Няма как на Венера някога да е имало океани
През последните години от ден на ден доказателства поддържат теорията, че Венера не постоянно е била едно извънредно негостоприемно място за живот. В самото начало след образуването си тя евентуално е била обитаема – с прелестен климат и даже течни океани. Ново проучване обаче опровергава това. След като моделират климата на Венера и нашата лична планета в ранните им години, учени откриват, че така наречен „ сестра на Земята “ не би могла да се охлади задоволително, с цел да разреши кондензацията на вода в течност.
Изглежда Венера постоянно е била токсична планета. Тя обаче си наподобява със Земята по ужасно доста неща. Размерът и състава на двата свята са сходни, а когато Слънцето е било по-младо и по-студено, евентуално тамошният климат е бил по-умерен.
Днес обаче климатът на Венера е всичко друго, само че не и сдържан. Небето над нея е изпълнено с гъсти облаци със сярна киселина, а атмосферното налягане при нулева кота е съвсем 100 пъти по-силно от земното. Температурите пък са изпепеляващи – междинната повърхностна температура е 471 градуса по Целзий.
Поради огромните сходства сред двете планети обаче учените считат, че това, което виждаме през днешния ден на Венера, чака и нашата лична планета, защото яркостта на Слънцето непрекъснато се усилва.
Това е изцяло допустимо, изключително в случай че приемем, че в миналото Венера е приличала много повече на Земята – с течни океани, а предходни изследвания откриват доказателства, че не е изключено казусът да е бил тъкмо подобен изключително поради обстоятелството, че Слънцето е било към 30 % по-слабо (и надлежно по-студено), в сравнение с е през днешния ден.
Това по-слабо и по-младо Слънце обаче ни изправя пред абсурд – при тези температури Земята би следвало да е била една огромна замръзнала ледена топка. Въпреки това съществуат доказателства, че на нея е имало течни океани релативно рано.
Екип от откриватели, ръководени от астронома Мартин Турбе от Женевския университет в Швейцария, освен демонстрира, че Венера в никакъв случай не е била като Земята, само че и намира решение на парадокса с бледото и младо Слънце.
„ Симулирахме климата на Земята и Венера в самото начало на тяхната еволюция – преди повече от 4 милиарда години, когато повърхността на планетите е била към момента разтопена – споделя Турбе. – Съответните високи температури значи, че каквато и да било вода би съществувала под формата на пара – съвсем като великански кукър под налягане. “
За да може тази пара да се кондензира в облаци и да завали върху повърхността, Венера е трябвало да бъде хладна в продължение на няколко хиляди години. Това би могло да се случи единствено в случай че са се образували облаци, които да блокират слънчевата радиация и да ѝ попречат да доближи до повърхността на планетата.
Климатичните модели на учените демонстрират, че не е изключено на ранната Венера да са се образували облаци. Но единствено над по-хладната ѝ нощна страна. Това единствено по себе си не би попречило на радиацията да доближи до дневната страна. Нещо повече – би затоплило планетата в допълнение, генерирайки мощен парников резултат при нощната ѝ страна.
Това би означавало, че в нито един миг от съществуването на Венера водните изпарения биха могли да се кондензират в атмосферата (камо ли в задоволителни количества, че да завали дъжд и да изпълни цели океани в продължение на хилядолетия. Новите открития поддържат концепцията за „ парна Венера “, препоръчана за първи път през 2013 година и основана въз основата на по-просто моделиране.
Интересното в тази ситуация е, че учените демонстрират, че „ парната Земя “ също не би могла да се случи (дори с по-слабо Слънце). Всъщност в случай че слънчевата радиация е била по-силна, Земята е щяла да замязя на Венера.
Вместо да заледи течната Земя, проучването демонстрира, че по-младото и по-бледо Слънце би предиздвикало нашата парна планета да се охлади задоволително и да разреши на водата да се кондензира в течна форма.
Проучването е оповестено в Nature.
Източник: Science Alert
