Три измерения на любовта отразяват нашето лично осъзнаване
През целия си живот, ние продължаваме да се влюбваме и разделяме – от време на време единствено, с цел да се съберем още веднъж. Някои хора влизат в нашия свят, подаряват ни с палитра от страсти и прекарвания, други го напущат и изчезват, носейки ни трагични прочувствени прекарвания или пък освобождение и късмет за нов старт. Срещаме разнообразни хора, изживяваме разнообразни типове обич, всяка, от които ни дава и взима по нещо, обогатява ни, наранява ни, оказва помощ ни да израснем като персони, да се променим, да се научим да бъдем смели и мощни, търпеливи и виновни.
Едно забавно психическо проучване демонстрира, че всеки човек може да се влюби същински и откровено три пъти, изживявайки обич в три разнообразни измерения. Психолозите, взели участие в проучването, настояват, че тези три типа прочувствени прекарвания в любовта, са значими като опит и всеки би трябвало да мине през тях в живота си. До каква степен те ни повлияват и какво ни дава любовта със своите разнообразни лица, ето и мнението на експертите:
Любов като от вълшебна приказка – любовта, за която всеки мечтае, гледали сме я във филмите или в театралните постановки, слушали сме десетки истории за нея и сме си представяли, че един ден и ние ще можем да се докоснем до магията на огромните усеща - това е идеализираната обич. Обикновено, първото ни влюбване се случва, когато сме прекомерно млади, неопитни в житейските обстановки и сме склонни да идеализираме колегата, да имаме вяра, че тази обич е единствената, тази за цялостен живот. Често отхвърляме да обърнем внимание на дребните проблеми и сме подготвени да жертваме нашите правила в името на тези връзки, тъй като надълбоко в себе си имаме вяра, че всичко е по този начин, както би трябвало да бъде. Начинът, по който нашата обич наподобява в очите на другите е по-голям за нас, в сравнение с нашето действително чувство вътре във връзката. Това е този тип обич, който ни кара да държим мненията и гледните точки на другите над нашите лични стремежи и потребности. Постоянно се намираме в едно положение, което ни кара да демонстрираме какъв брой е хубава връзката ни, какъв брой сме щастливи и влюбени – нормално обществените мрежи се трансформират в инструмент за демонстриране на тази „ съвършена ” обич. Често една такава илюзорна обич носи отчаяние, само че съгласно психолозите, е значимо да минем през нея
“– преди всичко, с цел да израснем и да се научим да живеем в действителността, да отдаваме силата си за насърчаване на връзката, а не за поддържане на една непотребна външна визия. ”
Сложната обич – този тип обич е най-трудният. Изпитваме известна убеденост, идваща от предходен опит, че този път ще изберем изцяло друг сътрудник, с който да имаме пълноценни връзки. Сложната обич съгласно психолозите, е плод на една конфигурация, че „ този път би трябвало да се получи ”, „ този път няма да позволи същите неточности ”. Но в желанието ни връзката да продължи, сме склонни да се помиряваме със обстановки и страсти, които са отрицателни за нас. Да, компромисите са значими, само че до къде можем да стигнем, пренебрегвайки личните си чувства? Има възможност да бъдем манипулирани, излъгани даже засегнати. Вкопчваме се във всяка опция да закрепим връзките, само че всеки нов опит се трансформира в още по-голям неуспех. Драматична обич с единични случаи на щастливи моменти и безкрайни опити, целящи да спестят едни проблематични връзки. Когато попаднем в такава връзка, се концентрираме върху това с всички сили да се стремим тя да проработи, а в действителност замисляме ли се дали в действителност си заслужава. Специалистите са на мнение, че
“сложната обич ни учи да оценим какъв брой е значимо да бъдем обичани в подмяна, че не трябва да жертваме щастието си, да живеем с неналичия и чувство за празнина в връзките. ”
Зрялата обич – една обич, която се появява в живота ни, когато сме престанали да я търсим и сме се отказали да я чакаме. Идва неканена и не се преценява с нашата концепция по какъв начин би изглеждала същинската, хармонична и изпълнена със смисъл обич. Тази, която не претендира да е съвършена, само че пък е откровена и действителна, носеща чувство за приятна лекост, едно особено възприятие вътре в душата, което мъчно може да се опише с думи. Идва един стадий от живота ни, когато просто нямаме никакви упования и нереални показа за връзка с някого, не губим време в мисли за точните качества, които би трябвало да има подобаващият за нас мъж. Точно в този миг сме подготвени да банкет колегата подобен какъвто е, с дребните недостатъци и разлики. Също толкоз значимо е и той да ни приема без да се постанова да влизаме в избрана роля.
“Тази обич ни демонстрира, че сме пораснали, дава ни една особена независимост и чувство за успокоение и сигурност, учи ни да бъдем същински. ”
Едно забавно психическо проучване демонстрира, че всеки човек може да се влюби същински и откровено три пъти, изживявайки обич в три разнообразни измерения. Психолозите, взели участие в проучването, настояват, че тези три типа прочувствени прекарвания в любовта, са значими като опит и всеки би трябвало да мине през тях в живота си. До каква степен те ни повлияват и какво ни дава любовта със своите разнообразни лица, ето и мнението на експертите:
Любов като от вълшебна приказка – любовта, за която всеки мечтае, гледали сме я във филмите или в театралните постановки, слушали сме десетки истории за нея и сме си представяли, че един ден и ние ще можем да се докоснем до магията на огромните усеща - това е идеализираната обич. Обикновено, първото ни влюбване се случва, когато сме прекомерно млади, неопитни в житейските обстановки и сме склонни да идеализираме колегата, да имаме вяра, че тази обич е единствената, тази за цялостен живот. Често отхвърляме да обърнем внимание на дребните проблеми и сме подготвени да жертваме нашите правила в името на тези връзки, тъй като надълбоко в себе си имаме вяра, че всичко е по този начин, както би трябвало да бъде. Начинът, по който нашата обич наподобява в очите на другите е по-голям за нас, в сравнение с нашето действително чувство вътре във връзката. Това е този тип обич, който ни кара да държим мненията и гледните точки на другите над нашите лични стремежи и потребности. Постоянно се намираме в едно положение, което ни кара да демонстрираме какъв брой е хубава връзката ни, какъв брой сме щастливи и влюбени – нормално обществените мрежи се трансформират в инструмент за демонстриране на тази „ съвършена ” обич. Често една такава илюзорна обич носи отчаяние, само че съгласно психолозите, е значимо да минем през нея “– преди всичко, с цел да израснем и да се научим да живеем в действителността, да отдаваме силата си за насърчаване на връзката, а не за поддържане на една непотребна външна визия. ”
Сложната обич – този тип обич е най-трудният. Изпитваме известна убеденост, идваща от предходен опит, че този път ще изберем изцяло друг сътрудник, с който да имаме пълноценни връзки. Сложната обич съгласно психолозите, е плод на една конфигурация, че „ този път би трябвало да се получи ”, „ този път няма да позволи същите неточности ”. Но в желанието ни връзката да продължи, сме склонни да се помиряваме със обстановки и страсти, които са отрицателни за нас. Да, компромисите са значими, само че до къде можем да стигнем, пренебрегвайки личните си чувства? Има възможност да бъдем манипулирани, излъгани даже засегнати. Вкопчваме се във всяка опция да закрепим връзките, само че всеки нов опит се трансформира в още по-голям неуспех. Драматична обич с единични случаи на щастливи моменти и безкрайни опити, целящи да спестят едни проблематични връзки. Когато попаднем в такава връзка, се концентрираме върху това с всички сили да се стремим тя да проработи, а в действителност замисляме ли се дали в действителност си заслужава. Специалистите са на мнение, че “сложната обич ни учи да оценим какъв брой е значимо да бъдем обичани в подмяна, че не трябва да жертваме щастието си, да живеем с неналичия и чувство за празнина в връзките. ”
Зрялата обич – една обич, която се появява в живота ни, когато сме престанали да я търсим и сме се отказали да я чакаме. Идва неканена и не се преценява с нашата концепция по какъв начин би изглеждала същинската, хармонична и изпълнена със смисъл обич. Тази, която не претендира да е съвършена, само че пък е откровена и действителна, носеща чувство за приятна лекост, едно особено възприятие вътре в душата, което мъчно може да се опише с думи. Идва един стадий от живота ни, когато просто нямаме никакви упования и нереални показа за връзка с някого, не губим време в мисли за точните качества, които би трябвало да има подобаващият за нас мъж. Точно в този миг сме подготвени да банкет колегата подобен какъвто е, с дребните недостатъци и разлики. Също толкоз значимо е и той да ни приема без да се постанова да влизаме в избрана роля. “Тази обич ни демонстрира, че сме пораснали, дава ни една особена независимост и чувство за успокоение и сигурност, учи ни да бъдем същински. ”
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ