Радан Кънев: България наистина удари дъното
"През миналата седмица, с избора на мощно "специализираната " парламентарна квота на Висш съдебен съвет, с назначението на Мавродиев в Банката за развиване, с номинацията на Бойко Атанасов за КФН, с невижданата в демократична страна офанзива на изпълнителната власт против частен бизнес, с общото изявление на българския и съветския основен прокурор, родината ни в действителност удари дъното ". Това съобщи в своя обява в обществените мрежи заместник-председателят на ДСБ Радан Кънев.
Според него оттук нататък въпросът към този момент не е "КОЙ? ", а "Накъде " и "Как ".
"Въпросът е каква е цялостната, пълнокръвна визия за България? Каква е алтернативата на мафиотската непоклатимост, какви са пътищата за консолидиране не на корективно малцинство към властта на Борисов-Пеевски, а на национално болшинство, обединено към общи национални цели и тактика за развиване на страната и обществото ни в Единна Европа. Но без оценка на близкото минало, това ми се коства невероятно ", написа още Радан Кънев.
Ето и целия текст от неговата обява:
“Nie entschuldigen, Baby. Nie reden. Blumen schicken. Ohne Brief. Nur Blumen. Die decken alles zu. Sogar Gräber” - споделя Ото Кьостер от романа "Трима приятели " на Ремарк.
И множеството български политици - изключително тези, които в никакъв случай не са чели даже Ремарк - следват завета му.
Но през днешния ден, близо три години след изборите през 2014г., когато голям брой почтени работещи българи повярваха на Република България, и две години след неуспеха на "историческия компромис ", в който вложих цялата си сила и скромни политически умения, аз изпитвам неудържимо предпочитание да се извиня. На тези, които ме поддържаха през 2014, които ми имаха вяра през 2015, които се надяваха на ново, честно, мощно и обърнато към бъдещето демократично обединяване през 2016.
Изпитвам потребност да поема моята част от политическата виновност (а може и повече, очевидно има искащи да споделят своята) за злополуката на опита България да бъде измъкната от ръцете на мафията.
Защото през миналата седмица, с избора на мощно "специализираната " парламентарна квота на Висш съдебен съвет, с назначението на Мавродиев в Банката за развиване, с номинацията на Бойко Атанасов за КФН, с невижданата в демократична страна офанзива на изпълнителната власт против частен бизнес, с общото изявление на българския и съветския основен прокурор, родината ни в действителност удари дъното.
И оттук нататък въпросът не е "КОЙ? ", тъй като всички знаем кой. Въпросът е "Накъде " и "Как ". Въпросът е каква е цялостната, пълнокръвна визия за България? Каква е алтернативата на мафиотската непоклатимост, какви са пътищата за консолидиране не на корективно малцинство към властта на Борисов-Пеевски, а на национално болшинство, обединено към общи национални цели и тактика за развиване на страната и обществото ни в Единна Европа.
Но без оценка на близкото минало, това ми се коства невероятно.
Един различен обичан създател - за разлика от Ремарк, още жив - пее:
"... regret is just a memory written on my brow
And there's nothing I can do about it now... "
И въпреки всичко избирам - като персонален акт - извинението, пред покриването на гробовете с цветя и рози.
Според него оттук нататък въпросът към този момент не е "КОЙ? ", а "Накъде " и "Как ".
"Въпросът е каква е цялостната, пълнокръвна визия за България? Каква е алтернативата на мафиотската непоклатимост, какви са пътищата за консолидиране не на корективно малцинство към властта на Борисов-Пеевски, а на национално болшинство, обединено към общи национални цели и тактика за развиване на страната и обществото ни в Единна Европа. Но без оценка на близкото минало, това ми се коства невероятно ", написа още Радан Кънев.
Ето и целия текст от неговата обява:
“Nie entschuldigen, Baby. Nie reden. Blumen schicken. Ohne Brief. Nur Blumen. Die decken alles zu. Sogar Gräber” - споделя Ото Кьостер от романа "Трима приятели " на Ремарк.
И множеството български политици - изключително тези, които в никакъв случай не са чели даже Ремарк - следват завета му.
Но през днешния ден, близо три години след изборите през 2014г., когато голям брой почтени работещи българи повярваха на Република България, и две години след неуспеха на "историческия компромис ", в който вложих цялата си сила и скромни политически умения, аз изпитвам неудържимо предпочитание да се извиня. На тези, които ме поддържаха през 2014, които ми имаха вяра през 2015, които се надяваха на ново, честно, мощно и обърнато към бъдещето демократично обединяване през 2016.
Изпитвам потребност да поема моята част от политическата виновност (а може и повече, очевидно има искащи да споделят своята) за злополуката на опита България да бъде измъкната от ръцете на мафията.
Защото през миналата седмица, с избора на мощно "специализираната " парламентарна квота на Висш съдебен съвет, с назначението на Мавродиев в Банката за развиване, с номинацията на Бойко Атанасов за КФН, с невижданата в демократична страна офанзива на изпълнителната власт против частен бизнес, с общото изявление на българския и съветския основен прокурор, родината ни в действителност удари дъното.
И оттук нататък въпросът не е "КОЙ? ", тъй като всички знаем кой. Въпросът е "Накъде " и "Как ". Въпросът е каква е цялостната, пълнокръвна визия за България? Каква е алтернативата на мафиотската непоклатимост, какви са пътищата за консолидиране не на корективно малцинство към властта на Борисов-Пеевски, а на национално болшинство, обединено към общи национални цели и тактика за развиване на страната и обществото ни в Единна Европа.
Но без оценка на близкото минало, това ми се коства невероятно.
Един различен обичан създател - за разлика от Ремарк, още жив - пее:
"... regret is just a memory written on my brow
And there's nothing I can do about it now... "
И въпреки всичко избирам - като персонален акт - извинението, пред покриването на гробовете с цветя и рози.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ