Нова емисия СПТ на МВФ ще спаси най-бедните държави
През последните дни доста международни водачи приканват все по-настойчиво МВФ да усили финансовата си мощност, с цел да окаже по-солидна поддръжка на най-бедните страни в света, като провежда нова емисия на Специални права на тираж (СПТ) за членовете на институцията. Както е известно, това е синтетичната валута на Фонда, която е част от интернационалните му аварийни активи.
Времето за реализиране на тази концепция е настъпило и в случай че се организира вярно, емисията на СПТ ще помогне на международното стопанство. Такова е мнението на Гевин Дейвис - ръководител на капиталовия управител на активи Fulcrum Asset Management и съосновател на капиталовите компании Active Partners и Anthos Capital. Дейвис е началник на поделението за световна стопанска система на "Голдмън Сакс " от 1987-а о 2001-а и шеф на "Би Би Си " от 2001-а до 2004-а. Бил е консултант по икономическата политика на "Даунинг стрийт " 10 и външен съветник на английското финансово министерство.
Дейвис показа вижданията си по тематиката във "Файненшъл таймс ", които "Банкеръ " показва на вниманието на читателите.
Целта на възможна нова емисия на СПТ е да помогне на страните с ниски приходи да усилят разноските за здравепазване и за други значими браншове до момента в който коронавирусът шества по света. Съгласно квотния механизъм за систематизиране на Фонда доста от най-бедните страни с най-ниски запаси ще имат най-голямо дялово нарастване на опциите да харчат, въпреки че в безспорни единици лъвският къс ще отиде в по-големите страни.
Изпълнителният ръб на МВФ и Г-20 оповестиха на 16 април, в границите на пролетните заседания на Фонда и на Световната банка, забележителен, въпреки и непълен пакет от облекчения за бедните народи. Министрите на финансите на Г-20 се съгласиха да замразят и да отсрочат дължимите заплащания по главниците и насъбраната за интервала на отсрочката рента за 2022-а - 2024-а. Инициативата обезпечава незабавна ликвидност в размер на 20 милиарда щ. $, с цел да могат бенефициентите да поддържат здравните си системи и сънародниците си в рецесията. От гласуваното съглашение ще се възползват 77 страни. МВФ и Г-20 обявиха и подготвеност да проучат предложенията за нарастване на количеството СПТ. Точно този въпрос обаче е доста противоречив, тъй като Съединени американски щати, които имат право на несъгласие върху решенията на Фонда, са подготвени да го упражнят и "засега " са срещу каквото и да било генерално систематизиране на нови излъчвания бумаги. Основанията им са да не разрешат на Китай и на Иран категоричен достъп до спомагателни запаси.
Досега МВФ е емитирал единствено един път спомагателни СПТ. Това се случи през 2009-а, по време на финансовата рецесия, когато Гордън Браун - тогавашният финансов министър на Англия - убеди международните водачи да одобрят впечатляващо огромна инжекция от 1 трлн. щ. $ в световното стопанство, в това число нови СПТ за 250 милиарда $.
Недостатък на тогавашния жест беше, че новите запаси се разпределиха съгласно съществуващите квоти на членовете на институцията. И в следствие огромна част от облагите отидоха в напредналите стопански системи, които въобще нямаха потребност от поддръжка за достъп до пазарите или за финансиране на фискалните дефицити. Ако същата система се приложи и през днешния ден, единствено 40% от спомагателната емисия ще бъдат предоставени на разрастващите се стопански системи. Което несъмнено не е добра концепция.
Решение на този проблем предложи Джордж Сорос още през 2009-а:
богатите индустриални страни да трансферират непринудено част или всичките си нови инвестиции в СПТ на страните с ниски приходи и в най-голяма потребност.
По това време към тази нова форма на интернационална помощ беше проявен незабележим интерес. Но при всяко ново систематизиране на СПТ концепцията би трябвало да бъде върната още веднъж на масата. Дори Вашингтон акцентира, че би разгледал сходни оферти. Да не приказваме, че това е бил и истинският план на Джон Мейнард Кейнс - основателят на базовата идея за СПТ, която той назова "Bancor " през 1940-а.
Проработи ли тактиката през 2009-а?
Увеличението на световната ликвидност несъмнено оказа помощ за трансформирането на рисковите настройки на финансовите пазари. По това време големи количества капитал напуснаха разрастващите се стопанства и се вляха в $, увеличавайки неведнъж световните финансови шокове. Новата емисия СПТ разреши на по-бедните страни да получат повече долари посредством МВФ и по този метод оказа помощ да се усили доверието на вложителите във валутните и в другите пазари. Всъщност, върховият паричен приток в зелените пари съответства съвсем изцяло с извършеното заседание на високо ниво за издаването на нови СПТ. В настоящия случай на краха от COVID-19 количеството "избягали " капитали от разрастващите се стопанства е три пъти по-голямо в сравнение с през 2009-а и една "доза " от същото лекарство би била напълно навременна.
Още повече, доста стопански системи с ниски приходи в действителност използваха своите нови СПТ при последната международна рецесия, с цел да се снабдят с кеш, като 21 от най-нуждаещите се похарчиха 75% от своите квоти. А страховете, че растежът на ликвидността ще докара до доста по-висока инфлация или до анулация на нужните компенсационни стратегии, не се сбъднаха.
Естествено, не липсваха и разочарования. Размерът на емисията на СПТ имаше слаб резултат върху международния напредък през идващите я няколко години. Една от аргументите беше, че общият размер на предлагането беше под 1% от цената на световния търговски продан през 2009-а.
Господин Браун и сътрудника му от Съединени американски щати - Лорънс Съмърс, използваха пролетните заседания на МВФ и на Световната банка през предходната седмица, с цел да съживят концепцията. Те приканиха за
нова емисия на СПТ с номинал над 1 трлн. щ. $ - подобаващ на мащаба, нужен за ръководството на сегашната рецесия в развиващия се свят. Щатският министър на финансите Стивън Мнучин обаче би трябвало да получи поддръжката на Конгреса за всяко систематизиране на СПТ над 649 милиарда $, а и самият той не наподобява подготвен да поддържа даже такава сума.
Очевидно, огромната опция за реализиране на единодушие по въпроса през предходната седмица беше пропиляна. Но дебатът никога не е затворен поради обсега на рецесията, пред която са изправени бедните страни през тази година.
Времето за реализиране на тази концепция е настъпило и в случай че се организира вярно, емисията на СПТ ще помогне на международното стопанство. Такова е мнението на Гевин Дейвис - ръководител на капиталовия управител на активи Fulcrum Asset Management и съосновател на капиталовите компании Active Partners и Anthos Capital. Дейвис е началник на поделението за световна стопанска система на "Голдмън Сакс " от 1987-а о 2001-а и шеф на "Би Би Си " от 2001-а до 2004-а. Бил е консултант по икономическата политика на "Даунинг стрийт " 10 и външен съветник на английското финансово министерство.
Дейвис показа вижданията си по тематиката във "Файненшъл таймс ", които "Банкеръ " показва на вниманието на читателите.
Целта на възможна нова емисия на СПТ е да помогне на страните с ниски приходи да усилят разноските за здравепазване и за други значими браншове до момента в който коронавирусът шества по света. Съгласно квотния механизъм за систематизиране на Фонда доста от най-бедните страни с най-ниски запаси ще имат най-голямо дялово нарастване на опциите да харчат, въпреки че в безспорни единици лъвският къс ще отиде в по-големите страни.
Изпълнителният ръб на МВФ и Г-20 оповестиха на 16 април, в границите на пролетните заседания на Фонда и на Световната банка, забележителен, въпреки и непълен пакет от облекчения за бедните народи. Министрите на финансите на Г-20 се съгласиха да замразят и да отсрочат дължимите заплащания по главниците и насъбраната за интервала на отсрочката рента за 2022-а - 2024-а. Инициативата обезпечава незабавна ликвидност в размер на 20 милиарда щ. $, с цел да могат бенефициентите да поддържат здравните си системи и сънародниците си в рецесията. От гласуваното съглашение ще се възползват 77 страни. МВФ и Г-20 обявиха и подготвеност да проучат предложенията за нарастване на количеството СПТ. Точно този въпрос обаче е доста противоречив, тъй като Съединени американски щати, които имат право на несъгласие върху решенията на Фонда, са подготвени да го упражнят и "засега " са срещу каквото и да било генерално систематизиране на нови излъчвания бумаги. Основанията им са да не разрешат на Китай и на Иран категоричен достъп до спомагателни запаси.
Досега МВФ е емитирал единствено един път спомагателни СПТ. Това се случи през 2009-а, по време на финансовата рецесия, когато Гордън Браун - тогавашният финансов министър на Англия - убеди международните водачи да одобрят впечатляващо огромна инжекция от 1 трлн. щ. $ в световното стопанство, в това число нови СПТ за 250 милиарда $.
Недостатък на тогавашния жест беше, че новите запаси се разпределиха съгласно съществуващите квоти на членовете на институцията. И в следствие огромна част от облагите отидоха в напредналите стопански системи, които въобще нямаха потребност от поддръжка за достъп до пазарите или за финансиране на фискалните дефицити. Ако същата система се приложи и през днешния ден, единствено 40% от спомагателната емисия ще бъдат предоставени на разрастващите се стопански системи. Което несъмнено не е добра концепция.
Решение на този проблем предложи Джордж Сорос още през 2009-а:
богатите индустриални страни да трансферират непринудено част или всичките си нови инвестиции в СПТ на страните с ниски приходи и в най-голяма потребност.
По това време към тази нова форма на интернационална помощ беше проявен незабележим интерес. Но при всяко ново систематизиране на СПТ концепцията би трябвало да бъде върната още веднъж на масата. Дори Вашингтон акцентира, че би разгледал сходни оферти. Да не приказваме, че това е бил и истинският план на Джон Мейнард Кейнс - основателят на базовата идея за СПТ, която той назова "Bancor " през 1940-а.
Проработи ли тактиката през 2009-а?
Увеличението на световната ликвидност несъмнено оказа помощ за трансформирането на рисковите настройки на финансовите пазари. По това време големи количества капитал напуснаха разрастващите се стопанства и се вляха в $, увеличавайки неведнъж световните финансови шокове. Новата емисия СПТ разреши на по-бедните страни да получат повече долари посредством МВФ и по този метод оказа помощ да се усили доверието на вложителите във валутните и в другите пазари. Всъщност, върховият паричен приток в зелените пари съответства съвсем изцяло с извършеното заседание на високо ниво за издаването на нови СПТ. В настоящия случай на краха от COVID-19 количеството "избягали " капитали от разрастващите се стопанства е три пъти по-голямо в сравнение с през 2009-а и една "доза " от същото лекарство би била напълно навременна.
Още повече, доста стопански системи с ниски приходи в действителност използваха своите нови СПТ при последната международна рецесия, с цел да се снабдят с кеш, като 21 от най-нуждаещите се похарчиха 75% от своите квоти. А страховете, че растежът на ликвидността ще докара до доста по-висока инфлация или до анулация на нужните компенсационни стратегии, не се сбъднаха.
Естествено, не липсваха и разочарования. Размерът на емисията на СПТ имаше слаб резултат върху международния напредък през идващите я няколко години. Една от аргументите беше, че общият размер на предлагането беше под 1% от цената на световния търговски продан през 2009-а.
Господин Браун и сътрудника му от Съединени американски щати - Лорънс Съмърс, използваха пролетните заседания на МВФ и на Световната банка през предходната седмица, с цел да съживят концепцията. Те приканиха за
нова емисия на СПТ с номинал над 1 трлн. щ. $ - подобаващ на мащаба, нужен за ръководството на сегашната рецесия в развиващия се свят. Щатският министър на финансите Стивън Мнучин обаче би трябвало да получи поддръжката на Конгреса за всяко систематизиране на СПТ над 649 милиарда $, а и самият той не наподобява подготвен да поддържа даже такава сума.
Очевидно, огромната опция за реализиране на единодушие по въпроса през предходната седмица беше пропиляна. Но дебатът никога не е затворен поради обсега на рецесията, пред която са изправени бедните страни през тази година.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ