Мъжете и силата на самоопределянето: стереотипите, които пречат на момчетата да станат мъже
През последните години все по-често се приказва, че децата би трябвало да имат право сами да дефинират към кой пол принадлежат, както и че обществото би трябвало да направи известни промени в своето всекидневие, с цел да придобие полово неутрална настройка. Какво обаче споделят психолозите?
Според експертите, думичката " пол " в превод от британски има много по-дълбоко значение, в сравнение с половата принадлежност. " Пол " е бездънен развой на самоопределение, на самоиндефикация, на себеусещане, които се случват с всеки един подрастващ в тийнейджърска възраст. Затова пубертетът е сложен миг. Променя се тялото, трансформира и себевъзприемането ни.
Психологът Александър Панфилов твърди, че точно по време на пубертета някои наложени стандарти могат внезапно да повлияят на момчетата, превръщащи се в мъже.
Юношата би трябвало да одобри, да не одобри или да саботира стандартите. Но това не значи, че би трябвало да обличате сина си в пола и да тикате в ръцете му лак за нокти. Не значи и че би трябвало да му забранявате да играе с кукли. Защото един ден въпреки всичко той ще бъде татко...
Има един анекдот, че " първите 40 години за мъжа са най-сложните ". Днес светът се трансформира със скоростта на светлината. А процесът на акомодация към новите действителности води до стрес - у всички нас, освен у подрастващите. При тях обаче е най-трудно. И има последици.
Много е значимо да научим момчето да мисли, проучва и съпоставя. Критическото мислене ще го избави от ваденето на неверни заключения за заобикалящото го.
Кои са най-опасните стандарти за младите мъже?
1. Момчето би трябвало да бъде брутално, мощно, мъжествено... Често родителите чакат от децата си прекалено много. Много татковци си мислят, че синът им ще бъде съвсем по марсиански мощен и спортяга. Много е значимо обаче тези родители да следят какви са гениите на тяхното дете - от най-ранна възраст, и да ги предизвикват. Не натоварвайте детето си със своите фантазии и стремежи. Това е убийствено за него. И с цел да не се разочаровате, не очаквайте, подпомагайте!
2. В живота на момчето най-важна е мама... Това е погубващо. Всеки член в фамилията би трябвало да има своята отговорност, зона на въздействие. Всеки би трябвало има своята тежест и опция да демонстрира самодейност.
3. Момчетата не плачат... Казваме го непрекъснато, когато синът ни се удари или някой го нарани. Но не е правилно. Че нали и момчетата са хора, и те носят душа в мощното си тяло? Ако синът ви непрекъснато скрива в себе си насъбраните обиди, горест, яд, отрицателни страсти, скръбта и всичко това, което може да излее в няколко сълзи, тялото му няма да му се отблагодари. Напротив. Тази мощна мъжка поза ще му докара заболявания, меланхолия, проблеми. Вместо това създайте си традиция в фамилията най-малко един път седмично да си споделяте разнообразни страсти, които сте претърпели, говорете за всичко претърпяно.
4. По-високо от главата си не можеш да скочиш! Не. Не казвайте това на сина си. Амбицията е едно от качествата на момчетата и мъжете. Те желаят да побеждават, да са първи, това е кодирано в тях. Насърчавайте упоритостите им, интензивността им, старанието им. Учете ги да мислят, да проучват. най-важното в живота на едно момче е то да мине по пътя към съзряването леко и почтено, красиво, с чест, останалото са просто наставнически страхове, натоварени с непознат опит и упования. Нашите. Учете се да живеете и да мислете дружно с тях, не вместо тях.
5. Жени има доста, мъжете са малко... Това изказване прави мъжете безотговорни - пред дамата, децата и фамилните полезности. Превръща ги в нарциси, води до късен брак, инфантилност.
Дайте опция на своето момче да порасне и да се трансформира в виновен, мощен, само че и гальовен от вътрешната страна мъж, на който ще му пука за възприятията на дамата до него и ще го е грижа за възприятията на децата му. не със забрани и ограничавания, а с схващане, шерване и добър образец.
Всяка прекаленост води до деформиране. Това се отнася и до самоопределянето. Разбира се, всеки би трябвало да има право на него, право на избор. Но това би трябвало да става естествено, а не под натиска на някакви публични или наставнически разбирания. Нали?
Според експертите, думичката " пол " в превод от британски има много по-дълбоко значение, в сравнение с половата принадлежност. " Пол " е бездънен развой на самоопределение, на самоиндефикация, на себеусещане, които се случват с всеки един подрастващ в тийнейджърска възраст. Затова пубертетът е сложен миг. Променя се тялото, трансформира и себевъзприемането ни.
Психологът Александър Панфилов твърди, че точно по време на пубертета някои наложени стандарти могат внезапно да повлияят на момчетата, превръщащи се в мъже.
Юношата би трябвало да одобри, да не одобри или да саботира стандартите. Но това не значи, че би трябвало да обличате сина си в пола и да тикате в ръцете му лак за нокти. Не значи и че би трябвало да му забранявате да играе с кукли. Защото един ден въпреки всичко той ще бъде татко...
Има един анекдот, че " първите 40 години за мъжа са най-сложните ". Днес светът се трансформира със скоростта на светлината. А процесът на акомодация към новите действителности води до стрес - у всички нас, освен у подрастващите. При тях обаче е най-трудно. И има последици.
Много е значимо да научим момчето да мисли, проучва и съпоставя. Критическото мислене ще го избави от ваденето на неверни заключения за заобикалящото го.
Кои са най-опасните стандарти за младите мъже?
1. Момчето би трябвало да бъде брутално, мощно, мъжествено... Често родителите чакат от децата си прекалено много. Много татковци си мислят, че синът им ще бъде съвсем по марсиански мощен и спортяга. Много е значимо обаче тези родители да следят какви са гениите на тяхното дете - от най-ранна възраст, и да ги предизвикват. Не натоварвайте детето си със своите фантазии и стремежи. Това е убийствено за него. И с цел да не се разочаровате, не очаквайте, подпомагайте!
2. В живота на момчето най-важна е мама... Това е погубващо. Всеки член в фамилията би трябвало да има своята отговорност, зона на въздействие. Всеки би трябвало има своята тежест и опция да демонстрира самодейност.
3. Момчетата не плачат... Казваме го непрекъснато, когато синът ни се удари или някой го нарани. Но не е правилно. Че нали и момчетата са хора, и те носят душа в мощното си тяло? Ако синът ви непрекъснато скрива в себе си насъбраните обиди, горест, яд, отрицателни страсти, скръбта и всичко това, което може да излее в няколко сълзи, тялото му няма да му се отблагодари. Напротив. Тази мощна мъжка поза ще му докара заболявания, меланхолия, проблеми. Вместо това създайте си традиция в фамилията най-малко един път седмично да си споделяте разнообразни страсти, които сте претърпели, говорете за всичко претърпяно.
4. По-високо от главата си не можеш да скочиш! Не. Не казвайте това на сина си. Амбицията е едно от качествата на момчетата и мъжете. Те желаят да побеждават, да са първи, това е кодирано в тях. Насърчавайте упоритостите им, интензивността им, старанието им. Учете ги да мислят, да проучват. най-важното в живота на едно момче е то да мине по пътя към съзряването леко и почтено, красиво, с чест, останалото са просто наставнически страхове, натоварени с непознат опит и упования. Нашите. Учете се да живеете и да мислете дружно с тях, не вместо тях.
5. Жени има доста, мъжете са малко... Това изказване прави мъжете безотговорни - пред дамата, децата и фамилните полезности. Превръща ги в нарциси, води до късен брак, инфантилност.
Дайте опция на своето момче да порасне и да се трансформира в виновен, мощен, само че и гальовен от вътрешната страна мъж, на който ще му пука за възприятията на дамата до него и ще го е грижа за възприятията на децата му. не със забрани и ограничавания, а с схващане, шерване и добър образец.
Всяка прекаленост води до деформиране. Това се отнася и до самоопределянето. Разбира се, всеки би трябвало да има право на него, право на избор. Но това би трябвало да става естествено, а не под натиска на някакви публични или наставнически разбирания. Нали?
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ