. етиопският дипломат в Съединени американски щати Селеши Бекеле съобщи на среща с Майк Хамър, специфичния делегат на Съединени американски щати за района Африкански рог (включва страните Джибути, Еритрея, Етиопия, Сомалия, Южен Судан и Судан), че страната му има желание да продължи интернационалните договаряния със своите държави-съседки Египет и Судан във връзка с огромния етиопски язовир „ Ренесанс “ (GERD Grand Ethiopian Renaissance Dam) .
Конфликтът в Северна Африка
Преговори се постановат заради обстоятелството, че през цялото време на плана през 2011 година се заражда спор в Северна Африка . Нил извира от езерото Тана в Етиопия, минава на север през Судан и Египет и се влива в Средиземно море. Размерите на оборудването са големи дълбочината му е 145 м., а вместимостта е 74 куб. млн. м. вода. Целта, която етиопското ръководство си слага е да направи най-големия язовир в Африка, който да зарежда водноелектроцентрала с мощ 6500 м.г. Ако задачата се извърши, това ще даде опция на Етиопия да разкрие извънредно доста работни места, да достави популацията си с електричество и да усъвършенства стопанската система си, изнасяйки ток за прилежащите си страни.
Страните на север - Судан и Египет , през цялото време изпитват терзания към зареждането на водоема. И двете страни разчитат извънредно на водния си запас за оцеляването на стопанската система и популацията си. От самото начало на договарянията през 2011 година те упорстват за легално интернационално съглашение, което да урегулира интервенциите към построяването и запълването на водния потенциал. Над 90 % от стопанската система на Египет зависи от приливите на Нил, които се случват в интервала август-септември. Етиопия отхвърля от години да подпише такова легално съглашение.
Историята към разпределението на водния запас в Африка има съвсем вековна история, като водещи са претенциите на Египет. В митингите си египетската страна се базира на контракт, подписан през 1929 година (още от ръководството на Британия над Египет); този контракт дава свръхправа на Египет да постанова несъгласие над всевъзможни планове, свързани с използването на водите. През 1959 година Египет и Судан подписват без значение съглашение, което е за систематизиране на потока на водата - 22 % от количеството остава за Судан, а 66 % за Египет. Тъй като Етиопия не е включена в това съглашение, не го смята за годно и не се преценява с него, нито с контракта от 1929 година и въпреки всичко стартира построяването на язовира. През 2010 в Уганда се анулират свръхправата на Египет във връзка с водния запас. През 2015 година градежът към този момент е реалност и договаряния се водят съвсем непрекъснато до този миг. Двете застрашени участнички в спора изпращат многочислени писма до външни институции като Европейския съюз, Съединени американски щати, Африканския съюз, Организацията на обединените народи, само че Етиопия не смята за нужно спорът да се взема решение посредством намесата на външни институции. През същата година трите страни подписват споразумение, което в най-общи линии гласи, че нито една от тях не трябва да подхваща дейности, които да заплашват водния запас на другите участнички, както и че би трябвало да се излъчи научна комисия и от трите страни, която да дефинира по кое време и по какъв метод ще се прави пълненето на водния басейн. Освен това е трябвало научните данни да са налични и за трите страни и при положение на повреда или неотложност, държавните управления на Судан и Египет да бъдат неотложно известени.
Суданската страна също е съоръжена с язовири , които разрастват нейната обработваема повърхност, а в Египет се намира Асуанският язовир, който досега е най-големият в Африка. Двете страни се тормозят за водната, икономическата и политическата си сигурност, заради обстоятелството, че сегашният министър председател Абий Ахмед продължава да отхвърля да се подпише съглашение по силата на интернационалното право и към този момент са осъществени 2 пълнения на язовира.
През 2020 година спорът продължава, тъй като договарянията по какъв начин тъкмо да се реализира първото зареждане на язовира пропадат. През юли месец същата година Абий Ахмед оповестява новината, че първото пълнене на язовира е реалност, само че не излиза наяве дали се е случило заради изобилните дъждове или и други интервенции са били в деяние по същото време. Тогава се пълнят 4.6 млн. куб. вода. Суданският министър председател регистрира активността им като едностранчива и противоречаща на споразумението от 2015 година Етиопия планува при идващото пълнене на язовира да се прибавят още 13.6 млн. куб. м. вода, а краят на плана е очакван за 2023 година
Напрежението през идната година набъбна от април месец, когато Абий Ахмед съобщи, че стартира второто пълнене на язовира, а президентът на Египет Абдел Сиси излезе пред медиите и съобщи, че „ никой не може да вземе и капка от водата на Египет “, и че „ дейностите на Египет ще бъдат осезаеми, в случай че това се случи “. После добавя, че изявлението му не е опасност, както и че Египет постоянно ще се стреми да резервира положителния дипломатически звук на договарянията, както и че се постанова да се подпише съглашение по тематиката. Тези дейности рефлектират във обстоятелството, че Судан и Египет ускориха военните си връзки и през май 2021 двете армии организираха взаимни образования и тренировки. В отговор през юли 2021, Етиопия съобщи, че процедурата е приключена и плануваното количество вода е добавено.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ