През последните четири години външната политика на Русия често е

През последните четири години външната политика на Русия постоянно е подложена на критика от хора, които споделят главните й постулати. Главната рекламация е отсъствието на стратегически пресмятания, проект за околните най-малко 10 година Русия, споделят критиците, работи ситуатиационно и тактически, просто реагирайки на връхлитащи усдари на ориста и последователно губи сили.

В качеството на образец за „ вярно “ построена външна политика нормално се показва Китай, който имал тактика за околните петдесет години. Това, естествено, не е по този начин – китайските проекти са създадени примерно на равнище „ да станем мощни към 2025 година и богати – към 2049 година “ А в този момент, през 2017 г.-, Китай се бори по едно и също време с няколко тежки рецесии, като се стартира от дълговата и се свърши с „ рецесията на упованията “ на външнополитическите сътрудници, не получили трилиони долари преференциални заеми в границите на „ Един пояс, веднъж “.

А в Русия през последните три години се наложи пълноценна външнополитическа тактика, която условно може да бъде наречена „ теория на язовеца “ по прилика с възприетата от Сингапур през годините на студената война „ теория на отровната скарида “. Тя, напомням, постановяваше, че Сингапур е прекомерно дребна страна, с цел да предотврати завземането на нейната територия от по-голям комшия, само че пък може да направи военните и материални загуби при окупация толкоз високи, че никой няма и да намерения за такова нещо.

Русия не заплашва с окупация нито един от съседите си: през XXI век всички към този момент от дълго време минаха от физическа окупация на територията към други форми на подчиняване. Например стопански надзор или основаване на марионетно държавно управление в целевата страна. Именно и от това се притесняват съветските управляващи, взели на въоръжение във връзка с Запада похватите на африканския язовец-медояд, с съображение считан за едно от най-умните и рискови животни в света.

Ключовите черти на това зверче са невероятната за размерите му мощ, жизнеспособност и злопаметност. Благодарение на не до дъно изучените качества да се регенират, язовците могат да преработят даже и отровата на кобрата, лежешком към час след смъртоносното захапване като упоени. Неголемите като размери язовци атакуват зверове, които на пръв взор не би трябвало да атакуват, като се има поради разликата нв категориите: лъвове, тигри и даже алигатори. Да ги убиват язовците естествено не съумяват, само че да ги прогонят от територията си съумяват съвсем постоянно, в което елементарно може да се убеди човек, гледайки многочислените филмчета в Ютюб. И, най-после, язовците имат прелестна памет: те запомнят за дълго обидилите ги хора или животни и се стараят с всички вероятни средства да им вгорчат живота.

В държанието на тези зверчета не е мъчно да се видят четири на външната политика на Русия през последните четири години. Тя извършва пет съществени задания. Първата е да покаже, че Русия на интернационалната сцена е в свръхтежка категория, играейки в една лига със Съединени американски щати, с Европейски Съюз и даже изпреварва, да вземем за пример, Китай.
RUSSIA PUTIN UNITYDAY / БГНЕС
Москва може да образува личен търговски блок (Евразийския съюз), да стартира спор (Украйна), да стане участник във към този момент почнал (Сирия) и не се бои да се конфронтира с най-сериозни съперници. При това бюджетът на Русия (233 милиарда $ през 2016 г.)е смехотворно по-малък (14 пъти) от американския (3,3 трилиона долара) и несъпоставимо (32,3 пъти) по дребен от съвкупния бюджет на страните от Европейски Съюз (6,4 трилиона евро). Военният бюджет не се разграничава в такава степен, само че почти в този дух: по данни на SIPRI от 2016 година Съединени американски щати имат боен бюджет от 611 милиарда $, страните от Европейски Съюз – 199 милиарда евро (по данни за 2015 година на EDA), а при Русия е 69 милиарда $.

Всичкото това няма значение, споделя управлението на Русия, в случай че стане нещо ние ще ви бием не с долари и евро, а със заряди ТОС-1 “Буратино “. Финансовите индикатори не значат нищо, военно-политическият капацитет на Русия е доста по-голям от икономическия.

Втората задача е да се показва, че Русия при предпочитание може да усложни живота на всеки, на който изиска. Съединени американски щати желаят да отстранят Башар Асад от Сирия? Извинете, само че няма да стане. Европейски Съюз желае да реши украинския спор в интерес на Киев? Отново не, извинете.

Вместо това получават пари крайнодесните и ултралеви партии, които в изискванията на продължаваща рецесия така и така имаха не неприятен късмет за триумф. Могат ли те да се снабдят с власт? Едва ли. Принуждават ли техните триумфи обичайните политици да нервничат? Безусловно. Влизайки в борба с нас, споделя Москва, вие създавате главоболия за доста години напред. Ние ще ви усложняваме живота, ще изцедим всички ваши начинания, ще разтърсим вътрешнополитическата конюнктура, възползвайки се от уязвимостта на демокрацията. Ако желаете това – давайте, само че дали фактически го желаете?

Третата задача е започване на основаване на личен дневен ред в интернационалните връзки, и Москва фактически го основава. Руската външна политика дълго време беше упреквана в бездейност, в това, че тя просто реагира на дейностите на другите, само че в този момент тя, явно, мина в контранастъпление.

Реална или хипотетична интервенция на Москва в политическия развой в десетки страни стана основната тематика на всички медии в страните на Европа и Северна Америка. И въпреки практическите резултати от такава интервенция там, където изобщо я е имало, да са минимални, нервността на западните политици основава усещане за всемогъществото на Кремъл и неговите качества да въздейства върху политическия развой в къде по-развити стопански страни.

В резултат на това на американските демонстрации срещу Доналд Тръмп протестиращите стоят с плакати на съветски език, призовавайки ни „ да си вземем нашия Тръмп назад в Русия “. Можеше ли изобщо да мечтаем за такова нещо при започване на новия век? Това не е ли установяване на дневния ред?

Четвъртата задача е да се покаже, че Русия има съществени благоприятни условия в най-модерните типове опълчване: осведомителната война и опълчването в киберпространството. Бюджетите на телевизионния канал RT на фона на западните им сътрудници са просто смешни: 323 млн. $ против, да вземем за пример, 6,6 милиарда $ (доходите на канала 2015-2016 г.) на Военновъздушни сили. Анализаторите акцентират свръхмалкия обсег на аудиторията на RT (в нито една страна от Европейски Съюз той не покрива повече от 2% от аудиторията), само че за какво тогава на равнището на Европейски Съюз и в обособени страни от Европа се основават безкрайни „ комисии за битка с дезинформацията “?

В киберпространството ситуацията е още по-лошо: всемогъщите съветски хакери разрушили американските избори, Бундестага, министерство на защитата на Дания и, съдейки по последните изказвания, помогнали за уреждането на Брекзит. Имената на сякаш управляваните от ГРУ и Службата за външно разузнаване хакерски групировки Cozy Bear и Fancy Bear станаха нарицателни. Ефектът на изразходвана от Русия ресурсна единица е просто голям.

И, най-после, петата задача. Москва желае да покаже, че е изцяло безчувствена във връзка с реакциите на популацията от нейните дейности. Усложни ли спорът с Украйна живота на предприемачите и на тези, на които там живеят родственици или другари? Не е забавно. В Москва имало митинги против Владимир Путин? Голяма работа. Блокирани откъм кредитиране били да държавни компании и доста инцидентно появили се компании? Да се оправят, няма защо да взимат пари от врага.

Кремъл показва, че глобите като събитие не му работят: всички разноски ще бъдат пренасочени към популацията, което не взима присъединяване в политическия развой. Чиновниците от санкционните описи както и преди ще живеят като арабски шейхове и ще купуват в Лондон вино от магазина на Чичваркин.
RUSSIA WAR HISTORIC PARADE / БГНЕС
Тази тактика на язовеца има две крайни цели. Първо, да убеди всички съперници на Москва в това, че изгодата от похищението върху нейното витално пространство ще бъде къде по-малка от евентуалните вреди. Русия нищо не не помни, не прости, извънредно ловко се оправя с доста лимитираните запаси и изобщо не се бои да контраатакува.

Второ, опитите за въздействие върху вътрешната политика в Русия, изключително посредством „ спонсориране на демокрацията “, са изцяло безполезни. Народът в Русия е обособен от страната, заради това би трябвало да се търси договаряне с елитите. Те може и да са ви неприятни, само че „ географията – това е орис “ и единственият излаз е на Москва да бъдат приети редица ползи и да се направи опит за определяне на градивни връзки.

От външнополитическа позиция тактиката на язовеца е доста ефикасна: при доста скромни, по международните стандарти, загуби (няма пари и всички знаят това) тя сътвори най-мощния и дълготраен резултат. Освен това алчните за трафик с „ съветската опасност “ западни медии сами оказват помощ на Русия, раздувайки незначителни истории (от рода на пОкупката от съветски тролове на реклами във фейсбук в навечерието на изборите или срещи на политици с съветския дипломат в САЩ) до мащабите на комиксите с Джеймс Бонд.

В резултат политическата класа в русия последователно получава това, което е желала: признание в качеството й на доста рисков съперник. Лесно е да заплашваш с война Саддам Хюсеин или Муамар Кадафи. Много по-сложно е с голямата и въоръжена с съвременни средства за опълчване Русия, чиито управляващи са подготвени „ да отстояват националните ползи “ до последния руснак.
epaselect RUSSIA WAR HISTORIC PARADE / БГНЕС
Между другото, доктрината на язовеца има и минуси. Това е тактика на оцеляване, не на развиване. Тя няма никакво отношение към привличането на вложения, възстановяване на бизнес-средата, основаване на позитивен облик на Русия, модернизиране на стопанската система и други такива скучни неща. Тя разрешава „ да се обезпечи суверенитет “, разбиран като цялостна автономност на елита на страната от външни и вътрешни въздействия.

От позиция на стопанската система на Русия е належащо съдействие със Запада (той е единственият в света източник на модернизация), само че за това би трябвало да се отиде на съответни отстъпки, а това значи да бъде изгубена цялостната автономност при взимането на решения. Това заплашва ситуацията на съветския хайлайф, заради което е недопустимо.

Освен това триумфът на многото съставни елементи в доктрината на язовеца се основава на резултата „ мъгла на войната “, т.е. на дефицита на информация у съперниците на Русия за нейните цели и предприеманите от нея дейности. За страдание, с течение на времето тази мъгла се разсейва, съперниците се учат да разпознават и дори да плануват ходовете на Москва, и успеваемостта на метода спада. Западните спецслужби отделят троловете и хакерите, а упрекнатите във връзки с Москва политици стартират да отпадат от конкуренцията все по-рано и получават на изборите все по-малко поддръжка.
RUSSIA REVOLUTION ANNIVERSARY / БГНЕС
И, най-после, срещу Москва играе институционалната памет на Запада, съгласно която най-малко 70 година Русия е била смъртен зложелател. Генералите от НАТО разконсервират бункери, взимат от лавиците проекти от времето на студената война и облекчено въздъхват: популярност Богу, още веднъж можем да водиме война по картите с Русия, отлагайки действителните проблеми за след това. Мигранти, ислямски тероризъм, имуществено разслоение, демографска рецесия и политическата незаинтересованост на популацията ще почакат: би трябвало из целия Европейски Съюз да се проведат семинари „ опълчване на телевизионния канал Russia Today “ и да се намерения по какъв начин Полша да бъде предпазена от съветските танкове.

Доктрината на язовеца е изцяло в положение да принуди сътрудниците на Русия да я почитат. Но в действителност тя ще донесе на страната преуспяване единствено при положение, че е част от по-широка тактика. Страхът, който сее сегашната външна политика на Русия, би трябвало да се трансформира в почитание, а не в предпочитание да се сложи Русия под карантина и колкото се може по-малко да се взаимодейства с руснаците./БГНЕС

.........

Михаил Коростиков, Московски център „ Карнеги “