Навлизаме ли в ерата на покачване на лихвите по кредитите?
През миналата седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) реши да спре количествените си удобства (парични стимули) от новата година, а всички чакат със спотаен мирис следствията.
В битка против рецесията през последните няколко години централната банка на еврозоната заля финансовите пазари в Европа, изкупувайки дълг на държавни управления и компании и впръсквайки против тях над 2.6 трилиона евро на пазара. Това докара до еуфория финансовата сцена, свръхпечалби за участващите в празненството и кредитно движен напредък в действителната стопанска система.
В основата на всичко е евтиният заем, създаван на ЕЦБ, а цената му (лихвените нива в икономиката) е административно смъкната на процедура до нула. Резултатът: заплаха от неправилни вложения на бизнеса и изкривявания при цените на финансовите принадлежности. Затова и ЕЦБ през днешния ден стартира да “охлажда”.
Страховете обаче са, че и действителната стопанска система, и финансвовите пазари привикнаха на кредитния допинг и врътването на кранчето значи шоков удар, който може да бутне кредитната кула от карти.
На процедура ЕЦБ не позволи изчистване след рецесията 2007-2009 г, а в действителност замете и неприятните вложения под килима и подкрепя неразумните държавни управления да избегнат банкрута. Ако не беше тя - разноските за финансиране на хазните на Италия, Португалия, Испания и Франция от дълго време да са вън от опциите им, което, несъмнено, би значело гръм и смут за банките и пенсионите фондове, които финансират разточителните им и неефективни разноски.
Макар сметката постоянно да се заплаща най-после, към момента сме надалеч от Видов ден - механически ЕЦБ надалеч не “спира” впръскванията си. Просто знае, че това би било прекомерно огромен риск. Властелините на парите в Еврозоната осъзнават, че растежът е болнав, че Brexit престои действително, че Италия и Франция харчат като обезумели и отхвърлят да съблюдават финансовото здравомислие, че Съединени американски щати са в комерсиална война де факто с целия свят. С една дума: че обстановката е меко казано нежна. И това, което вършат от ЕЦБ, е просто да спрат да основават нови пари от нищото, задържайки обаче същите равнища на парични тласъци. Не охлаждат, а като закупят финансов принадлежности и той падежира в салдото им - с парите от него назад влагат на пазара, запазвайки статуквото и равнищата си интервенция.
В реалност ЕЦБ наруши мандата си и вместо да се грижи единствено за ценовата непоклатимост, стана състезател номер едно в борбата за напредък и претовареност. Което си е опит. Затова и през днешния ден всички са на тръни - какво ще стане, когато опитът свърши.
Стопанската история е потвърдила неедноркатно, че парично движеният напредък би трябвало да бъде захранван единствено с нови и все огромни порции заем. Финалът неизбежно е: кредитна кула постоянно рухва, щом се постави край инжекциите, само че по-добре по-рано и с по-малко вреди, в сравнение с по-късно, само че пък на висока стопансканска и финансова цена.
Експериментална епруветка имаме при ФЕД в Съединени американски щати, където освен стопираха новите парични тласъци, само че и подвигнаха към този момент леко лихвите. Последваха тежки разпродажби на активи, боязън у вложителите, а през днешния ден Тръмп даже се опълчва на централните банкери зад океана: “вдигане на лихви - не в моя мандат”. Заговори се за криза, а всички знаят - пазарите доближават пик и стартират спад тъкмо преди рецесията в действителната стопанска система. И в случай че тласъците са през днешния ден, когато сме в интервала на взрива - какво ще вършат паричните управляващи, щом пристигна фактически рецесията? Имат ли въобще потребни ходове?
Ерата на рецесията безспорно идва. Но тази на повишаване на лихвите - не се знае. Защото при първите знаци за криза, лихвите още веднъж биха поели надолу в Съединени американски щати, а в Еврозоната (чиято лихвена политика индиректно въздейства най-вече на нашата) едва ли някой би посмял да ги подвига скоро предвид на сивата икономическа вероятност.
Трябва да имаме мислено обаче, че с толкоз пари в системата, инфлацията ще избуи и затова ще бъде калкулирана при образуване на цената на заема - както в Европа, по този начин и у нас - и то в посока нагоре. Което значи и по-високи лихвени нива.
Едно е несъмнено: при всяко състояние е време за прозорливо стягане на коланите, тъй като се задава турболенция.
Коментар на Кузман Илиев/Нова телевизия
В битка против рецесията през последните няколко години централната банка на еврозоната заля финансовите пазари в Европа, изкупувайки дълг на държавни управления и компании и впръсквайки против тях над 2.6 трилиона евро на пазара. Това докара до еуфория финансовата сцена, свръхпечалби за участващите в празненството и кредитно движен напредък в действителната стопанска система.
В основата на всичко е евтиният заем, създаван на ЕЦБ, а цената му (лихвените нива в икономиката) е административно смъкната на процедура до нула. Резултатът: заплаха от неправилни вложения на бизнеса и изкривявания при цените на финансовите принадлежности. Затова и ЕЦБ през днешния ден стартира да “охлажда”.
Страховете обаче са, че и действителната стопанска система, и финансвовите пазари привикнаха на кредитния допинг и врътването на кранчето значи шоков удар, който може да бутне кредитната кула от карти.
На процедура ЕЦБ не позволи изчистване след рецесията 2007-2009 г, а в действителност замете и неприятните вложения под килима и подкрепя неразумните държавни управления да избегнат банкрута. Ако не беше тя - разноските за финансиране на хазните на Италия, Португалия, Испания и Франция от дълго време да са вън от опциите им, което, несъмнено, би значело гръм и смут за банките и пенсионите фондове, които финансират разточителните им и неефективни разноски.
Макар сметката постоянно да се заплаща най-после, към момента сме надалеч от Видов ден - механически ЕЦБ надалеч не “спира” впръскванията си. Просто знае, че това би било прекомерно огромен риск. Властелините на парите в Еврозоната осъзнават, че растежът е болнав, че Brexit престои действително, че Италия и Франция харчат като обезумели и отхвърлят да съблюдават финансовото здравомислие, че Съединени американски щати са в комерсиална война де факто с целия свят. С една дума: че обстановката е меко казано нежна. И това, което вършат от ЕЦБ, е просто да спрат да основават нови пари от нищото, задържайки обаче същите равнища на парични тласъци. Не охлаждат, а като закупят финансов принадлежности и той падежира в салдото им - с парите от него назад влагат на пазара, запазвайки статуквото и равнищата си интервенция.
В реалност ЕЦБ наруши мандата си и вместо да се грижи единствено за ценовата непоклатимост, стана състезател номер едно в борбата за напредък и претовареност. Което си е опит. Затова и през днешния ден всички са на тръни - какво ще стане, когато опитът свърши.
Стопанската история е потвърдила неедноркатно, че парично движеният напредък би трябвало да бъде захранван единствено с нови и все огромни порции заем. Финалът неизбежно е: кредитна кула постоянно рухва, щом се постави край инжекциите, само че по-добре по-рано и с по-малко вреди, в сравнение с по-късно, само че пък на висока стопансканска и финансова цена.
Експериментална епруветка имаме при ФЕД в Съединени американски щати, където освен стопираха новите парични тласъци, само че и подвигнаха към този момент леко лихвите. Последваха тежки разпродажби на активи, боязън у вложителите, а през днешния ден Тръмп даже се опълчва на централните банкери зад океана: “вдигане на лихви - не в моя мандат”. Заговори се за криза, а всички знаят - пазарите доближават пик и стартират спад тъкмо преди рецесията в действителната стопанска система. И в случай че тласъците са през днешния ден, когато сме в интервала на взрива - какво ще вършат паричните управляващи, щом пристигна фактически рецесията? Имат ли въобще потребни ходове?
Ерата на рецесията безспорно идва. Но тази на повишаване на лихвите - не се знае. Защото при първите знаци за криза, лихвите още веднъж биха поели надолу в Съединени американски щати, а в Еврозоната (чиято лихвена политика индиректно въздейства най-вече на нашата) едва ли някой би посмял да ги подвига скоро предвид на сивата икономическа вероятност.
Трябва да имаме мислено обаче, че с толкоз пари в системата, инфлацията ще избуи и затова ще бъде калкулирана при образуване на цената на заема - както в Европа, по този начин и у нас - и то в посока нагоре. Което значи и по-високи лихвени нива.
Едно е несъмнено: при всяко състояние е време за прозорливо стягане на коланите, тъй като се задава турболенция.
Коментар на Кузман Илиев/Нова телевизия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ