Борисов превърна парламента в кукла на конци
През лятото на 2020 година президентът Румен Радев нанесе крепко кроше на премиера Бойко Борисов с апела „ Мутри – вън! ”. Замаяният Борисов реагира като пробута на хората лъжовния девиз „ Време за рестарт ”, захаросан с план за нова конституция, което бе много безсрамно деяние от политик, който предлага нов главен закон, до момента в който редовно подритва настоящия.
Всъщност, за всичките му години на власт по този начин и не разбрахме дали герберският водач е осведомен с главния закон. Вероятно не, тъй като Борисов е от тези политици, които не обичат да им се припомня, че властта им е лимитирана. А конституцията прави таман това. Нейният член 1 стартира с думите: „ България е република с парламентарно ръководство. ” А по-нататък четем: „ Народното събрание реализира законодателната власт и упражнява парламентарен надзор. ” Досущ същите текстове бяха буквално прекопирани и в позорно провалилия се парламентарен план на ГЕРБ.
С други думи, главният закон постановява, че държавното управление и неговият лидер носят отговорност пред Народното събрание. Причината е ясна и за децата – жителите избират депутатите, които на собствен ред дефинират главата на изпълнителната власт и неговия кабинет. Така конституцията напълно недвусмислено обрисува йерархията на държавната власт в актуалната българска република: най-отгоре е народът-суверен, следва определеният от него парламент, а по-надолу – изпълнителната власт, възглавявана от министър-председателя, който се регистрира пред депутатите.
Борисов обаче – подтикван от пустославие и блян към всевластие,
обърна тази скица надолу с главата
Вместо Народното събрание да управлява него, той стартира да управлява законодателната власт. Чрез своите послушни депутати и скрити и очевидни политически съдружници, Борисов трансформира Народното събрание в кукла на конци, която с едно негово дръпване утвърждава всяка премиерска хрумка. А парламентарният надзор – една от двете съществени функционалности на депутатите, изцяло се изпразни от наличие. Може ли куклата да привиква оня, който й държи конците? Няма по какъв начин да стане.
А мотиви Борисов да приказва пред депутатите (а затова и пред гражданите) има пребогато. Почти цялата 2020 година мина под сянката на коронавирусната пандемия. Народното събрание беше насила да предприеме невиждани стъпки, в това число да вкара изключително състояние и да подчини страната на изключително законодателство. Проблемите и комплицираните проблеми никнеха по-бързо от гъби след дъжд, а от депутатите се чакаха бързи и генерални решения, които да очертаят пътя, който да следват останалите държавни органи.
Къде беше министър председателят тогава? Не и в Народното събрание
А през лятото пристигнаха уличните митинги против държавното управление и прокуратурата, а с тях и политическата рецесия. Нервността, която беше обзела премиера след експлоадирането на пандемията, към този момент се трансформира в боязън, че властта може да се изплъзне от ръцете му. Паниката му се съобщи и на ръководещото болшинство в Народното събрание, което с маниакално твърдоглавие стартира да го прикрива, когато опозицията искаше да му зададе въпроси или да го изслуша – сакън, да не го вкарат в политически капан и да скапят напълно така и така издишащата му известност. От ГЕРБ стигнаха до такава степен, че не разрешиха Борисов да бъде привикан даже и за рецесията в връзките със Северна Македония от края на 2020 година А това беше тематиката, по която той можеше и трябваше умерено да приказва – въпреки всичко беше участвал на срещите на най-високо равнище с европейските водачи, засягащи интеграцията на Западните Балкани в Европейски Съюз.
Добре, хайде да речем, че политически съображения го държат настрани от Народното събрание поради опозицията, която точи зъби да заеме мястото на неговата партия във властта. Само че
не приказваме за нещо, което датира от няколко месеца
А за държание, което министър председателят показва към този момент години наред – без значение дали политическата обстановка го слага в мощна или слаба позиция. Това ясно потвърждава, че той изобщо не се интересува от конституционните си отговорности. Още по-малко от това, че като глава на изпълнителната власт, би трябвало постоянно да осведоми обществеността за политиките на своето държавно управление. Вместо това умишлено заменя парламентарния надзор с неуместните му въпроси с опцията да споделя каквото на него му е угодно на спонтанни брифинги от джипката си или на държавните съвещания, където е заобиколен от угодно настроения си антураж.
Всъщност, с презрението, с което се отнася към Народното събрание, Борисов демонстрира, че няма никакъв почит към българските жители, за които другояче сякаш твърди, че дава благо и драго. Защото, в последна сметка, законодателната институция не съществува по своя или по божия воля. А по волята на народа. Затова се споделя Народно заседание. Пука ли му на Борисов за суверена? Отговорът е явен.
Всъщност, за всичките му години на власт по този начин и не разбрахме дали герберският водач е осведомен с главния закон. Вероятно не, тъй като Борисов е от тези политици, които не обичат да им се припомня, че властта им е лимитирана. А конституцията прави таман това. Нейният член 1 стартира с думите: „ България е република с парламентарно ръководство. ” А по-нататък четем: „ Народното събрание реализира законодателната власт и упражнява парламентарен надзор. ” Досущ същите текстове бяха буквално прекопирани и в позорно провалилия се парламентарен план на ГЕРБ.
С други думи, главният закон постановява, че държавното управление и неговият лидер носят отговорност пред Народното събрание. Причината е ясна и за децата – жителите избират депутатите, които на собствен ред дефинират главата на изпълнителната власт и неговия кабинет. Така конституцията напълно недвусмислено обрисува йерархията на държавната власт в актуалната българска република: най-отгоре е народът-суверен, следва определеният от него парламент, а по-надолу – изпълнителната власт, възглавявана от министър-председателя, който се регистрира пред депутатите.
Борисов обаче – подтикван от пустославие и блян към всевластие,
обърна тази скица надолу с главата
Вместо Народното събрание да управлява него, той стартира да управлява законодателната власт. Чрез своите послушни депутати и скрити и очевидни политически съдружници, Борисов трансформира Народното събрание в кукла на конци, която с едно негово дръпване утвърждава всяка премиерска хрумка. А парламентарният надзор – една от двете съществени функционалности на депутатите, изцяло се изпразни от наличие. Може ли куклата да привиква оня, който й държи конците? Няма по какъв начин да стане.
А мотиви Борисов да приказва пред депутатите (а затова и пред гражданите) има пребогато. Почти цялата 2020 година мина под сянката на коронавирусната пандемия. Народното събрание беше насила да предприеме невиждани стъпки, в това число да вкара изключително състояние и да подчини страната на изключително законодателство. Проблемите и комплицираните проблеми никнеха по-бързо от гъби след дъжд, а от депутатите се чакаха бързи и генерални решения, които да очертаят пътя, който да следват останалите държавни органи.
Къде беше министър председателят тогава? Не и в Народното събрание
А през лятото пристигнаха уличните митинги против държавното управление и прокуратурата, а с тях и политическата рецесия. Нервността, която беше обзела премиера след експлоадирането на пандемията, към този момент се трансформира в боязън, че властта може да се изплъзне от ръцете му. Паниката му се съобщи и на ръководещото болшинство в Народното събрание, което с маниакално твърдоглавие стартира да го прикрива, когато опозицията искаше да му зададе въпроси или да го изслуша – сакън, да не го вкарат в политически капан и да скапят напълно така и така издишащата му известност. От ГЕРБ стигнаха до такава степен, че не разрешиха Борисов да бъде привикан даже и за рецесията в връзките със Северна Македония от края на 2020 година А това беше тематиката, по която той можеше и трябваше умерено да приказва – въпреки всичко беше участвал на срещите на най-високо равнище с европейските водачи, засягащи интеграцията на Западните Балкани в Европейски Съюз.
Добре, хайде да речем, че политически съображения го държат настрани от Народното събрание поради опозицията, която точи зъби да заеме мястото на неговата партия във властта. Само че
не приказваме за нещо, което датира от няколко месеца
А за държание, което министър председателят показва към този момент години наред – без значение дали политическата обстановка го слага в мощна или слаба позиция. Това ясно потвърждава, че той изобщо не се интересува от конституционните си отговорности. Още по-малко от това, че като глава на изпълнителната власт, би трябвало постоянно да осведоми обществеността за политиките на своето държавно управление. Вместо това умишлено заменя парламентарния надзор с неуместните му въпроси с опцията да споделя каквото на него му е угодно на спонтанни брифинги от джипката си или на държавните съвещания, където е заобиколен от угодно настроения си антураж.
Всъщност, с презрението, с което се отнася към Народното събрание, Борисов демонстрира, че няма никакъв почит към българските жители, за които другояче сякаш твърди, че дава благо и драго. Защото, в последна сметка, законодателната институция не съществува по своя или по божия воля. А по волята на народа. Затова се споделя Народно заседание. Пука ли му на Борисов за суверена? Отговорът е явен.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ