През целия си живот се опитвах да се свия. Да се

През целия си живот се пробвах да се свия.
Да се смаля.
Да стана по-тиха.
По-малко сензитивна.
По-малко да диспутирам.
По-малко да се обвързвам.
Да се нуждая от по-малко. Защото не желаех да бъда безстопанствен товар.

Не желаех да желая прекалено много от хората към себе си.
Не желаех да ги отклонявам.
Исках хората да ме харесват.
Исках да държат на мен и да ме ценят. Исках да бъда обичана.

И по този начин, през всички тези години, аз жертвах себе си, с цел да се харесам на другите.

За да ги карам да се усещат добре.
За да ги върша щастливи.

И през всички тези години аз страдах.
Но се уморих от това страдалчество.
Уморих се да се свивам.
Приключих!

Повече няма да се пробвам да трансформирам себе си, с цел да се впиша в визиите на някого за идеалната половинка.
За идеалната другарка.
За идеалната жена.

Аз коствам доста.
Повече, в сравнение с съзнавам.
Струвам доста тъкмо такава, каквато съм.

И не, тъй като някой ми го е споделил.
А просто тъй като е записано в мен. В сърцето ми.

Аз съм скъпа.
Мислите ми са скъпи.
Чувствата ми са скъпи.
Гласът ми е скъп.

И без значение дали другите ще ме одобрят или не, аз ще бъда себе си.

Аз СЪМ себе си.

И ще продължа да бъда себе си. Истинската себе си.

Дори, в случай че някой се разгневи на смяната в мен.
Дори в случай че откаже да ме разбере.
Дори в случай че си тръгне от живота ми.

Аз отхвърлям повече да се умалявам.
Аз отхвърлям повече да се свивам.
Аз отхвърлям повече да бъда друга.

Избирам да стартира изначало.
Избирам да разчистя пространството към себе си.

Избирам да се вслушвам в гласа на сърцето си.

Избирам себе си.