Младо семейство отглежда шафран
През последните години шафранът от ден на ден се настанява за развъждане по българските земи, ползата към него се усилва. Доказа се, че е допустимо тази топлолюбива просвета да се отглежда на разнообразни места у нас. И е доста добра опция на тютюна, тъй като желае работа на полето за към месец и половина, до момента в който за тютюна се влагат доста повече време и старания.
Опитите през последните години потвърждават, че шафранът елементарно се отглежда на родна почва, няма вредители и врагове, не го атакуват заболявания. Много аграрни стопани биха могли да трансформират целите си. Още повече, че за него има необятен пазар в Европа, а производителите са незадоволителни, с цел да задоволят потребностите на фармацията и козметиката. Защото шафранът не е единствено скъпа фалшификация в кулинарията, а и скъпа съставна част на разнообразни медицински артикули.
Хора като Десислава и Васил Чикови, младо семейство с две дребни деца, вземат решение да отглеждат шафран в наследствени земи в село Трудовец. „ Ние сме земеделци и взехме решение да се занимаваме с нещо по-екзотично – споделя Десислава. – Освен шафрана, всеки от нас си има и друга работа. Засега развъждането му ни е занимание, само че с времето се надяваме да ни стане главно занятие. Отглеждаме го на 5 дка, като залагаме на високото качество. Посадъчния материал внесохме от Холандия. “
В взаимозависимост от размера им, на декар се засяват от 10 до 50 хиляди луковици. 50 хиляди цвята дават към 300 грама от декар, това е оптималният рандеман. Но всяка година луковиците се развъждат добре и се развиват.
„ Искаме да разтеглим размера на насажденията – споделя Васил. – Имам към 45 дка наследствени земи от дядо ми в Трудовец и като приготвя почвата, считам да ги засадя с нови шафранови луковици. Те цъфтят през октомври, шафранът се събира ръчно в кошници, по-късно се почиства отново ръчно, отделят се стигмите (червените израстъци или близалца). Всяко цвете има 4 стигми, 150 цветчета дават 1 грам изсушен шафран. “
Чикови вършат проучвания във френска лаборатория. Дават проби, след десетина дни им връщат информация за резултатите от проучването. Досега индикаторите са, че шафранът им е с чудесно качество.
„ Нашата страна влиза в средиземноморския климатичен пояс. Шафранът желае доста слънце и студена зима, по тази причина у нас му е добре. Не е придирчив за поливане и култивиране – изяснява Васил. – Ние имаме сантимент към земята, желаеме да сме покрай природата и по тази причина потърсихме да отглеждаме растение от по-екзотичен тип. Членуваме в асоциация на производителите на шафран, опитваме да го разпространяваме. “
Шафранът би могъл да е сурогат на тютюна, изключително в Родопите. Вече има няколко стопанства, в които се отглежда сполучливо. Интересно и ново за нашата страна. Иначе вирее добре на Балканите – в Турция, Гърция, Македония.
„ Има интерес към българския шафран, тъй като почвата ни не е нечиста, климатът е подобаващ. – добавя Васил. – Всички, които сега го отглеждаме, сме дребни производители. Вече има на доста места в България шафранови полета, само че са дребни площи. Всеки пробва, желае да се убеди, че е направил добър избор. “
„ Разработваме дестилат, който използваме за нашите козметични артикули – добавя Десислава. – Не влагаме никакви консерванти. Създадохме СПА терапия у дома – чист, естествен артикул, масла за лице, дневен и нощен крем за цялостна грижа за кожата, свещи, „ бомбички “ за вана, скраб за ексфолиране. Работим с технолози, които ни създават формулите. За тях търсим и намираме най-качествени съставки, с изключение на шафрана. Залагаме на български растения като невен, маточина. После даваме съставките в цех, който създава козметика, където се създават нашите подготвени артикули. В момента са към 6. Малко, само че с допустимо най-високо качество. “
„ Работим малко по малко и се движим напред – твърди Десислава. – По специалност съм икономист, работя в банка, Васил е приключил интернационално бизнес учиище в Ботевград, реализацията му е в частния бизнес, има професионален път в строителство. Надяваме се производството на шафран в миналото да стане наша съществена специалност. Засега единствено влагаме. Залагаме на огромни цели. “
Опитите през последните години потвърждават, че шафранът елементарно се отглежда на родна почва, няма вредители и врагове, не го атакуват заболявания. Много аграрни стопани биха могли да трансформират целите си. Още повече, че за него има необятен пазар в Европа, а производителите са незадоволителни, с цел да задоволят потребностите на фармацията и козметиката. Защото шафранът не е единствено скъпа фалшификация в кулинарията, а и скъпа съставна част на разнообразни медицински артикули.
Хора като Десислава и Васил Чикови, младо семейство с две дребни деца, вземат решение да отглеждат шафран в наследствени земи в село Трудовец. „ Ние сме земеделци и взехме решение да се занимаваме с нещо по-екзотично – споделя Десислава. – Освен шафрана, всеки от нас си има и друга работа. Засега развъждането му ни е занимание, само че с времето се надяваме да ни стане главно занятие. Отглеждаме го на 5 дка, като залагаме на високото качество. Посадъчния материал внесохме от Холандия. “
В взаимозависимост от размера им, на декар се засяват от 10 до 50 хиляди луковици. 50 хиляди цвята дават към 300 грама от декар, това е оптималният рандеман. Но всяка година луковиците се развъждат добре и се развиват.
„ Искаме да разтеглим размера на насажденията – споделя Васил. – Имам към 45 дка наследствени земи от дядо ми в Трудовец и като приготвя почвата, считам да ги засадя с нови шафранови луковици. Те цъфтят през октомври, шафранът се събира ръчно в кошници, по-късно се почиства отново ръчно, отделят се стигмите (червените израстъци или близалца). Всяко цвете има 4 стигми, 150 цветчета дават 1 грам изсушен шафран. “
Чикови вършат проучвания във френска лаборатория. Дават проби, след десетина дни им връщат информация за резултатите от проучването. Досега индикаторите са, че шафранът им е с чудесно качество.
„ Нашата страна влиза в средиземноморския климатичен пояс. Шафранът желае доста слънце и студена зима, по тази причина у нас му е добре. Не е придирчив за поливане и култивиране – изяснява Васил. – Ние имаме сантимент към земята, желаеме да сме покрай природата и по тази причина потърсихме да отглеждаме растение от по-екзотичен тип. Членуваме в асоциация на производителите на шафран, опитваме да го разпространяваме. “
Шафранът би могъл да е сурогат на тютюна, изключително в Родопите. Вече има няколко стопанства, в които се отглежда сполучливо. Интересно и ново за нашата страна. Иначе вирее добре на Балканите – в Турция, Гърция, Македония.
„ Има интерес към българския шафран, тъй като почвата ни не е нечиста, климатът е подобаващ. – добавя Васил. – Всички, които сега го отглеждаме, сме дребни производители. Вече има на доста места в България шафранови полета, само че са дребни площи. Всеки пробва, желае да се убеди, че е направил добър избор. “
„ Разработваме дестилат, който използваме за нашите козметични артикули – добавя Десислава. – Не влагаме никакви консерванти. Създадохме СПА терапия у дома – чист, естествен артикул, масла за лице, дневен и нощен крем за цялостна грижа за кожата, свещи, „ бомбички “ за вана, скраб за ексфолиране. Работим с технолози, които ни създават формулите. За тях търсим и намираме най-качествени съставки, с изключение на шафрана. Залагаме на български растения като невен, маточина. После даваме съставките в цех, който създава козметика, където се създават нашите подготвени артикули. В момента са към 6. Малко, само че с допустимо най-високо качество. “
„ Работим малко по малко и се движим напред – твърди Десислава. – По специалност съм икономист, работя в банка, Васил е приключил интернационално бизнес учиище в Ботевград, реализацията му е в частния бизнес, има професионален път в строителство. Надяваме се производството на шафран в миналото да стане наша съществена специалност. Засега единствено влагаме. Залагаме на огромни цели. “
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ