През последните години България отчиташе . Подобна политиката на бюджетните

През последните години България отчиташе. Подобна политиката на бюджетните остатъци е подобаваща и целесъобразна за страни с мощна и новаторска стопанска система, на високо техническо и технологическо ниво и относително висока капитализация на компаниите, каквато е, да вземем за пример, Германия. Излишъците са средства, които страната би трябвало да остави на бизнеса, за възстановяване на неговата капитализация и ликвидност. При една целенасочена политика за подкрепяне на бизнеса не би трябвало да има такива остатъци, се споделя в позиция на.
Голяма част от взетите противоепидемични ограничения доведоха до понижаване на стопанската интензивност, което ще докара до внезапно рухване на Брутният вътрешен продукт. Според рецесията в международен мащаб ще докара до понижаване на Брутният вътрешен продукт с 6,2%, или по най-нови данни от МВФ с 5,2%, което е над два пъти повече спрямо рецесията през 2009 година /2,9%/ след банкрута на Lehman Brothers.
Така създалата се обстановка изисква ограничения, които са свързани с големи разноски, които неизбежно ще надвишават постъпленията в бюджета и ще провокират бюджетен недостиг.
. е от извънредно значение за това по какъв начин страната ни ще преодолее рецесията. Ние считаме, че Бюджетът не разрешава съответна реакция на зародилите проблеми вследствие на пандемията и не планува нужната помощ за компаниите, с цел да могат те да оцелеят, като част от техните загуби от внезапното понижаване на стопанската активност да се покрият с бюджетни средства, каквато е практиката в множеството страни на Европейски Съюз.
Взетите ограничения за ограничение на разпространяването на пандемията водят до понижаване на стопанския оборот и паричния поток на компаниите, което от своя страна лимитира техните благоприятни условия за обслужване на взетите заеми, само че по едно и също време с това води и до понижаване на постъпленията в бюджета и ограничение на опциите на страната да покрива своите разноски.
Политическа партия " Републиканци за България " със 7 хрумвания за справяне с коронакризата
Във връзка с усложнената епидемиологична конюнктура и разрастващото се разпространяване на ковид, екипът от специалисти в областта на...
За 2020 година се чака от 5,2 милиарда лева, а в Бюджета за 2021 година е заложен недостиг от 4,9 милиарда лева или 4,4% от Брутният вътрешен продукт. Бюджетният недостиг, заложен за 2020 година в размер на 5,2 милиарда лева (4,4% от БВП) слага началото на утежняване на икономическата среда в България и води до несъблюдение на неданъчните доходи с 900 млн. лева, както и до завишаване на разноските с 840 млн. лева Планираната разлика сред приходите и разноските за 2021 година е 4,88 милиарда лева (3,9% от БВП), което прави повече от 10 милиарда лв. общо разлика за тази и за идната година. Това ще докара до утежняване на кредитния рейтинг на България и до оскъпяване на кредитирането, а от там до нужда от повишение на налозите. Сериозният бюджетен недостиг е реалност, като през 2021 година се чака страната да събере 47,6 милиарда лева доходи, а разноските да възлизат на 52,5 милиарда лева
Този бюджет значително припомня на рецесията през 2008г. по време на ръководството на премиера Сергей Станишев. В тогавашната рецесия сходен бюджет беше утвърден още веднъж със повишени приходни индикатори, които не бяха реализирани. В последните месеци от мандата си ГЕРБ оставят на идващия кабинет за осъществяване един нереалистичен бюджет, което прави неговата промяна неизбежна.
Глобалната пандемия от прави невероятно завършването на процеса по правенето на реалистична средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2021-2023 година
Бюджет 2021 има прекалено много пропуски и поради утежняване на обстановката с първичната и вторична вълна на COVID-19 не е от изгода за обществото. Бюджет 2021 не включва антикризисни ограничения, планува безредни обществени разходи, голям недостиг, дълг и основава усещане, че приоритет при съставянето му са били само идните избори.