На каква възраст детето прави първи стъпки
През първата година от живота детето прави голям скок в развиването си - от хленчещо вързопче с пелени то се трансформира в любопитно малко дребосъче, което се движи единствено. От раждането си, бебето интензивно овладява от ден на ден и повече нови двигателни умения, последователно развива мускулите и координацията на придвижванията. Ето по какъв начин се случва това на стадии, обяснява педиатърът доктор Ирина Сусенкова.
На старт, подготвени, ходом!
- на 1-3 месеца – задържа главата си изправена, хваща предмети;
- на 3-6 месеца – обръща се, повдига горната част на тялото, сяда;
- на 6-9 месеца – стои, хванато за опора;
- на 9-12 месеца - пълзи на четири крайници, стои без опора, върви с опора;
- на 14-15 месеца - върви независимо.
Възрастта на преодоляване на избрани умения е самостоятелна и зависи от телосложението на детето, умеенето за балансиране, мускулния тонус, мотивацията и помощта на родителите. Първи „ стъпки “ бебето може да направи още през първите седмици след раждането. Ако го вземете под мишниците и го „ поставите “ до твърда опора, то ще се опре на крачетата. И в случай че го наклоните леко напред, ще прави стъпки във въздуха.
„ Автоматичната походка на новородените “
не е същинско вървене, както ние го разбираме, а категоричен инстикт, който изчезва след към 1-2 месеца.
Независимо от това, неналичието на този инстикт може да значи предходна хипоксия, контузия или други нарушавания, които не трябва да се подценяват от родителите.
Бебето развива мускулите на краката, до момента в който се учи да се прекатурва и сяда, и от към пет месечна възраст ще се радва да „ скача “ - да се оттласква с краката си от коленете на възрастен, в случай че го държите подмишници.
Снимка: Getty
След като е почнало да седи независимо и е изпитало преимуществата на изправената позиция (добра видимост, свободни ръце за игра), от към осем месеца то най-вероятно ще се опита да стане, като се държи за креватчето или за мебелите. И това значи, че след няколко седмици то ще стартира да върви из къщата, да се държи за мебели, от време на време да пада или да сяда, да пълзи до нова опора, да става още веднъж и да продължава напред.
Когато нищо от това не се случи
- Ако детето не стартира да върви до 1,6 години или се придвижва доста нестабилно и няма прогрес, най-вероятно има някаква неврологична причина: това може да са последствията от пострадване (раждане, черепно-мозъчна), церебрална парализа, наследствени болести, аномалии в развиването на нервната система, водещи до закъснение на двигателното развиване.
След обзор и серия от проби неврологът ще може да създаде рехабилитационен курс.
- Пада постоянно, непрекъснато върви за ръка с възрастен, не желае да върви единствено. Една от аргументите може да е, че то не вижда добре - струва си да бъде прегледано от офталмолог.
- Страхува си да върви независимо , макар че към този момент е физически готово за това. Може би казусът е чисто психически: то може да е доста внимателно единствено по себе си, или в миналото доста се е уплашило от нещо, или да е било засегнато, когато се е пробвало да върви независимо, а в този момент не смее да повтори този опит.
Във всеки случай не е нужно да му се карате или да го пришпорвате. Важна е поддръжката на родителите, тяхното приятелско отношение и предпочитание да го подтикват да върви и да го хвалят за триумфите.
- Има обилни нарушавания на походката. Причината може да е недиагностицирана в точния момент луксация на тазобедрената става: ортопед трябва да прегледа бебето, с цел да изключи тази опция.
- Детето непрекъснато върви на пръсти. Възможна причина е нараснал тонус (спазъм) на мускулите на прасеца. Най-вероятно ще ви е нужен масаж, курс на специфична гимнастика, профилирани обувки.
- Положението на краката при вървене е друго от естественото . Обикновено краката са успоредни едно на друго и при вървене това състояние се резервира. Когато бебето стартира да върви, има много огромно натоварване на краката и защото стъпалото към момента не е изцяло завършено и могат да се появят разнообразни отклонения.
