През годините на практика съм чувал много истории от пациенти,

„ През годините на процедура съм чувал доста истории от пациенти, които най-често след сърдечен арест се озовават на място с невероятна хубост. Там видели роднините си. Въпреки че тези истории бяха забавни, аз като неврохирург ги свързвах с видения, породени от погрешно действие на мозъка. Докато шансът ми не ме промени и заради тежко заболяване изпаднах в кома, в която се намирах за седмица ”, спомня си неврохирургът Ебън Александър.

През тези седем дни мозъкът на доктора не просто работел погрешно – той въобще не работел. Ебън Александър съпоставя действието на мозъка с малкия екран. Ако това устройство бъде изключено от контакта, то ще спре да излъчва изображение.

Но откакто мозъкът на неврохирурга спрял да работи, Ебън Александър не спрял да вижда.

– Светът, в който се озовах, беше толкоз действителен, че животът на Земята през днешния ден ми наподобява измамлив. Но не стопирах да оценявам земния си живот. Сега го оценявам още повече, тъй като разбрах какво е смисъла му – изяснява Ебън Александър.

Докато бил в различен свят, неврохирургът направил изобретение по отношение на действието на мозъка и се убедил, че съзнанието не умира.

„ Смъртта на организма не значи гибел на съзнанието “

Ебън Александър изпитал това положение преди десетина години. Докато физическото му тяло било в кома, съзнанието му било в мрачевина. Според неврохирурга този мрак не е бил като на земята. Лекарят го съпоставя с тиня, в която се е потопил, само че продължавал да вижда.

Веднъж попаднал в тази забележима мрачевина, докторът не могъл да си спомни кой е той. Александър се чувствал като част от тази неуютна материя, в която се намирал. Но последователно това възприятие отстъпило място на друго.

Ебън Александър схванал, че не е част от тази транспарантна тиня. Той просто се намирал в нея. Неврохирургът предположил, че би трябвало да има излаз от този свят. Докато мислел по какъв начин да се измъкне от там, пред него се появило нещо ново.

Ебън Александър видя лслаби лъчи светлина да се спускат към него. Лъчите струяли от някакъв незабележим център. Докторът напрегнал съзнанието си, с цел да разбере какъв е този незабележим център. Това бил отвор, през който минавали лъчи светлина.

Осъзнавайки това, докторът почнал бързо да се надига. Полетял в дупката, той се озовла в различен свят. И с цел да влезе в този свят, Ебън Александър трябвало единствено да мисли за това.

„ Когато попаднах в другия свят, имах възприятието, че съм се родил за първи път на бял свят и че в никакъв случай до момента не съм се раждал “, по този начин Александър разказва първите си чувства в отвъдния свят. Какво видял лекарят в него?

Той се извисил над този свят. Видял гъста растителност, сходна на тази на Земята. Но това не била нашата планета. В същото време лекарят намерил тези места за познати. Той сравнил това възприятие със завръщането си там, където е прекарал няколко години от живота си в ранна детска възраст.

Можете да забравите за това място в зрелост. Но когато го видите още веднъж, разбирате, че споменът за него е живял във вас през цялото това време. Спомняш си го още веднъж и се радваш, че си се върнал.

Ебън Александър траял пътуването си. Летейки над новия свят, той видял гори, полета, езера, хора в скромни, само че красиви облекла. Цветовете на облеклата били сходни на растенията и цветята, покрили новия свят.

Когато Ебън Александър бил тук, някой го заговорил. Но той не чул тези думи с ушите си. Те пристигнали при него като познание. Чрез тези тихи изречения докторът научил, че на този свят е обичан и закрилян и няма от какво да се опасява.

Скоро Ебън се озовал във към този момент познатата забележима мрачевина. Докато бил тук, у него започналу да се връщат фрагменти от земния му живот, за които той не си спомнял през цялото това време.

Спомнял си, че има семейство, само че не можел да си спомни имената на жена си и децата си. Александър още веднъж се замислил за дупката, през която струяла светлина. Но този път тя се оказала затворена за него.

– Когато отворих очи, намирайки се в стаята си, земният живот ми се стори презрян. Но това възприятие скоро отстъпи място на друго. Опитът ме накара да схвана, че животът на Земята има значим смисъл –  спомня си неврохирургът.

За мозъка като блокер на нашата памет и смисъла на живота

Едно от главните открития на Ебън Александър се отнася до човешкия мозък. Неврохирургът твърди, че същинското (подсъзнателно) мислене се случва не в мозъка, а в душата. Ние нямаме достъп до това мислене, до момента в който живеем на Земята.

Но ни оказва помощ в най-трудните моменти, когато става въпрос за значими решения в живота ни. И каква работа прави мозъкът ни съгласно Александър?

Неврохирургът счита, че човешкият мозък е един тип комутатор, който във физическия живот превключва нашето схващане от високо към ниско, приспособено към живота във физическото тяло.

Според  него нашите мозъци не създават схващане. Необходимо е да се подбере информацията, нужна за живота. А също и с цел да блокираме достъпа си до познания за други светове. Ако знаехме цялата информация, която е в душата ни, би ни било по-трудно да живеем земния си живот.

Защо Ебън Александър приказва толкоз решително за това? Той освен получил това познание, до момента в който бил в отвъдния свят, само че и го почувствал самичък. Когато не помнел живота си на Земята, той разкрил познания за Вселената, които не могат да бъдат разбрани от мозъка. И откакто се върнал към физическия живот, неврохирургът осъзнал, че това висше познание още веднъж е затворено за него. Останало единствено чувството за неговото наличие.

В другия свят той придобил познания за това за какво има положително и зло в нашия свят. Това съмнение е направено на Земята, тъй като имаме свободна воля и можем да избираме.

Избирайки сред положителното и злото, ние развиваме своята нематериалност. Това съгласно Ебън Александър е смисълът на земния живот.

И можете да развиете своята нематериалност единствено посредством обич и съчувствие. Хирургът написа за това в книгата си „ Доказателство за парадайса “.