Петър Волгин в ПИК и Ретро: Нинова, Дърева и “Дума“ – отива ли си демокрацията от БСП
През всичките години на прехода Българска социалистическа партия беше упреквана в какви ли не грехове. Наричаха я ретроградна, соцносталгична, кей на „ чугунените глави “, неспособна да се впише в новите действителности, жалеща за плановото стопанство и отричаща достиженията на пазарната стопанска система.
България щяла да стане естествена страна, споделяха най-отявлените ѝ критици, едвам тогава, когато тази партия изчезне окончателно. Само че и най-големите хулители на Българска социалистическа партия нямаше по какъв начин да отрекат едно – това беше една от дребното в действителност демократични партии в България след 1989 година Звучи необичайно като за групировката, правоприемник на Българска комунистическа партия, само че си беше справедлив факт. Тази достоверна вътрешнопартийна либералност на Българска социалистическа партия правеше изключително огромно усещане на фона на останалите партии. Особено на тези, които се презентираха като пропазарни и проевроатлантически.
Независимо от тези красиво звучащи избрания въпросните обединения си бяха стопроцентово вождистки планове, където никой не смееше да шукне без позволението на ръководителя. Такава партия беше Съюз на демократичните сили по времето, когато я оглавяваше Иван Костов, такава партия беше, а и продължава да бъде ГЕРБ. Едва ли някой в миналото си е представял, че в тази групировка някой ще си разреши да изрази сериозно мнение по адрес на Бойко Борисов.
Е, точно на този декор Българска социалистическа партия в действителност се отличаваше със своя плурализъм, с толерантността към всевъзможни отзиви вътре в партията. И нямаше никакво значение кой е нейният водач – Лилов, Виденов, Първанов, Станишев, Миков. Колкото и да бяха разнообразни тези хора, общото сред тях беше това, че не преследваха и не изключваха вътрешнопартийните си съперници. Вероятно тъй като всички те са осъзнавали, че силата на Българска социалистическа партия е точно в нейното разнообразие, в множествеността на гледните точки.
Тази либералност беше изключително присъща за партийния вестник „ Дума “. Както по времето на неговия пръв основен редактор огромния Стефан Продев, по този начин и след него на страниците на изданието можеха да се прочетат текстове, които влизаха в трагичен дисонанс с моментната политика на партийното управление. И това изглеждаше изключително необичайно, като се има поради, че „ Дума “ е правоприемник на всевластния комунистически официоз „ Работническо дело “ от времето на соца, само че си беше безспорен факт.
Нерядко „ Дума “ подлагаше на критика освен политическите съперници на Българска социалистическа партия, само че и личното си управление. И сигурно точно този плурализъм е една от аргументите „ Дума “ да продължи да излиза повече от 30 години за разлика от официоза на Съюз на демократичните сили вестник „ Демокрация “, за който надали някой отвън най-запалените политически почитатели си спомня през днешния ден.
Плурализмът на мненията е това, което държи една медия жива. Най-сигурният метод за нейната гибел е да реши да тръгне по пътя на тоталното единодушие.
Отстраняването на основни публицисти от вестник „ Дума “ е обезпокоителен факт. Да, от управлението на Българска социалистическа партия споделят, че уволнения няма. И официално са прави. Доскорошният заместител основен редактор Георги Георгиев самичък е подал оставка, а краткотрайните контракти на Велиана Христова и Велислава Дърева са изтекли. Само че има неща, които са несравнимо по-важни от тези формалности. Тези публицисти бяха, а и не престават да бъдат сериозно настроени към актуалното управление на партията. И значи не е мъчно да се досетим за какво към този момент не са част от екипа на „ Дума “.
Наблюдаваме премахване на неуместни публицисти. Тоест очевидци сме на същия развой, при който нехаресвани от властта – партийна или държавна, публицисти в най-различни медии биват уволнявани, а предаванията им в малките екрани и радиото спирани. Не по-малко значим е и фактът, че „ Дума “ се лишава от едни от най-хубавите свои създатели. И Георги, и Велиана, и Велислава са измежду стожерите на този вестник. Били са там, борели са се за социалистическата концепция и когато Българска социалистическа партия е била на власт, и когато е била в съпротива. Сега ги махнаха. Явно кардиналната им позиция към този момент е неуместна.
Конкретният случай с „ Дума “ през днешния ден не е просто журналистически проблем. Той наподобява индикативен за положението на плурализма вътре в партията. Или по-скоро за неговото неявяване. Българска социалистическа партия все по-малко наподобява на онази партия, в която се водеха разгорещени вътрешнопартийни полемики. Там се сблъскваха позициите на комунисти, либерали, социалдемократи. Именно тези полемики поддържаха партията жива. Ако Българска социалистическа партия беше застинала в някаква сплотеност, от дълго време щеше да е изчезнала, както изчезна главният ѝ конкурент през 90-те години – Съюзът на демократичните сили. Със сигурност на другите партийни ръководители не им е било прелестно да слушат рецензии по собствен адрес от личните им съпартийци. Обаче не са се разправяли с критиците си, тъй като са считали, че вътрешнопартийният плурализъм обогатява партията, а не ѝ пречи.
Днешното управление на Българска социалистическа партия, наподобява, е избрало друга тактичност – да заглуши оптимално рецензиите, които идват от вътрешната страна. Обяснението е, че непрекъснатите вътрешни разногласия обезсърчавали гласоподавателите и надлежно Българска социалистическа партия трябвало да се покаже като единна групировка.
Спорно е дали тази тактичност е печеливша. Даже в случай че гледаме резултатите от изборите, по-скоро не е. На парламентарните избори през 2017 година Българска социалистическа партия получи близо един милион гласа. Четири години по-късно трендът беше единствено надолу. На последните избори през ноември 2021 година партията получи най-ниския резултат в историята си – 267 871 гласоподаватели. Вярно, през днешния ден Българска социалистическа партия наподобява по-единна, в сравнение с преди пет години. Обаче какъв е смисълът една партия да бъде единна, когато броят на нейните гласоподаватели непрекъснато се топи?
Привържениците на актуалното управление ще отвръщат с обстоятелството, че партията най-сетне е във властта. Ето за какво, споделят те, заглушаването на вътрешния плурализъм е оневинен. Постигнали сме огромната цел да влезем в ръководството и нищо друго няма значение.
Подобно мислене наподобява рационално единствено на пръв взор. Най-малкото тъй като наличието във властта въобще не е гаранция за партийно дългоденствие. Пак ще напомня печалната история на Съюз на демократичните сили. В един миг тази партия беше не просто младши съдружен сътрудник, както е Българска социалистическа партия в този момент, ами държеше всички управляващи в страната – законодателната, изпълнителната, правосъдната. Няколко години по-късно Съюз на демократичните сили престана да бъде какъвто и да било фактор. Ако Социалистическата партия тръгне по същия път на заличаване на вътрешната народна власт, я чака същата орис.
България щяла да стане естествена страна, споделяха най-отявлените ѝ критици, едвам тогава, когато тази партия изчезне окончателно. Само че и най-големите хулители на Българска социалистическа партия нямаше по какъв начин да отрекат едно – това беше една от дребното в действителност демократични партии в България след 1989 година Звучи необичайно като за групировката, правоприемник на Българска комунистическа партия, само че си беше справедлив факт. Тази достоверна вътрешнопартийна либералност на Българска социалистическа партия правеше изключително огромно усещане на фона на останалите партии. Особено на тези, които се презентираха като пропазарни и проевроатлантически.
Независимо от тези красиво звучащи избрания въпросните обединения си бяха стопроцентово вождистки планове, където никой не смееше да шукне без позволението на ръководителя. Такава партия беше Съюз на демократичните сили по времето, когато я оглавяваше Иван Костов, такава партия беше, а и продължава да бъде ГЕРБ. Едва ли някой в миналото си е представял, че в тази групировка някой ще си разреши да изрази сериозно мнение по адрес на Бойко Борисов.
Е, точно на този декор Българска социалистическа партия в действителност се отличаваше със своя плурализъм, с толерантността към всевъзможни отзиви вътре в партията. И нямаше никакво значение кой е нейният водач – Лилов, Виденов, Първанов, Станишев, Миков. Колкото и да бяха разнообразни тези хора, общото сред тях беше това, че не преследваха и не изключваха вътрешнопартийните си съперници. Вероятно тъй като всички те са осъзнавали, че силата на Българска социалистическа партия е точно в нейното разнообразие, в множествеността на гледните точки.
Тази либералност беше изключително присъща за партийния вестник „ Дума “. Както по времето на неговия пръв основен редактор огромния Стефан Продев, по този начин и след него на страниците на изданието можеха да се прочетат текстове, които влизаха в трагичен дисонанс с моментната политика на партийното управление. И това изглеждаше изключително необичайно, като се има поради, че „ Дума “ е правоприемник на всевластния комунистически официоз „ Работническо дело “ от времето на соца, само че си беше безспорен факт.
Нерядко „ Дума “ подлагаше на критика освен политическите съперници на Българска социалистическа партия, само че и личното си управление. И сигурно точно този плурализъм е една от аргументите „ Дума “ да продължи да излиза повече от 30 години за разлика от официоза на Съюз на демократичните сили вестник „ Демокрация “, за който надали някой отвън най-запалените политически почитатели си спомня през днешния ден.
Плурализмът на мненията е това, което държи една медия жива. Най-сигурният метод за нейната гибел е да реши да тръгне по пътя на тоталното единодушие.
Отстраняването на основни публицисти от вестник „ Дума “ е обезпокоителен факт. Да, от управлението на Българска социалистическа партия споделят, че уволнения няма. И официално са прави. Доскорошният заместител основен редактор Георги Георгиев самичък е подал оставка, а краткотрайните контракти на Велиана Христова и Велислава Дърева са изтекли. Само че има неща, които са несравнимо по-важни от тези формалности. Тези публицисти бяха, а и не престават да бъдат сериозно настроени към актуалното управление на партията. И значи не е мъчно да се досетим за какво към този момент не са част от екипа на „ Дума “.
Наблюдаваме премахване на неуместни публицисти. Тоест очевидци сме на същия развой, при който нехаресвани от властта – партийна или държавна, публицисти в най-различни медии биват уволнявани, а предаванията им в малките екрани и радиото спирани. Не по-малко значим е и фактът, че „ Дума “ се лишава от едни от най-хубавите свои създатели. И Георги, и Велиана, и Велислава са измежду стожерите на този вестник. Били са там, борели са се за социалистическата концепция и когато Българска социалистическа партия е била на власт, и когато е била в съпротива. Сега ги махнаха. Явно кардиналната им позиция към този момент е неуместна.
Конкретният случай с „ Дума “ през днешния ден не е просто журналистически проблем. Той наподобява индикативен за положението на плурализма вътре в партията. Или по-скоро за неговото неявяване. Българска социалистическа партия все по-малко наподобява на онази партия, в която се водеха разгорещени вътрешнопартийни полемики. Там се сблъскваха позициите на комунисти, либерали, социалдемократи. Именно тези полемики поддържаха партията жива. Ако Българска социалистическа партия беше застинала в някаква сплотеност, от дълго време щеше да е изчезнала, както изчезна главният ѝ конкурент през 90-те години – Съюзът на демократичните сили. Със сигурност на другите партийни ръководители не им е било прелестно да слушат рецензии по собствен адрес от личните им съпартийци. Обаче не са се разправяли с критиците си, тъй като са считали, че вътрешнопартийният плурализъм обогатява партията, а не ѝ пречи.
Днешното управление на Българска социалистическа партия, наподобява, е избрало друга тактичност – да заглуши оптимално рецензиите, които идват от вътрешната страна. Обяснението е, че непрекъснатите вътрешни разногласия обезсърчавали гласоподавателите и надлежно Българска социалистическа партия трябвало да се покаже като единна групировка.
Спорно е дали тази тактичност е печеливша. Даже в случай че гледаме резултатите от изборите, по-скоро не е. На парламентарните избори през 2017 година Българска социалистическа партия получи близо един милион гласа. Четири години по-късно трендът беше единствено надолу. На последните избори през ноември 2021 година партията получи най-ниския резултат в историята си – 267 871 гласоподаватели. Вярно, през днешния ден Българска социалистическа партия наподобява по-единна, в сравнение с преди пет години. Обаче какъв е смисълът една партия да бъде единна, когато броят на нейните гласоподаватели непрекъснато се топи?
Привържениците на актуалното управление ще отвръщат с обстоятелството, че партията най-сетне е във властта. Ето за какво, споделят те, заглушаването на вътрешния плурализъм е оневинен. Постигнали сме огромната цел да влезем в ръководството и нищо друго няма значение.
Подобно мислене наподобява рационално единствено на пръв взор. Най-малкото тъй като наличието във властта въобще не е гаранция за партийно дългоденствие. Пак ще напомня печалната история на Съюз на демократичните сили. В един миг тази партия беше не просто младши съдружен сътрудник, както е Българска социалистическа партия в този момент, ами държеше всички управляващи в страната – законодателната, изпълнителната, правосъдната. Няколко години по-късно Съюз на демократичните сили престана да бъде какъвто и да било фактор. Ако Социалистическата партия тръгне по същия път на заличаване на вътрешната народна власт, я чака същата орис.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ