Пътят на татуировката: от праисторическите времена до днес
През цялата история на човечеството хората съзнателно са оставяли трайни следи върху кожата си. Най-старите мостри на рисунки върху кожата са открити от археолози по мумии в Египет и Нубия с приблизителна възраст към 4000 години. Някога татуировката е служела освен за бижу, а и за родов знак, обозначавала е принадлежност към жанр, играела е ролята на тотем и се е вярвало, че има избрана магическа мощ. В основата на всичко това стои разбирането, че татуировките имат несъмнено значение.
Ако се придържаме към същността на понятието изкуство, то татуировките са такова – предават обръщение, демонстрират въображението и техническите качества на своя създател, доставят наслаждение. Те са като картина върху човешко тяло.
Татуировките съставляват интерес още за първобитните хора. Телата на най-достойните мъже в племето са носели естествените белези от лов или борба. Оттук стартира да се търси и изкуственото белязване като знак на смелост и авторитет. По това време обаче надали можем да приказваме за изкуство, само че това е доказателство за естественото нахлуване на татуирането в живота на хората.
Не на всички места обаче татуирането има позитивен смисъл. В Древен Рим да вземем за пример с татуировките са белязвали нарушителите и робите. В Средновековен Китай са практикували татуирането като правосъдно наказване. Древните гърци пък употребявали белязването на кожата като метод да се изпращат секрети известия. В татуировката може да се вложи даже лечебна мощ - по този начин да вземем за пример в Древен Египет са вярвали, че рисунката на дребна птица до окото поправя зрението.
В Европа татуировките навлизат през 60-те години на 19.век. Благодарение на мощния подтик на младежката просвета в този интервал се появява ново потомство татуисти. Творческите им упоритости и смелите опити издигат татуировката до ранга на изкуство. Днес в още по-голяма степен татуистите дефинират себе си като актьори. Те показват две значими предпоставки за триумфа на един подобен занаятчия - да рисува и да пътува. Опитът с четка върху платно е от извънредно значение за професионалната работа с машината, иглите и боята върху човешката кожа. Важно е общуването сред артистите, посещаването на фестивали. Всичко това приказва за отдадеността и гения, които изисква специалността на татуист в същинския смисъл на думата. Хората си поверяват кожата - като едно платно, а татуистът е художникът, който би трябвало да въплъти концепцията, мисълта, възприятието в облик. Татуировката може да бъде като фотография, която запечатва твой важен миг и постоянно е с теб.
От друга страна, против татуиста стои клиентът. Някои хора си вършат татуировки, тъй като е съвременно. Те не влагат особена мисъл нито в символиката, нито в мястото, където да бъде изобразена тя. Тези хора са една от главните аргументи татуирането да се възприема за комерсиално и „ съвременно ”. За неприятната популярност на татуировките способстват и облиците на нарушители, облечени в татуировки, които елементарният човек вижда на екрана на тв приемника си. Тези хора надали могат да дадат някакво задълбочено пояснение на своите татуси. Те най-често изобразяват кръстове или черепи. Популярни са също по този начин цитати от Библията, надписи на латински, на иврит, на арабски или на британски, както и всевъзможни писмени знаци, които най-често съдържат или набожен смисъл, или нападателно обръщение. В този случай несъмнено изкуството е сменено от комерсиалната му опака страна.
Всичко, което прекрачва мярката, също престава да бъде изкуство. Има същински фанатици, които считат татуировките за свое предопределение и дело на целия си живот. Историята познава имена на хора, покрили цялото си тяло в татуировки, които са приели този метод за белязване на тялото си като фанатизъм, а не като изкуство. (Шампион в това отношение е най-татуираният човек в света – шотландецът Том Лепард, който умира през 2016 година Цялата повърхнина на кожата му е била покрита с татуировка, повтаряща орнаментите на леопардова кожа. Не са били татуирани единствено дребни сектори сред пръстите на краката и вътре в ушите. Второто място се държи от англичанина Уилфред Харди, също умрял през 2016 година, при който 96% от тялото му е било татуирано – даже езикът, венците и веждите.)
Както във всяка сфера на живота, всичко е самостоятелно и няма в никакъв случай една позиция. Татуировките могат да бъдат неприветлив облик на експанзия и долнопробност, могат да бъдат и демонстрация на хубост и усет. (Ако се придържаме към определението за изкуство, то би трябвало да знаем, че това е разнообразна гама от човешки действия за основаване на образни, слухови или изпълнителни творби на изкуството, изразяващи въображаемите и техническите умения на създателя, предопределени да бъдат оценени поради тяхната хубост и прочувствен заряд.) В този смисъл всяко създание – без значение дали е върху платното или кожата – когато е красиво и натоварено с пълностоен смисъл, може да се схване като изкуство, без да забравяме обаче, че границата сред комерсиалното, пошлостта и изкуството е тънка.
Цветелина Велчева
