През последните няколко дни се вдигна много шум в медиите

През последните няколко дни се подвигна доста звук в медиите по отношение на намесата на Илон Мъск в избавителната интервенция в Тайланд и неговата подводница, изключително около абсурда, в който предприемачът назова Върн Ънсуърт “педофил ”. Това накара мнозина да се заинтересуват от детайлностите какво тъкмо се е случило. Такъв въпрос е заложен в уеб страницата за въпроси и отговори Quora. “Каква е цялата история? ”, попита човек с прякор Lusha.

На този въпрос отговори Джереми Арнолд, някогашен бизнес анализатор, който показа последователност на цялата история – освен това под ъгъл, който мнозина не виждат. 

Арнолд обръща внимание на три изказвания, които се тиражират в медиите и обществените мрежи:

1. Че се е присъединил в акцията, с цел да си направи пиар

2. Че неговата “скъпа играчка ” няма стойност във връзка с избавителните интервенции

3. Че се е държал неучтиво към спасителите. 

Всичко това – на фона на неговия гаф с “педофила ”. 

За да разберем цялата истина, Арнолд преглежда цялата преписка в Туитър.

Момчетата изчезват на 23-ти юни. Повече от седмица по-късно, на 4-ти юли, някакъв човек се обръща към Илон Мъск в обществения му профил в Туитър с въпрос: “Здравейте, господине, можете ли да помогнете по някакъв метод, с цел да изкараме 12-те тайландски момчета и техния треньор от пещерата? ” 

Друг четец на Quora обръща внимание на нещо, за което малко на брой си дават сметка. Трудно е да се сложим в обувките на Мъск – толкоз богат и толкоз прочут. При подобен въпрос те слагат в обстановка, от която няма по какъв начин да се измъкнеш по метод, който ще удовлетвори всички. Ако откажеш да окажеш помощ, ще те разгласят за садист и безсърдечен. Ако решиш да окажеш помощ, незабавно те подлагат на критика, че си правиш пиар на гърба на хората. Угодия няма! 

Отговорът на Мъск на 4-ти юли е следният: “Подозирам, че тайландското държавно управление е към този момент в надзор на нещата, само че бих бил благополучен да оказа помощ, стига да има някакъв метод за това ”.

Изключително уравновесен отговор. През идващите няколко дни Мъск прави следното: отваря спор в Туитър, в който приканва читателите му да дадат хрумвания. На 6-ти юли Мъск оповестява, че изпраща към Тайланд инженери от СпейсЕкс и Боринг Ко, с цел да ревизират дали могат да съдействат с нещо. Коментарът на Мъск продължава да е деликатен: “Има доста сложности, които е мъчно да се преценяват, без да съм там персонално ”.

Да сумираме случилото се до този миг: Отправят молба в обществените мрежи към Мъск дали може да помогне с нещо на хората. Той приема, отваря разговор за хрумвания, препраща концепциите към специалистите за мнения и най-после изпраща най-хубавите си инженери, с цел да оказват помощ. Нищо неприятно – Мъск постъпва като водач. Хората му се захващат за работа и стигат до концепцията за построяването на дребна подводница.

След този стадий цялата концепция е подложена на разбори от необятната общност в Туитър. И се почва… Човекът, изравен зад името Вишну Нараянан споделя: “Учил съм за инженер. Всеки, който има съществени знания, знае, че подводницата на Мъск не оказва помощ в актуалната обстановка ”. Появяват се и доста други мнения в същия жанр. Разбира се, някой може да отвърне, че хората от СпейсЕкс са също инженери – строят ракети в дословния смисъл. Няма значение кой е прав и кой е крив – историята подхранва множеството тролове в интернет, които знаят единствено да дават ум, тъй като е най-лесно.

Но обстановката се утежнява, когато и медиите подхранват скептицизма. БиБиСи излиза с обява със следното заглавие: “Офертата на Илон Мъск не е практична ”. Статията се базира на така наречен “шеф по избавителните интервенции ”. Мъск се намесва и отвръща, че въпросният човек не е никакъв началник, а шефът е друг и носи името Дик Стантън. След което предприемачът изважда на бял свят кореспонденцията му с него. 

От цялата преписка е забавно последното изречение, написано от Мъск, по отношение на подводницата: “Ако тя не е нужна или няма да помогне, ще е добре да го знаем. Но в противоположен случай би било доста потребно, в случай че ни изпратите колкото се може указания за дизайна й ”. 

Тук е любопитно да се спомене, че флотът на Тайланд е мощно заинтересуван от подводницата. Мъск даже изпраща инженери към флота, с цел да ги научи по какъв начин да си създадат сходни подводници, с цел да се употребяват вероятно при бъдещи избавителни интервенции.

След това, на 9-ти юли, когато някои хора благодарят на Мъск за помощта, той отвръща: “Благодаря ви, само че ние към момента нищо не сме свършили. Други хора го направиха ”. В други туитове той е коментирал: “Изключително надарен избавителен екип ”, “Продължавам да бъда учуден от смелостта, пъргавостта и издръжливостта на децата и гмуркаческия екип в Тайланд. Човешки темперамент в най-хубавия си тип ”. По никакъв метод Мъск не е лишил от славата на хората, които са избавили децата.

И тогава на 14-ти юли каруцата се прекатурва. Върн Ънсуърт, който е пещерняк, е имал щастието да изучи пещерната система, в която децата са заседнали. Неговите знания помогнали на избавителните екипи да дефинират къде тъкмо бедстват децата. Тогава той дава изявление, в което споделя следното по адрес на Мъск: “Може да си завре подводницата там, където го боли ”.

Именно тогава Мъск се ядосва и назовава Ънсуърт “педофил ”. Арнолд припомня, че коментарът на Мъск не е напълно инцидентен. Тайланд е страна, известна със половия си туризъм, а Чианг Рай, където живее Ънсуърт, е известна дестинация за полов трафик и детска проституция. Разбира се, може би Мъск е изказал нещо прекомерно преждевременно – евентуално Ънсуърт не се занимава с такава дейност… Но това е друга тематика.

Арнолд споделя, че до момента в който американският президент Доналд Тръмп непрестанно се оплаква по какъв начин е жертва на “фейк нюз ” (т.е. подправени новини), евентуално Илон Мъск има повече учредения от него за това. Надали има друга обществена персона, която да е била толкоз мощно атакувана в епохата на обществените мрежи. И тук е казусът на медиите. Това, което Мъск прави, е значимо, и несъмнено си коства да бъде отразявано измежду необятната общност. Проблемен е тонът, с който това се случва.

Анализаторът е безапелационен, че Мъск би трябвало да си понесе следствията. Ако Ънсуърт е почтен, тогава той би трябвало да съди бизнесмена за засегнатост. Или пък Мъск би могъл да даде някаква сума за благотворителна идея по желание от Ънсуърт, с цел да си изкупи грешката. Но да го демонизираме за това, което се е случило, би било преждевременно и няма да е в услуга на честността. Лошата публицистика, която въздейства отрицателно на държанието на Мъск, идва отнякъде. Мъск желае почтено отношение към него и това е рационално предпочитание. Съответно има тънка линия сред това да го боготворим и да го демонизираме и би трябвало да пожелаваме от медиите да се стремят към тази граница, счита Арнолд.