Да посрещнеш Нова година по площадите на света
През последните десетина години посрещах 1 януари най-често по площадите на света. Не толкоз доста площади, колкото ми се желае, само че задоволително, с цел да ми основат една неистова жадност постоянно в среднощ на 31 декември да бъда на ново, непозната до тогава място.
Има нещо магическо в това да си измежду тълпата сега, когато една година се сменя с нова. Също като прецъфтелите цветя, остарялата оставя чувство за прелестен, съвсем отегчителен мирис, само че новата … о, новата е изпълнена със пристрастеност за живот, за благополучие, за сбъдване на фантазии, също като преди малко цъфнала роза. Когато си измежду голям брой непознати хора на площада в някой огромен, интернационално известен град, очакванията на всеки един човек се смесват с тези на другите към него в едно огромно енергийно поле. Като несъзнателна медитация, всички са притаили мирис и чакат последния удар на часовника да донесе по-добър живот. Има голяма разлика сред това да си в новогодишната нощ пред тв приемника и заобиколен от стоици или измежду хиляди хора някъде на открито. Когато медитираш в самотност, мозъкът ти се успокоява, само че когато медитираш в група, силите на всички се сливат и усещаш мощна мощ, която те зарежда и те прави по-щастлив. Затова обичам – а и доста други като мен – да чествам Нова година на открито, измежду хората. Някои от по-запомнящите се площадни празненства бяха на:
Площад „ Сан Марко ”, Венеция
Оттам за жалост нямам прекрасен спомен. Не от мястото, а от новогодишната нощ. Толкова доста хора имаше на площада, че за малко щяхме да влезем в новините, само че в трагичната хроника. Тълпата бе голяма, всички толкоз безсилни, че имаше много изнесени с носилки. За малко си помислих, че няма да съумея да посрещна новата година и ще остана стъпкана под люшкащата се навалица. Щяха да ме намерят чак на другата година, откакто площадът се изпразни. За сметка на това, Венеция е омагьосваща. Архитектура, която няма сходна на себе си, миришещи канали, които обаче те удивяват със самото си битие към този момент толкоз епохи и неустоимата италианска храна – това са нещата, които вършат Венеция толкоз специфична.
Площад Plaza de Mayor и Casa de la Musica В Тринидад, Куба
Тринидад е едно от най-популярните места измежду туристите. И неслучайно. С наследството си от колониална архитектура и история, градът е един от най-интересните в страната. И както всичко в Куба, и тук, макар множеството хора – главно чужденци – пристигнали да честват, атмосферата бе безгрижна и приятна. Музиката огласяваше целия център, само че се чуваше и от отворените прозорци на къщите, около които минавахме. С мохито в ръка и танцуваща под карибските звуци, не усетих по какъв начин новата година пристигна. Защо ли когато ни е хубаво, времето лети толкоз бързо?
Площад Синтагма в Атина, Гърция
В Атина бяхме преди много години, когато площадът пред Гръцкия парламент не се свързваше с непрекъснати митинги на локалните, поради затегната икономическа дисциплинираност и строги ограничения за стабилизиране. Когато посрещнах новата година на площада, там имаше коледен базар, голяма елха и сцена, на която рок-група забавляваше множеството. Хората бяха доста, и локални и чужденци, и множеството от тях си носеха по бутилка шампанско и стъклени чаши. Тогава се зарекох да посрещам идващите години по същия метод – по площадите на света, тъй като по този метод споделяш един специфичен миг с доста хора, които не познаваш, споделяш и едни и същи очаквания и паники за идващата година.
Мароко
В Мароко не чествах на площад. Нямаше и по какъв начин. Бях решила, че желая тогава да съм в пустинята. Е, съвсем бях – на няколко километра от нея в хотел в обичаен жанр, построен единствено от кирпич. Следващият ден бе най-запомнящият се първи ден от нова година, който съм имала. Прекарах го в пустинята, където сърцето ми остана. Мароко е една от тези дестинации, които всеки би трябвало да види. За Нова година или не, няма никакво значение. Мароканците са мюсюлмани, тъй че коледният и новогодишният дух много-много не се усещат. Но пък през цялата година ароматът на подправки във въздуха и усетът на мароканските сладки и чай не се променят…
Площад Султанахмед, Истанбул
Там наблюдавахме грандиозно и дълготрайно шоу от фойерверки. Истанбул е една доста добра дестинация за новогодишно празнуване. По две аргументи. Първата е, че в Турция няма такова – „ празници са, нищо не работи ”. Всичко работи. Е, съвсем. Магазините за килими работеха в среднощ, минути преди да отпразнуваме Нова година. Всички заведения работеха, с резервации и без резервации. В Истанбул не е мъчно да намерите къде да вечеряте на 31 декември. Втората причина, която прави Истанбул добра новогодишна дестинация, е климатът. Сравнително мека зима, без сняг и виелици, съвсем като в Египет. По-високите температури в съпоставяне със междинната и северната част на Европа вършат мегаполиса съвършена дестинация през зимните месеци.
Египет
В Египет също не бях на площад в новогодишната нощ. Но пък круизът по река Нил бе доста по-добра опция. Бяхме на тур за четири дни, по време на който обиколихме някои от най-забележителните храмове в Египет. Най-най обичаната ми част от това новогодишно пътешестване бе гледката към крайбрежията на Нил. Тогава разбрах за какво е толкоз известна " огромната река " и за какво я считат за пазителка на живота. Бреговете й бяха зелени, с овощни и зеленчукови градини. А в непосредствена непосредственост – като че ли някой е отрязал с меч зеленината – стартира пустинята. Стоиш, с напитка в ръка на палубата на кораба, който се движи постепенно, като в сън, наблюдаваш живота на брега и се чудиш по какъв начин тези хора съумяват да създадат от пясъците градина. Дори благодарение на животворната вода на Нил е ясно, че това изисква доста труд и неизменност. В противоположен случай пустинята ще победи.Тази година няма да бъде по-различна. Ние, хората, сме привлечени от непознатото и това непреодолимо възприятие е нещото, което задвижва пристрастеността ни за пътешестване. Затова тази година, в случай че не е прекомерно студено и не ме е боязън, че носът ми ще хване ледена висулка, ще посрещна новата 2016-та на Червения площад.
За създателя: Казвам се Гери и съм пътешественик-ентусиаст. Където и да вървя, все не ми стига. Иска ми се да прегърна света и хората в него, да ги опозная и да науча всичко за местата, културите и метода на живот. Всичко научено от непознати хора в непознати страни, цялата мъдрост събрана и цялата наслада изпитана се пробвам да пресъздам в блога си. Идеята, с която създадох „ When Woman Travels “, е да се показва женската позиция и да бъде потребен на дамите като цяло при техните пътувания. Защото ние, дамите, сме любопитни и жадни за знание същества, а знанието за света е най-хубавият метод да опознаеш самия себе си.
Има нещо магическо в това да си измежду тълпата сега, когато една година се сменя с нова. Също като прецъфтелите цветя, остарялата оставя чувство за прелестен, съвсем отегчителен мирис, само че новата … о, новата е изпълнена със пристрастеност за живот, за благополучие, за сбъдване на фантазии, също като преди малко цъфнала роза. Когато си измежду голям брой непознати хора на площада в някой огромен, интернационално известен град, очакванията на всеки един човек се смесват с тези на другите към него в едно огромно енергийно поле. Като несъзнателна медитация, всички са притаили мирис и чакат последния удар на часовника да донесе по-добър живот. Има голяма разлика сред това да си в новогодишната нощ пред тв приемника и заобиколен от стоици или измежду хиляди хора някъде на открито. Когато медитираш в самотност, мозъкът ти се успокоява, само че когато медитираш в група, силите на всички се сливат и усещаш мощна мощ, която те зарежда и те прави по-щастлив. Затова обичам – а и доста други като мен – да чествам Нова година на открито, измежду хората. Някои от по-запомнящите се площадни празненства бяха на:
Площад „ Сан Марко ”, Венеция
Оттам за жалост нямам прекрасен спомен. Не от мястото, а от новогодишната нощ. Толкова доста хора имаше на площада, че за малко щяхме да влезем в новините, само че в трагичната хроника. Тълпата бе голяма, всички толкоз безсилни, че имаше много изнесени с носилки. За малко си помислих, че няма да съумея да посрещна новата година и ще остана стъпкана под люшкащата се навалица. Щяха да ме намерят чак на другата година, откакто площадът се изпразни. За сметка на това, Венеция е омагьосваща. Архитектура, която няма сходна на себе си, миришещи канали, които обаче те удивяват със самото си битие към този момент толкоз епохи и неустоимата италианска храна – това са нещата, които вършат Венеция толкоз специфична.
Площад Plaza de Mayor и Casa de la Musica В Тринидад, Куба
Тринидад е едно от най-популярните места измежду туристите. И неслучайно. С наследството си от колониална архитектура и история, градът е един от най-интересните в страната. И както всичко в Куба, и тук, макар множеството хора – главно чужденци – пристигнали да честват, атмосферата бе безгрижна и приятна. Музиката огласяваше целия център, само че се чуваше и от отворените прозорци на къщите, около които минавахме. С мохито в ръка и танцуваща под карибските звуци, не усетих по какъв начин новата година пристигна. Защо ли когато ни е хубаво, времето лети толкоз бързо?
Площад Синтагма в Атина, Гърция
В Атина бяхме преди много години, когато площадът пред Гръцкия парламент не се свързваше с непрекъснати митинги на локалните, поради затегната икономическа дисциплинираност и строги ограничения за стабилизиране. Когато посрещнах новата година на площада, там имаше коледен базар, голяма елха и сцена, на която рок-група забавляваше множеството. Хората бяха доста, и локални и чужденци, и множеството от тях си носеха по бутилка шампанско и стъклени чаши. Тогава се зарекох да посрещам идващите години по същия метод – по площадите на света, тъй като по този метод споделяш един специфичен миг с доста хора, които не познаваш, споделяш и едни и същи очаквания и паники за идващата година.
Мароко
В Мароко не чествах на площад. Нямаше и по какъв начин. Бях решила, че желая тогава да съм в пустинята. Е, съвсем бях – на няколко километра от нея в хотел в обичаен жанр, построен единствено от кирпич. Следващият ден бе най-запомнящият се първи ден от нова година, който съм имала. Прекарах го в пустинята, където сърцето ми остана. Мароко е една от тези дестинации, които всеки би трябвало да види. За Нова година или не, няма никакво значение. Мароканците са мюсюлмани, тъй че коледният и новогодишният дух много-много не се усещат. Но пък през цялата година ароматът на подправки във въздуха и усетът на мароканските сладки и чай не се променят…
Площад Султанахмед, Истанбул
Там наблюдавахме грандиозно и дълготрайно шоу от фойерверки. Истанбул е една доста добра дестинация за новогодишно празнуване. По две аргументи. Първата е, че в Турция няма такова – „ празници са, нищо не работи ”. Всичко работи. Е, съвсем. Магазините за килими работеха в среднощ, минути преди да отпразнуваме Нова година. Всички заведения работеха, с резервации и без резервации. В Истанбул не е мъчно да намерите къде да вечеряте на 31 декември. Втората причина, която прави Истанбул добра новогодишна дестинация, е климатът. Сравнително мека зима, без сняг и виелици, съвсем като в Египет. По-високите температури в съпоставяне със междинната и северната част на Европа вършат мегаполиса съвършена дестинация през зимните месеци.
Египет
В Египет също не бях на площад в новогодишната нощ. Но пък круизът по река Нил бе доста по-добра опция. Бяхме на тур за четири дни, по време на който обиколихме някои от най-забележителните храмове в Египет. Най-най обичаната ми част от това новогодишно пътешестване бе гледката към крайбрежията на Нил. Тогава разбрах за какво е толкоз известна " огромната река " и за какво я считат за пазителка на живота. Бреговете й бяха зелени, с овощни и зеленчукови градини. А в непосредствена непосредственост – като че ли някой е отрязал с меч зеленината – стартира пустинята. Стоиш, с напитка в ръка на палубата на кораба, който се движи постепенно, като в сън, наблюдаваш живота на брега и се чудиш по какъв начин тези хора съумяват да създадат от пясъците градина. Дори благодарение на животворната вода на Нил е ясно, че това изисква доста труд и неизменност. В противоположен случай пустинята ще победи.Тази година няма да бъде по-различна. Ние, хората, сме привлечени от непознатото и това непреодолимо възприятие е нещото, което задвижва пристрастеността ни за пътешестване. Затова тази година, в случай че не е прекомерно студено и не ме е боязън, че носът ми ще хване ледена висулка, ще посрещна новата 2016-та на Червения площад.
За създателя: Казвам се Гери и съм пътешественик-ентусиаст. Където и да вървя, все не ми стига. Иска ми се да прегърна света и хората в него, да ги опозная и да науча всичко за местата, културите и метода на живот. Всичко научено от непознати хора в непознати страни, цялата мъдрост събрана и цялата наслада изпитана се пробвам да пресъздам в блога си. Идеята, с която създадох „ When Woman Travels “, е да се показва женската позиция и да бъде потребен на дамите като цяло при техните пътувания. Защото ние, дамите, сме любопитни и жадни за знание същества, а знанието за света е най-хубавият метод да опознаеш самия себе си.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ