Търновският "Щастливец"
През годините заведенията за хранене " Щастливеца " сменят разнообразни стилове - през битов, остарял градски и по-модерен градски до сегашния жанр винтидж и шаби изискан
© Цветелина Белутова Есента се оказва натоварено време за Вилислав Димитров, един от притежателите на заведения за хранене " Щастливеца ". Потънал е в срещи и задания, тъй като е на финалната права преди отварянето на ново заведение в София - безусловно на крачки от сегашния ресторант от веригата на бул. " Витоша ". То обаче ще има друга идея, ще е ориентирано към по-младата аудитория и ще бъде под различен бранд - Constantinoff Resto-Bar (отново поради Алеко Константинов, на чийто псевдоним са кръстени и заведенията за хранене " Щастливеца " - бел. ред.). " Ще е по-модерно място от вида bar&dinner - с по-лека конюнктура, храната ще е с дребни порции за шерване, ще вършим винени дегустации, ще има и огромен мапинг екран ", въодушевен е Димитров.
Това ще е третият ресторант на групата в София и за шест години марката стана много различим за софиянци и гостите на града. Заради изобилното си меню с оферти от вида " за всеки по нещо ", огромните порции и обилния интериор заведенията за хранене " Щастливеца " са посещавани от необятни групи.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Но в действителност сполучливият път на " Щастливеца " потегля от Велико Търново и цели 14 години той бе напълно обвързван със остарялата българска столица, преди да прекрачи границите й - първо към Стара Загора, а след това и в София.
Така, 22 години откакто първият " Щастливец " отвори във Велико Търново в далечната 1997 година, фамилният бизнес на Вилислав Димитров, брачната половинка му Мариана и техните сътрудници Светослав и Стефан към този момент включва пет ресторанта в три града, личен завод за произвеждане на артикули и заготовки, център за образование на фрагменти и общо над 300 чиновници.
Началото - зимен уикенд в Свищов
Идеята за " Щастливеца " се ражда в един зимен уикенд в далечната 1997 година, когато Вилислав Димитров, тогава студент в Свищов, и бъдещата му брачна половинка Мариана се оказват блокирани от несметен сняг в дунавския град. " Единственото, което можехме да вършим, е да стоим на топло кръчмичките. Така попаднахме на едно място с доста уютна конюнктура, което ни хареса и се роди концепцията да създадем наше място в родното ни Търново, където да се събираме с другари и да ни е прелестно ", спомня си Димитров.
Първият " Щастливец " е малко, скромно заведение. Избират това име, тъй като и двамата доста харесват творчеството на Алеко Константинов, а и тъй като концепцията ги е споходила в родния град на Щастливеца. " Нямахме огромни проекти. Почнахме непретенциозно и последователно правехме усъвършенствания с хрумвания, които черпехме от пътуванията ни из чужбина, само че пречупени през нашия взор. И хората започнаха да го харесват ", споделя той.
През 2000 година отварят и втори ресторант в Търново, а през идващите години заведенията сменят разнообразни стилове - през битов, остарял градски и по-модерен градски до сегашния жанр винтидж и шаби изискан.
Фотограф: Цветелина Белутова
През разнообразни етапи минава и кухнята, като през днешния ден менюто е много обстойно и включва салати, мезета, разядки, предястия, съществени ястия от българската и европейската кухня, както и някои лични предписания, само че също и паста, пица, известните в последно време бургери и още.
Развитието на заведенията за хранене е най-вече екипна работа с хрумвания от доста хора, само че като цяло изобретателната мощ на тандема с водеща роля в дизайна и менюто е Мариана, до момента в който Вилислав по личните му думи е " повече по комерсиалната част и маркетинга ". И двамата са директно ангажирани в бизнеса си, нo не харесват прекалено много обществените изяви. За това и не пожелаха да застанат пред фотоапарата ни.
Димитров счита, че заведенията в България би трябвало да потърсят българска еднаквост, в случай че желаят да са сполучливи. " Всички знаем какво да чакаме, когато идем в Гърция или Турция - кое е типично гръцкото или турското. В България обаче това липсва, и то освен в заведенията, а в туризма ни като цяло. Нямаме еднаквост ", споделя той. Все отново споделя, че в последните години най-малко на кулинарната сцена нещата се развиват по-добре и към този момент се заформя силуетът на модерната българска кухня. " Когато започвахме през 1997 година, кулинарното равнище и привички изобщо в България бяха много ниски. Сега е друго и аз доста се надявам и ние да сме съдействали за смяната ", споделя той.
Първият ресторант отвън Търново отваря в мол " Галерия " в Стара Загора през 2011 година Три години по-късно " Щастливеца " идва на столичната улица " Витоша ", а по-късно и в " Сан Стефано плаза " против Българска национална телевизия. " В двата ресторанта публиката е много друга. На " Витоша ", както е и в Търново, доминират туристите, до момента в който на " Сан Стефано " посетителите са най-вече хора, които живеят и работят в региона, много бизнес срещи се случват там също ", споделя Вилислав Димитров.
Семеен бизнес за над 10 млн. лева
Решението за вложения в столицата е разбираемо поради туристическия взрив в София а и положителната бизнес среда в последните години. Въпреки това - най-малко към този момент, Вилислав Димитров е по-скоро въздържан в проектите си за огромна агресия. " Получаваме доста оферти и предложения за партньорства за още обекти в страната, даже в чужбина. Но не желаеме непременно да растем. Ние сме бутиков бизнес, а не франчайз. Ако тръгнем по този път, ще ни бъде мъчно да направляваме всички обекти и целият бизнес модел ще се промени ", споделя той.
По думите му четирите ресторанта и екипите им в този момент са като част от фамилията. " Част от шефовете на заведенията са с нас от 15 години. Даваме им благоприятни условия за развиване, някои даже са част от ръководството на компаниите ", споделя Димитров. Самият той ръководи бизнеса през няколко компании, в които присъединяване с изключение на брачната половинка му имат още двама близки другари. За 2018 г оборотът им надвишава 10.5 млн. лева, а облагата е над 600 хиляди лева
Фотограф: Цветелина Белутова
Инвестициите обезпечават през банки, както и с насъбрания личен капитал. " Лихвите са ниски, тъй че в този момент е добър миг да се осъществят хрумвания ", споделя Вилислав. Иначе по думите му триумфът в този отрасъл се нуждае от време и бизнесмените би трябвало да са търпеливи. " Гради се с години. Особено в туризма ", споделя той.
По думите му формулата на триумфа с изключение на време включва и усърдие: " Ако влагаш старания и искаш да направиш нещо качествено, това се прави оценка след това. Но би трябвало добър екип. Без него нищо не става. " Важно е и да не се подминават новите технологии и маркетингови канали, другояче бизнесът стартира да изостава от трендовете. " Ние сме се погрижили на уеб страницата ни да имаме всевъзможни варианти за клиентите - електронни резервации, поръчки за у дома, подаръчни ваучери - те са изключително известни сега. Живеем във време, в което всички са заети, и тези функционалности улесняват хората и са положителни за бизнеса ", споделя притежателят на " Щастливеца ". Школата
В момента в България намирането на подготвени фрагменти е проблем номер едно за всеки бизнес и той е изключително изострен в ресторантьорството. Собствениците на " Щастливеца " са намерили ненапълно решение със личен център за професионално образование към една от компаниите си - " Вимар ", във Велико Търново. Центърът е лицензиран да прави обучителни курсове за професионална подготовка в близо 20 специалности, главно в туризма - хотелиерство, камериерство, готварство и всичко към ресторантьорството.
Освен фрагменти за личните си потребности приготвят такива и за сътрудници, като работят по европроекти за преквалификация и възстановяване на квалификацията.
По думите на Вилислав Димитров през центъра минават към 300 души годишно.
Трудностите: с хората и с продуктите
Като всички други и в " Щастливеца " усещат осезаемо рецесията с фрагментите в България, само че към този момент съумяват да се оправят, като оферират конкурентно възнаграждение и отмора за главните празници. Качеството на обслужването пък пробват да поддържат и усъвършенстват с образования, като за задачата имат личен обучителен център (виж карето).
По думите на Вилислав Димитров най-големият проблем пред развиването на сектора е общото равнище на туризма в страната, защото ресторантьорският бизнес значително е част от него. " Когато общото равнище е ниско и ти би трябвало да се съобразяваш, даже да имаш по-големи хрумвания - не можеш да надскочиш ", споделя той.
За кухнята на заведенията за хранене ненапълно проблем е неналичието на задоволително и качествени български артикули. " Цели групи артикули липсват за жал. Комунизмът е нанесъл големи вреди на селското стопанство - и като артикул, и като мислене на хората. Във Франция и Италия да вземем за пример всичко е сортово и породисто - от пилетата до ябълките и крушите. А при нас всичко е било въображаемо единствено в количествено измерение и едвам в този момент започваме да вършим някакви разлики и да градим отначало ", споделя предприемачът.
Направи си самичък
Именно поради този проблем Димитрови влагат в личен завод във Велико Търново за произвеждане на заготовки и артикули за потребността на заведенията за хранене. " Там произвеждаме наденички, кайма, лютеница, салами, разядки и още доста заготовки, а също и су-вид (бавно готвено месо във вакуумни опаковки - бел. ред.). Включително и десерти, торти и други сладкиши, които подготвяме за събития. Правим нещата, както ние ги харесваме - в домакински жанр ", споделя Вилислав Димитров.
Цехът работи към този момент съвсем от три години, оборудван е съвременно от софтуерна позиция. Засега размерите на произвеждане са бутикови, само че точно с тези артикули са свързани и бъдещите проекти за развиване на фамилията. Идеята им е да отворят дребни места за продажба за у дома на личните им артикули, само че и с опция да се опитат на място " на крайник ". " Ако е сполучливо, пък може и да излезем в чужбина с такива места - може би в няколко града с по-големи български общности ", споделя Вилислав.
Въпреки че вижда доста капацитет за напредък, той признава, че не би желал да посвети всяка минута на работата, тъй като времето за себе си, за занимания и пътешестване са нещата, които ги зареждат и където се раждат положителните хрумвания. Q&A
Как прекарвате свободното си време?
Много обичаме да пътуваме. Аз персонално одобрявам най-много Европа - изключително Северна Европа - Германия, Дания, Норвегия, техния жанр и метод на живот. Нищо че е по-студено. Разбира се, одобрявам и на топло - огромен обожател съм на Гърция.
Какво ви подхожда там?
Гърция има личен жанр и еднаквост. Там е умерено, храната е вкусна и локална и отвън градовете е някак същинско, достоверно, красиво. В същото време, в случай че търсиш съвременни неща, ще ги намериш. Има всичко. И мисля, че България би трябвало да откри също толкоз мощна еднаквост и качество като Гърция.
Имате ли други занимания?
Капитан съм и съм доста разпален по плаването. Имам моторна лодка, също по този начин постоянно заедно съм с другари да ветроходствам. Това е нещо, което доста ме зарежда.
© Цветелина Белутова Есента се оказва натоварено време за Вилислав Димитров, един от притежателите на заведения за хранене " Щастливеца ". Потънал е в срещи и задания, тъй като е на финалната права преди отварянето на ново заведение в София - безусловно на крачки от сегашния ресторант от веригата на бул. " Витоша ". То обаче ще има друга идея, ще е ориентирано към по-младата аудитория и ще бъде под различен бранд - Constantinoff Resto-Bar (отново поради Алеко Константинов, на чийто псевдоним са кръстени и заведенията за хранене " Щастливеца " - бел. ред.). " Ще е по-модерно място от вида bar&dinner - с по-лека конюнктура, храната ще е с дребни порции за шерване, ще вършим винени дегустации, ще има и огромен мапинг екран ", въодушевен е Димитров.
Това ще е третият ресторант на групата в София и за шест години марката стана много различим за софиянци и гостите на града. Заради изобилното си меню с оферти от вида " за всеки по нещо ", огромните порции и обилния интериор заведенията за хранене " Щастливеца " са посещавани от необятни групи.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Но в действителност сполучливият път на " Щастливеца " потегля от Велико Търново и цели 14 години той бе напълно обвързван със остарялата българска столица, преди да прекрачи границите й - първо към Стара Загора, а след това и в София.
Така, 22 години откакто първият " Щастливец " отвори във Велико Търново в далечната 1997 година, фамилният бизнес на Вилислав Димитров, брачната половинка му Мариана и техните сътрудници Светослав и Стефан към този момент включва пет ресторанта в три града, личен завод за произвеждане на артикули и заготовки, център за образование на фрагменти и общо над 300 чиновници.
Началото - зимен уикенд в Свищов
Идеята за " Щастливеца " се ражда в един зимен уикенд в далечната 1997 година, когато Вилислав Димитров, тогава студент в Свищов, и бъдещата му брачна половинка Мариана се оказват блокирани от несметен сняг в дунавския град. " Единственото, което можехме да вършим, е да стоим на топло кръчмичките. Така попаднахме на едно място с доста уютна конюнктура, което ни хареса и се роди концепцията да създадем наше място в родното ни Търново, където да се събираме с другари и да ни е прелестно ", спомня си Димитров.
Първият " Щастливец " е малко, скромно заведение. Избират това име, тъй като и двамата доста харесват творчеството на Алеко Константинов, а и тъй като концепцията ги е споходила в родния град на Щастливеца. " Нямахме огромни проекти. Почнахме непретенциозно и последователно правехме усъвършенствания с хрумвания, които черпехме от пътуванията ни из чужбина, само че пречупени през нашия взор. И хората започнаха да го харесват ", споделя той.
През 2000 година отварят и втори ресторант в Търново, а през идващите години заведенията сменят разнообразни стилове - през битов, остарял градски и по-модерен градски до сегашния жанр винтидж и шаби изискан.
Фотограф: Цветелина Белутова
През разнообразни етапи минава и кухнята, като през днешния ден менюто е много обстойно и включва салати, мезета, разядки, предястия, съществени ястия от българската и европейската кухня, както и някои лични предписания, само че също и паста, пица, известните в последно време бургери и още.
Развитието на заведенията за хранене е най-вече екипна работа с хрумвания от доста хора, само че като цяло изобретателната мощ на тандема с водеща роля в дизайна и менюто е Мариана, до момента в който Вилислав по личните му думи е " повече по комерсиалната част и маркетинга ". И двамата са директно ангажирани в бизнеса си, нo не харесват прекалено много обществените изяви. За това и не пожелаха да застанат пред фотоапарата ни.
Димитров счита, че заведенията в България би трябвало да потърсят българска еднаквост, в случай че желаят да са сполучливи. " Всички знаем какво да чакаме, когато идем в Гърция или Турция - кое е типично гръцкото или турското. В България обаче това липсва, и то освен в заведенията, а в туризма ни като цяло. Нямаме еднаквост ", споделя той. Все отново споделя, че в последните години най-малко на кулинарната сцена нещата се развиват по-добре и към този момент се заформя силуетът на модерната българска кухня. " Когато започвахме през 1997 година, кулинарното равнище и привички изобщо в България бяха много ниски. Сега е друго и аз доста се надявам и ние да сме съдействали за смяната ", споделя той.
Първият ресторант отвън Търново отваря в мол " Галерия " в Стара Загора през 2011 година Три години по-късно " Щастливеца " идва на столичната улица " Витоша ", а по-късно и в " Сан Стефано плаза " против Българска национална телевизия. " В двата ресторанта публиката е много друга. На " Витоша ", както е и в Търново, доминират туристите, до момента в който на " Сан Стефано " посетителите са най-вече хора, които живеят и работят в региона, много бизнес срещи се случват там също ", споделя Вилислав Димитров.
Семеен бизнес за над 10 млн. лева
Решението за вложения в столицата е разбираемо поради туристическия взрив в София а и положителната бизнес среда в последните години. Въпреки това - най-малко към този момент, Вилислав Димитров е по-скоро въздържан в проектите си за огромна агресия. " Получаваме доста оферти и предложения за партньорства за още обекти в страната, даже в чужбина. Но не желаеме непременно да растем. Ние сме бутиков бизнес, а не франчайз. Ако тръгнем по този път, ще ни бъде мъчно да направляваме всички обекти и целият бизнес модел ще се промени ", споделя той.
По думите му четирите ресторанта и екипите им в този момент са като част от фамилията. " Част от шефовете на заведенията са с нас от 15 години. Даваме им благоприятни условия за развиване, някои даже са част от ръководството на компаниите ", споделя Димитров. Самият той ръководи бизнеса през няколко компании, в които присъединяване с изключение на брачната половинка му имат още двама близки другари. За 2018 г оборотът им надвишава 10.5 млн. лева, а облагата е над 600 хиляди лева
Фотограф: Цветелина Белутова
Инвестициите обезпечават през банки, както и с насъбрания личен капитал. " Лихвите са ниски, тъй че в този момент е добър миг да се осъществят хрумвания ", споделя Вилислав. Иначе по думите му триумфът в този отрасъл се нуждае от време и бизнесмените би трябвало да са търпеливи. " Гради се с години. Особено в туризма ", споделя той.
По думите му формулата на триумфа с изключение на време включва и усърдие: " Ако влагаш старания и искаш да направиш нещо качествено, това се прави оценка след това. Но би трябвало добър екип. Без него нищо не става. " Важно е и да не се подминават новите технологии и маркетингови канали, другояче бизнесът стартира да изостава от трендовете. " Ние сме се погрижили на уеб страницата ни да имаме всевъзможни варианти за клиентите - електронни резервации, поръчки за у дома, подаръчни ваучери - те са изключително известни сега. Живеем във време, в което всички са заети, и тези функционалности улесняват хората и са положителни за бизнеса ", споделя притежателят на " Щастливеца ". Школата
В момента в България намирането на подготвени фрагменти е проблем номер едно за всеки бизнес и той е изключително изострен в ресторантьорството. Собствениците на " Щастливеца " са намерили ненапълно решение със личен център за професионално образование към една от компаниите си - " Вимар ", във Велико Търново. Центърът е лицензиран да прави обучителни курсове за професионална подготовка в близо 20 специалности, главно в туризма - хотелиерство, камериерство, готварство и всичко към ресторантьорството.
Освен фрагменти за личните си потребности приготвят такива и за сътрудници, като работят по европроекти за преквалификация и възстановяване на квалификацията.
По думите на Вилислав Димитров през центъра минават към 300 души годишно.
Трудностите: с хората и с продуктите
Като всички други и в " Щастливеца " усещат осезаемо рецесията с фрагментите в България, само че към този момент съумяват да се оправят, като оферират конкурентно възнаграждение и отмора за главните празници. Качеството на обслужването пък пробват да поддържат и усъвършенстват с образования, като за задачата имат личен обучителен център (виж карето).
По думите на Вилислав Димитров най-големият проблем пред развиването на сектора е общото равнище на туризма в страната, защото ресторантьорският бизнес значително е част от него. " Когато общото равнище е ниско и ти би трябвало да се съобразяваш, даже да имаш по-големи хрумвания - не можеш да надскочиш ", споделя той.
За кухнята на заведенията за хранене ненапълно проблем е неналичието на задоволително и качествени български артикули. " Цели групи артикули липсват за жал. Комунизмът е нанесъл големи вреди на селското стопанство - и като артикул, и като мислене на хората. Във Франция и Италия да вземем за пример всичко е сортово и породисто - от пилетата до ябълките и крушите. А при нас всичко е било въображаемо единствено в количествено измерение и едвам в този момент започваме да вършим някакви разлики и да градим отначало ", споделя предприемачът.
Направи си самичък
Именно поради този проблем Димитрови влагат в личен завод във Велико Търново за произвеждане на заготовки и артикули за потребността на заведенията за хранене. " Там произвеждаме наденички, кайма, лютеница, салами, разядки и още доста заготовки, а също и су-вид (бавно готвено месо във вакуумни опаковки - бел. ред.). Включително и десерти, торти и други сладкиши, които подготвяме за събития. Правим нещата, както ние ги харесваме - в домакински жанр ", споделя Вилислав Димитров.
Цехът работи към този момент съвсем от три години, оборудван е съвременно от софтуерна позиция. Засега размерите на произвеждане са бутикови, само че точно с тези артикули са свързани и бъдещите проекти за развиване на фамилията. Идеята им е да отворят дребни места за продажба за у дома на личните им артикули, само че и с опция да се опитат на място " на крайник ". " Ако е сполучливо, пък може и да излезем в чужбина с такива места - може би в няколко града с по-големи български общности ", споделя Вилислав.
Въпреки че вижда доста капацитет за напредък, той признава, че не би желал да посвети всяка минута на работата, тъй като времето за себе си, за занимания и пътешестване са нещата, които ги зареждат и където се раждат положителните хрумвания. Q&A
Как прекарвате свободното си време?
Много обичаме да пътуваме. Аз персонално одобрявам най-много Европа - изключително Северна Европа - Германия, Дания, Норвегия, техния жанр и метод на живот. Нищо че е по-студено. Разбира се, одобрявам и на топло - огромен обожател съм на Гърция.
Какво ви подхожда там?
Гърция има личен жанр и еднаквост. Там е умерено, храната е вкусна и локална и отвън градовете е някак същинско, достоверно, красиво. В същото време, в случай че търсиш съвременни неща, ще ги намериш. Има всичко. И мисля, че България би трябвало да откри също толкоз мощна еднаквост и качество като Гърция.
Имате ли други занимания?
Капитан съм и съм доста разпален по плаването. Имам моторна лодка, също по този начин постоянно заедно съм с другари да ветроходствам. Това е нещо, което доста ме зарежда.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ