България като медиатор между Турция и Запада за ситуацията в Афганистан - пропусната възможност?
През последните години България показва непосредственост с Турция по въпросите на ръководство на бежанските потоци. През 2018 година страната ни даже се нарежда като брокер сред Европейски Съюз и Турция във връзка с опазване на контракта за реадмисия на незаконно пребиваващи в Европейски Съюз жители на трети страни. По този метод България се трансформира в посредник сред Турция и районната динамичност от една страна, и Запада - от друга. Това декларира в разбор Цветан Цветанов, ръководител на Управителния съвет на Евро-атлантическия център за сигурност, във връзка на изтеглянето на Съединени американски щати от Афганистан след 20-годишната война.
Днес, в подтекста на рецесията с изтеглянето на съюзните сили от Афганистан, България обаче пропусна да заеме основната си позиция в миг, когато опцията да послужи като медиатор сред Европейски Съюз и Турция е от огромно значение, обособено поради растящата роля на Турция като районен фактор в Близкия Изток.
Самата Турция се опита да се оправдава пред съдружниците от НАТО и изключително пред Съединени американски щати, като покаже добавената стойност, която има в мирния развой за Афганистан като единствен член на Алианса с преобладаващо мюсюлманско население. След непредвидената победа на талибаните и преустановяване на договарянията в Доха, ролята на Турция е все по-ключова. Страната може да помогне освен с приютяването на бежанци, само че и да инициира разговор с талибаните, които би могъл да предотврати огромни бежански потоци. Чрез ролята на турски компании, Турция има капацитета да взе участие интензивно и в интервала на възобновяване на Афганистан.
Снимка: AP/БТА
Макар нелека, тази самобитна роля на посредник с талибаните би могла да бъде допустима за Турция, точно тъй като талибаните дефинират страната като " велика мюсюлманска нация ". Това, което липсва на Турция, с цел да тръгне уверено по този път е убеденост, че съдружниците в НАТО, и най-много Съединени американски щати, ще прозрат добавената стойност на сходна медиаторска роля.
В този подтекст, България като страна с ползи и знания в Близкия Изток и с отлични двустранни връзки с Турция, както и културно-политическо " ноу-хау " за определяне на ефикасен разговор, би могла да се трансформира в основен посредник сред Турция и Запада. По този метод страната би могла да сложи основите на вероятните стъпки за облекчение на рецесията в интерес на демократичните полезности и човешките права.
А за какво биха се съгласили талибаните на разговор с Турция? Това може да се окаже единственият им излаз от интернационалната изолираност, в която се намира новообявеното им емирство. Обострените връзки на талибаните с Обединените арабски емирства, откакто те одобриха някогашния министър-председател Гани в заточение, както и неразбираемите връзки с Пакистан, покачват възможностите на Турция да изиграе значима роля в решаващите дни след формалното овакантяване на военните контингенти.
Същевременно обаче икономическата обстановка в Турция оказва своето въздействие. Ердоган не един път е подчертавал, че дейната роля на страната му във връзка с следствията от развоя на спора в Афганистан би трябвало да бъде подкрепена финансово от Запада. Това основава напън за страните от Европейски Съюз, който може да се окаже гибелен в случай че няма ясно схващане за цената, която Турция действително поема и нуждата от шерване на нейната тежест.
Снимка: AP/БТА
От друга страна, може ли съдружниците в НАТО да бъдат спокойни, че полезностите и ползите им няма да бъдат предадени при едно съдействие сред Турция и талибаните? Изказвания на президента Ердоган, че няма нищо срещу вярванията на талибаните са сериозен източник на безпокойствие и неустановеност.
Именно заради тези евентуални пропуквания във взаимното схващане на Турция и западните й сътрудници по отношение на респективната им мотивация и последна цел, потребността от посредник като България, който да построява взаимно схващане и доверие, е извънредно нужна.
Тази опция за медиация, за жалост страната ни е на път да пропусне, което може да се окаже пагубно освен за външнополитическото й позициониране, само че и за стабилността и сигурността на България, района, Европейски Съюз и съдружниците в НАТО.
Днес, в подтекста на рецесията с изтеглянето на съюзните сили от Афганистан, България обаче пропусна да заеме основната си позиция в миг, когато опцията да послужи като медиатор сред Европейски Съюз и Турция е от огромно значение, обособено поради растящата роля на Турция като районен фактор в Близкия Изток.
Самата Турция се опита да се оправдава пред съдружниците от НАТО и изключително пред Съединени американски щати, като покаже добавената стойност, която има в мирния развой за Афганистан като единствен член на Алианса с преобладаващо мюсюлманско население. След непредвидената победа на талибаните и преустановяване на договарянията в Доха, ролята на Турция е все по-ключова. Страната може да помогне освен с приютяването на бежанци, само че и да инициира разговор с талибаните, които би могъл да предотврати огромни бежански потоци. Чрез ролята на турски компании, Турция има капацитета да взе участие интензивно и в интервала на възобновяване на Афганистан.
Снимка: AP/БТА Макар нелека, тази самобитна роля на посредник с талибаните би могла да бъде допустима за Турция, точно тъй като талибаните дефинират страната като " велика мюсюлманска нация ". Това, което липсва на Турция, с цел да тръгне уверено по този път е убеденост, че съдружниците в НАТО, и най-много Съединени американски щати, ще прозрат добавената стойност на сходна медиаторска роля.
В този подтекст, България като страна с ползи и знания в Близкия Изток и с отлични двустранни връзки с Турция, както и културно-политическо " ноу-хау " за определяне на ефикасен разговор, би могла да се трансформира в основен посредник сред Турция и Запада. По този метод страната би могла да сложи основите на вероятните стъпки за облекчение на рецесията в интерес на демократичните полезности и човешките права.
А за какво биха се съгласили талибаните на разговор с Турция? Това може да се окаже единственият им излаз от интернационалната изолираност, в която се намира новообявеното им емирство. Обострените връзки на талибаните с Обединените арабски емирства, откакто те одобриха някогашния министър-председател Гани в заточение, както и неразбираемите връзки с Пакистан, покачват възможностите на Турция да изиграе значима роля в решаващите дни след формалното овакантяване на военните контингенти.
Същевременно обаче икономическата обстановка в Турция оказва своето въздействие. Ердоган не един път е подчертавал, че дейната роля на страната му във връзка с следствията от развоя на спора в Афганистан би трябвало да бъде подкрепена финансово от Запада. Това основава напън за страните от Европейски Съюз, който може да се окаже гибелен в случай че няма ясно схващане за цената, която Турция действително поема и нуждата от шерване на нейната тежест.
Снимка: AP/БТА От друга страна, може ли съдружниците в НАТО да бъдат спокойни, че полезностите и ползите им няма да бъдат предадени при едно съдействие сред Турция и талибаните? Изказвания на президента Ердоган, че няма нищо срещу вярванията на талибаните са сериозен източник на безпокойствие и неустановеност.
Именно заради тези евентуални пропуквания във взаимното схващане на Турция и западните й сътрудници по отношение на респективната им мотивация и последна цел, потребността от посредник като България, който да построява взаимно схващане и доверие, е извънредно нужна.
Тази опция за медиация, за жалост страната ни е на път да пропусне, което може да се окаже пагубно освен за външнополитическото й позициониране, само че и за стабилността и сигурността на България, района, Европейски Съюз и съдружниците в НАТО.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ