Какви военни тактики използвали срещу татаро-монголите?
През ХІІІ век татаро-монголите завладели големи територии. На изток покорили Китай, а на Запад стигнали до Германия. Европейците ги наричали „ татари “ по името на един от народите в монголския родов съюз – и тази дума всявала смут в цяла Европа.
Техните военни победи се дължали най-много на дейностите на страховитата татаро-монголска кавалерия. Подчинена на желязна дисциплинираност, с ефикасна вътрешна конструкция и предвождана от надарени военачалници, тя съкрушавала всичко пред себе си на бойното поле. Състояла се най-много от стрелци с лъкове, които обсипвали врага с дъжд от стрели и ползвали разнообразни военни хитрости, най-много лъжливи бягства.
Унгарците и поляците били разгромени от татаро-монголите по време на първото настъпление през 1241-1242 година – само че по-късно ги победили през 1285 и 1287 година Кое обусловило този прелом?
Европейците предпочитали да въоръжават войските си с огромен брой арбалети, да залагат на тежката рицарска кавалерия и да употребяват крепости като опорни пунктове. С времето това комбиниране се оказало ефикасно против азиатските завоеватели.
Китайците на собствен ред се научили да противостоят на нашествениците по различен метод. Те търпели съкрушителни провали през целия ХІІІ-ти век – само че след това освен отхвърлили монголската власт и изгонили враговете си назад в степите, а правили и победни походи на север, като громели чергарите на личната им територия. Пример за това е борбата при езерото Буир-Нуур през 1388 година, където китайската войска елементарно победила татаро-монголите и взела 70 хиляди пленници.
Именно в Китай изобретили първия вид на „ вагенбург “, като основали азиатската версия на укреплението от каруци. Върху тях инсталирали дървени щитове, зад които седели стрелци с арбалети. Използвайки такава тактичност, станало допустимо страшната монголска кавалерия да бъде разгромявана както във фронтално стълкновение, по този начин и в случай че нападнела по време на поход.
Китайците също употребявали замъци. По-рано татаро-монголите елементарно ги превземали, само че когато изгубили опция да попълнят редовете си с арабски и китайски военни инженери, укрепленията още веднъж се оказали непристъпни.
Ала въпреки всичко, всичко зависело от терена. Борбата против монголските конни стрелци по нищо не се различавала от битката против всевъзможни степни чергари – а това било разказано от византийския император Маврикий в неговата книга „ Стратегикон “ още през VI век. Основната тактичност била вашите лични стрелци да обстрелват вражеската конница. Армията се построявала в две линии по този начин, че всеки зложелател, който се опитвал да обхване в клещи първата линия, да се озове сред тях.
Първата линия трябвало да се състои от пеши стрелци с лъкове и арбалети. Те превъзхождат конните стрелци по обсег, акуратност, компактност и периодичност на стрелбата, както и по запаса си от стрели. Щом нападащите леко бронирани конни стрелци претърпят задоволителни загуби и изморят конете си, те ще бъдат нападнати от втората линия – а това е към този момент тежка кавалерия, подкрепена от пехота.
Тактиката на леката кавалерия изисква намерено пространство, с цел да може изцяло да употребява своята пъргавина. Затова и чергарите никога не трябвало да бъдат атакувани непосредствено и челно. Вместо това, умният метод бил да ги накарате да изморят личните си коне.
Плътността на стрелбата на пехотинците заради по-близкото растояние сред бойците е доста по-висока от тази на конните стрелци. Освен това, пешите стрелци може да бъдат предпазени с брони, както и с щитове, забити в земята. Когато конницата на чергарите се изтощи в опити да избегне вражеските стрели, се тръби за обща офанзива.
Класически случай на потребление на такава тактичност е борбата при Сините води през 1362 година, където литовци и руснаци се сражавали против войската на татаро-монголската Златна орда. Нещо повече, тогава те съумели да се оправят даже, като употребявали единствено една линия.
В последна сметка всички врагове на татаро-монголите научили по какъв начин да се бият сполучливо срещу тях. Властта им над Китай и Персия не се удържала и 100 години. Постепенно с времето те губели сили и минали от завоевателни войни към обособени набези за присвояване на плячка и плебеи. Нещо повече, чергарите към този момент изоставяли плячката си и бягали, щом срещали войски на цивилизовани страни.
