През последните години станахме свидетели или пък активно-пасивни участници на

През последните години станахме очевидци или пък активно-пасивни участници на какви ли не акции, инициативи, начинания, флашмоби, почини и прояви (включително и най-вече виртуални, заливащи като цунами обществените мрежи). Доста от тях са приключвали още преди действително да стартират. Други са били одобрявани извънредно полярно. Трети съвсем безапелационно са получавали поддръжка от болшинството... Напоследък обаче за връх в пиара на сходен жанр хрумки се счита потреблението на името, пардон, лицето на по-известна муцунка от малкия/голям екран или музикалната, както и театралната, а за какво не и политическата сцена. И в случай че във фейсбук не е основана специфична страница или група с названието на промотираното събитие, известно е авансово, че аудиторията му десетки (стотици и даже хиляди пъти) ще е по-малка от мечтаното. Такава е повелята на модерните времена от първите две десетилетия на ХХI век.

Онези, които имат желания към някоя област или афинитет за каквито и да било действия, не чакат звездите да кажат по тв приемника какъв брой е крепко да се занимават с избрани работи, с цел да се почувстват в тренда или на гребена на вълната. Така е и с четенето. Ако сте възпитани в обич към книгите, вършиме същото и за личните деца. Не си представяте по какъв начин ще изкарате деня, без да разлистите най-малко няколко страници от обичано (или ново) томче. Нямате самообладание да прегледате уютно очакващата вниманието ви домашна библиотека. И едва ли ще се вдъхновите да предприемете сходни стъпки единствено тъй като са ви споделили, че по този метод ще сте в крайник с модата. Дори и много претенциозно да акцентират, че тя е съдържателна.

Но може би за настоящето потомство точно това е трикът (не дай боже - финален шанс) да се извърнат към писаното слово? Има ли по-голяма възможност подрастващите да посегнат към " Малкият принц ", в случай че видят, че е в ръцете на известна персона? Ще се задълбочат ли (докрай) в това, което се крие сред кориците, или скришом ще ги върнат на рафта в книжарницата, незабавно откакто изпълнят предизвикването да си създадат селфи с нашумели бестселъри?

Надали някой ще успее да даде безапелационен отговор на тези полуриторични въпроси. Факт е обаче, че в последните месеци мрежата, считана от мнозина за токсично място, гъмжи от фотоси на звезди и просто хубави хора с книги - на плажа, в парка, по време на полет и така нататък Вероятно по този начин се стремят да потвърдят (или най-малко да покажат), че по този " съвременен " метод индивидите могат да се стимулират, да си оказват помощ, да обменят опит, да споделят интереса към качествената литература.

" Модерно е да се чете " - убеждава слоганът на една от настоящите акции с много ясна устременост. Актьори, артисти, модели, облечени в тематични тениски със същия зов, красят виртуалното пространство, гордо позирайки с книга. Снимките, " документиращи " сакралния и доста персонален (по подразбиране) акт, съвсем постоянно и неизбежно са нагласени. Надали има някой, който да не го проумява. Дори цифровото мислене не пречи, а в противен случай - оказва помощ това да се случи от пръв, съвсем нехаен взор по диагонала на фейсбук стената.

Но сигурно ще се замислите малко повече върху естествения и остарелия като света феномен, който умерено може да бъде наименуван инстикт на подражанието. Особено когато станете очевидци по какъв начин дете на другари пожелава (най-после, откакто се е натъкнало в интернет на кадър с четящия наследник на Диляна Попова) да разбере какво съдържа " Алиса в Страната на чудесата ", подарена от баба и дядо още предходната Коледа... Явно мотото на упоменатата самодейност " Троянският кон в света на нечетящите " не е случайност и в действителност работи. Тоест тези, които другояче не се сещат да отворят книга или го вършат по-рядко от нужното, въпреки всичко се въздействат от налаганите във виртуалното пространство трендове, пардон, моди.

" Знаеш, че си прочел добра книга, когато, щом затвориш последната страница, се почувстваш, като че ли си изгубил добър другар " - изказванието на английския политик Пол Суини е съзвучно с мислите на мнозина (по)читатели на стойностни творби. Най-добре го схващат тези, на които им се е случвало да прекрачат прага на градската библиотека, преди да станат първокласници. Както и тези, които ще си спомнят по какъв начин са влизали в читалнята сякаш за малко, а са си тръгвали в самия завършек на работното й време, дълго след залез слънце. Или хора, чиито родители понякога с носталгичен искра в очите им описват по какъв начин като дребни са се криели от тъмни доби до ранни зори под одеялото с фенерче в ръка, с цел да схванат благополучен ли е краят на " Робинзон Крузо ". А за най-голямо наказване (заради това, че са ви хванали да четете по време на няколко урока в училище) се е считала безапелационната строга възбрана при всяка свободна минута да се потапяте във вълшебния свят, сътворен от фамозни писатели...

Неповторимо е възприятието, което изпълва сетивата ни, изумени като гръмотевица от неповторимия мирис на печатарско мастило, съпроводен с тактилния допир на твърдите корици и изпъстрените с безчет думи страници...

Модерно е и да се пести хартия. Затова, а и поради безспорното улеснение от ден на ден хора избират да се отдадат на завладяващи истории с помощта на електронни четци или смарт телефони, до момента в който пътуват в метрото или употребяват различен публичен превоз. Защото и по този начин незабелязано съумяват да се снабдят с криле, усмихват се на перипетиите на героите, отронват по някоя сълза, наслаждавайки се (под)съзнателно на скъпата опция да посетят места, за които тъгуват, мечтаят или преди не са и подозирали за съществуването им.

Защото четенето не е мода. А метод на живот.