Живото изкуство театър в онлайн средата
През последната пандемична година всички изкуства претърпяха смяна, само че по какъв начин онлайн излъчванията трансформираха театъра? Технологиите, като театрални резултати, от дълго време са част от сцената, само че чакахме ли и онлайн излъчванията да станат част от театъра и би трябвало ли да се мисли за онлайн представленията като обособен род, какви условия има той към артистите и по какъв начин един актьор се приготвя за едно зрелище в онлайн среда?
На тези въпроси дава отговор проф. Възкресия Вихърова , сценичен възпитател в Нов български университет, режисьор и актриса. Тя пази своята професура точно с тематиката за театъра в онлайн пространството и показва сценичен минисериал – „ Когато аз бях ти “, квалифициран по нейна концепция в изискванията на пандемия. Минисериалът показва действителни истории от актуалния живот, свързани с трагични събития, под формата на трансформиращ преразказ, определяни като зуум пърформанс :
“Когато аз бях ти “ не съм го замисляла за онлайн. Той е документален театър, смятах, че единствено ще репетираме онлайн и след това ще го създадем на сцена, само че се оказа, че подготовките онлайн са нещо напълно друго и си имат нови закономерности, тогава взехме решение да репетираме онлайн за зрелище, което ще представим онлайн. На нас не ни се искаше да имаме извинителни аргументи, по които да не проведем плановете си, и започнахме работа по „ Историята ти: Ти в мен “ със зуум пърформанс. Това е доста мултимедиен театър. Имаше 6000 влизания, в която и да е зала театрална не можем да имаме подобен достъп до хората. На другия ден след излъчването, макар че сме стояли пред компютрите, всички имахме мускулна тресчица. Не мога да се наема и да кажа дали има нови условия, само че всеки, който се занимава с това, би трябвало да си зададе въпроса. Тази пандемична обстановка раздели нашата колегия на две отзиви – „ Стига към този момент с тези движещи се картинки “ е едното, а другото е „ Това е едно предизвикателство, от което можем да се учим “. Аз по-скоро стоя на страната на второто. Искат се доста нови неща от артиста и режисьора, тъй като се отхвърляме от тази непосредствена телесност, която имаме по време на подготовки и надлежно по време на представлението. “
В центъра и на онлайн излъчването на театъра стои и силата на тялото, на чии театрални практики тук би трябвало да се позовем – Биомеханиката на Мерхолд, архетипното положение на Гротовски, азиатската телесност на Барба или паузата на тялото на Вахтангов. Може би ключът е в съчетаването на доста практики, твърди професор Вихърова:
„ Процесът е доста съкровен, тъй като артистът е със личното си изображение на екрана, до момента в който репетира. Когато тялото стане преекспресивно по Барба, може да стане срив, когато излезе от камерата, тази изразителност би трябвало да се размени с нещо. Тук идва концепцията за усиленото тяло, което оказва помощ с приложения за артиста. Ние работихме с нещо като снап чат камерата, където артистът може да построи своите мултиперсонажи, и като в куклен спектакъл да стартира да строи своите облици. Мисля, че са естествени анологиите с ефирен спектакъл и мултимедии, в които може 90 % от представлението да е поверено на мултимедията. “
Повече чуйте в звуковия файл.
Фотоколаж – Ангелина Грозева
Снимка – НБУ
На тези въпроси дава отговор проф. Възкресия Вихърова , сценичен възпитател в Нов български университет, режисьор и актриса. Тя пази своята професура точно с тематиката за театъра в онлайн пространството и показва сценичен минисериал – „ Когато аз бях ти “, квалифициран по нейна концепция в изискванията на пандемия. Минисериалът показва действителни истории от актуалния живот, свързани с трагични събития, под формата на трансформиращ преразказ, определяни като зуум пърформанс :
“Когато аз бях ти “ не съм го замисляла за онлайн. Той е документален театър, смятах, че единствено ще репетираме онлайн и след това ще го създадем на сцена, само че се оказа, че подготовките онлайн са нещо напълно друго и си имат нови закономерности, тогава взехме решение да репетираме онлайн за зрелище, което ще представим онлайн. На нас не ни се искаше да имаме извинителни аргументи, по които да не проведем плановете си, и започнахме работа по „ Историята ти: Ти в мен “ със зуум пърформанс. Това е доста мултимедиен театър. Имаше 6000 влизания, в която и да е зала театрална не можем да имаме подобен достъп до хората. На другия ден след излъчването, макар че сме стояли пред компютрите, всички имахме мускулна тресчица. Не мога да се наема и да кажа дали има нови условия, само че всеки, който се занимава с това, би трябвало да си зададе въпроса. Тази пандемична обстановка раздели нашата колегия на две отзиви – „ Стига към този момент с тези движещи се картинки “ е едното, а другото е „ Това е едно предизвикателство, от което можем да се учим “. Аз по-скоро стоя на страната на второто. Искат се доста нови неща от артиста и режисьора, тъй като се отхвърляме от тази непосредствена телесност, която имаме по време на подготовки и надлежно по време на представлението. “
В центъра и на онлайн излъчването на театъра стои и силата на тялото, на чии театрални практики тук би трябвало да се позовем – Биомеханиката на Мерхолд, архетипното положение на Гротовски, азиатската телесност на Барба или паузата на тялото на Вахтангов. Може би ключът е в съчетаването на доста практики, твърди професор Вихърова:
„ Процесът е доста съкровен, тъй като артистът е със личното си изображение на екрана, до момента в който репетира. Когато тялото стане преекспресивно по Барба, може да стане срив, когато излезе от камерата, тази изразителност би трябвало да се размени с нещо. Тук идва концепцията за усиленото тяло, което оказва помощ с приложения за артиста. Ние работихме с нещо като снап чат камерата, където артистът може да построи своите мултиперсонажи, и като в куклен спектакъл да стартира да строи своите облици. Мисля, че са естествени анологиите с ефирен спектакъл и мултимедии, в които може 90 % от представлението да е поверено на мултимедията. “
Повече чуйте в звуковия файл.
Фотоколаж – Ангелина Грозева
Снимка – НБУ
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ