„Шипка" е синоним на България, свобода и независимост
През август 1877 година в хода на руско-турската война се водят решителните битки за Шипченския проход. Отбраната на прохода е поверена на Шипченския отряд — войскова групировка от два съветски полка и пет опълченски дружини с шеф командира на Българското опълчение генерал-майор Николай Столетов. Общо 7500 съветски и български офицери и бойци с 27 оръдия би трябвало да защитят прохода от числено превъзхождащия ги в отношение 3:1 противник. Първата офанзива е на 21 август (нов стил), яростните сражения не престават на 23, 24 и 25-26 август, когато шестдневната епопея завърша с сполучливото прекъсване на османските войски.
„ Никога не се е виждало такова грубо и кърваво стълкновение “, заключава турският главнокомандващ Сюлейман паша в донесение до Главната квартира.
„ Що се отнася до българите, те не ще се уплашат даже в случай че ги изразходваме до последния човек “, прави оценка бойните качества, проявени от Българското опълчение, неговият пълководец генерал-майор Николай Столетов в депеша до началника на Полевия щаб.
Около година и половина по-късно, по време на Учредителното заседание при започване на 1879 година, се слага въпросът за построяването на паметник, който да увековечи подвига, споделя пред „ Сега “ шефът на националния парк-музей „ Шипка Бузлуджа “ доктор Чавдар Ангелов. В поддръжка се изричат Стефан Берон, Петко Рачев Славейков… тъй че това е може би единственият монумент в България, решението за чието изграждане е взето с акт на Народното събрание - и то не на кое и да е, а на Учредителното народно събрание.
Но като всяко хубаво нещо в България,
би трябвало да минат много години - в случая 50 - докато се стигне до реализацията на самия план.
Периодично в края на XIX и началото на XX век, и то главно от поборническо-опълченските сдружения, подемат самодейност да се стартира това строителство, но то не се реализира. Едва през 1921 г. е основан умишлен комитет, който би трябвало за координира всички действия, свързани с набирането на средствата, организирането на конкурсите за изгледа на паметника и самото му създаване.
Към строителството се пристъпва през лятото на 1926 година, като в това време на два пъти е полаган главният камък на монумента. Строежът стартира през 1926-а и след доста компликации завършва през 1930-а. Известна е ролята на Пеньо Атанасов-Бомбето и неговата бригада за дострояването на паметника, защото преди него доста от хората, работили по строителството, по една или друга причина са се отказвали. Основните аргументи са били сложните връзки с мястото и метеорологичната конюнктура.
Тогава се прокарва актуалното трасе на Шипченския проход, само че пътят не е бил във типа, в който е сега. С доста физическа мощ, с помощ на впрегатен добитък, всичко належащо за строителството е изнасяно безусловно на тил до самото място. Интересен миг е, че през 1930 година
паметникът е издигнат, само че не го откриват
- нито през нея, нито през идващите 1931-ва, 1932-ра или 1933 година Откриват го през 1934 година Но още преди появяването на паметника по местата на борбите през месец август, когато са били те, се организират чествания.
През юли 1885 година, когато се отбелязва годишнината от кончината на Хаджи Димитър на Бузлуджа, става едно огромно събиране на дейци на БТЦРК, комитета, който провежда Съединението, отпред със Захари Стоянов. След като завършват честването на Бузлуджа, една огромна група се насочва към връх Св. Никола - на към 2 часа преход. През 1902-ра, когато се означават 25 години от оповестяването на Руско-турската война и е осветлен и открит храмът „ Рождество Христово “ в Шипка, в региона на Шипченския проход са направени едни от най-мащабните до този миг военни маневри на българската войска. На 16 септември се прави и възстановка на сраженията - използват това, че много военни елементи са били там, и разиграват боевете при защитата на връх Свети Никола и след това в полето при Шейново, когато дефинитивно е сломена турската опозиция.
Освен това първите монументи, свързани с защитата на Шипченския проход, се появяват там още при започване на 80-те години на XIX век. Буквално няколко месеца след войната съветското командване разпорежда на частите, взели участие в защитата на прохода или в така наречен зимно шипченско стоене, да започне изграждането на първите монументи. В началото на ХХ век се появяват и първите български монументи, свързани с Трета и Пета опълченски дружини - това са така наречените „ черни монументи “, тъй като са направени от по-тъмен камък, и те фиксират местата, където са били опълченските дружини на 11 август 1877 година Така че паметта е била жива.
Паметникът на свободата е бил най-големият в България
при построяването си. През 1956 г. го задминава Паметникът на Съветската войска в София (37 м), а през 1981-ва и дом-паметникът на Българска комунистическа партия на Бузлуджа - 70 м. Явно общественото е трябвало да господства над националното, разяснява шефът на парка-музей. Така или другояче, през 30-те години този монумент е в действителност нещо колосално и като изпитание, и като мащаб, само че най-много като прочувствен заряд, като знак. Защото още по време на Учредителното заседание, когато се дебатира концепцията къде да се построи, неслучайно е определен връх Св. Никола, а не връх Шипка, който се намира на 700-800 метра на северозапад. Свети Никола е на самото бѝло и се вижда и от двете страни на Балкана. А към 1879 година към този момент съществува Княжество България и Източна Румелия, и както се показват учредителите, той би трябвало да припомня, че националното обединяване, това поради което ние считаме, че е обявена Руско-турската война 1877 година, не е довършено.
Не бързат да открият и осветят паметника
Според доктор Ангелов, в случай че се заровим по-надълбоко, ще намерим пояснение. Паметникът постоянно е бил част от настоящата и настояща политика, в това число и от външната политика, която води България. Той стартира да се изгражда и е издигнат, открит и осветлен в едни доста сложни за България години. След Първата международна война национално поражение, нихилизъм стартира да шества, в обществото навлизат радикални леви и десни идеи… другото знаменателно нещо е, че на процедура средствата за построяването му, които по тогавашни калкулации възлизат на към 8 милиона лв., в по-голямата си част са събрани от волни пожертвования - в дословния смисъл на думата - от целокупния български народ. Като се почне от Цар Борис III, който прави лична вноска, до цели учебни класове, войскови подразделения, индустриалци, търговци, хора на изкуството… всеки дава своята милостиня паметникът да бъде изработен. Така едно общонационално дело увековечава едно друго общонационално дело.
Според теорията на доктор Ангелов през 1934 г. се случват две доста знаменателни събития във външно- и вътрешнополитически проект, които бележат най-малко до 1944 година пътя, по който се развива българската страна и общество. В началото на февруари 1934 година в Солун е подписан Балканският пакт, по силата на който нашите съседи Румъния, Югославия, Гърция и Турция се договарят, че границите, открити с Ньойския кротичък контракт, са безконечни и ненарушими. Тоест това е
дъното на интернационалната изолираност на България
до която тя доближава след Първата международна война.
Другото значимо събитие се случва три месеца по-късно и това е превратът от 19 май 1934 година, който коренно трансформира политическия живот в страната. Политическите партии са неразрешени, публичните организации също, всичко се централизира. Това е един временен интервал към налагането на авторитарното управление или „ монархо-фашизма “, както го назоваха — властнически режим с детайли на парламентарна народна власт. А паметникът е открит и осветлен след тези събития на 26 август 1934 г. много помпозно. Говори се, че са участвали над 100 хиляди души — Борис III, висшият клир, целият дипломатически корпус, боен парад… Това евентуално е трябвало да покаже вътре в България нещо като сближение. Как след цялата изолация казваме на света
„ Ние не сме победени, няма да се примирим “
Защото и боевете на Шипченския проход са свързани с идеала за Санстефанска България, с жертвите, които българите дават още като почнем от Съединението, Сръбско-българската война… този монумент символизира и тази битка. Не просто Освобождението от 1878-а, а и битката за национално обединяване, която през 1934 година за съжаление не е реалност. Южна Добруджа е отнета от България, Западните околности са отнети. Но даваме явен знак, откакто нашите съседи споделят „ Това ще бъде “.
От друга страна, евентуално събитието е употребявано и във вътрешнополитически проект, тъй като още през лятото на 1934 година, буквално няколко месеца откакто е открита новата власт, режимът стартира да скърца. Военният съюз и Звено, държавното управление на Кимон Георгиев виждат, че стартира да буксува режимът и евентуално е трябвало някакво PR събитие да създадат - пък какво по-хубава от едно национално честване, където се приказва за България и всички ще бъдат с приповдигнат дух? Нищо чудно събитието да е обвързано и с възобновяване на дипломатическите връзки със Съюз на съветските социалистически републики през юли 1934 г. 100% е напомнено какво се е случило тук преди 50-60 години. Отговорите на въпроса за какво паметникът е открит и осветен точно през август 1934 г. можем да търсим в тази посока.
Така че паметникът като подобен и като културна полезност, какъвто статут след това придобива, постоянно е имал отношение към настоящата политика — за положително или за неприятно. Естествено той още от своето появяване там, точно на планината, стартира да притегля гости, става място за поклонничество. От непокътнатите книги за визити виждаме, че от време на време са идвали представители на висшата държавна власт, задгранични посетители, представители на фашистката партия в Италия, на Хитлерюгенд, немски бойци, които през 1941 година, когато им даваме кулоар, минават през Шипченския проход.
След 9. IX. 1944 г. паметникът е вкаран в нов контекст
и натоварен с друга символика. Той символизира българо-съветската дружба, макар че е неуместно да се приказва, че въобще има връзка с нея. Но тогава се твърдеше, че българо-съветската дружба датира още от X век, когато цар Петър I, синът на Симеон Велики, дружно с княз Светослав са отбранявали българската столица Преслав от византийските нашественици. (А Светослав в действителност има заслугата за рухването на Първото българско царство.) Десетилетия наред монументът е обслужвал и тази теза. През 1946-а руският патриарх Алексей I посещава паметника, оставя подписа си в книгата за посещения… Не че има директна връзка, но няколко седмици по-късно екзарх Стефан I е заставен да се откаже от поста, който заема, и се тръгва към ликвидирането на Българската екзархия и възобновяване на Българската Патриаршия.
А Паметникът на свободата до ден сегашен символизира самото битие на българската страна. Думата „ Шипка “ се е трансформирала в нарицателно и равнозначно на независимост, на България, на самостоятелност. И когато човек се изкачи на панорамната площадка, най-високата точка на паметника, накъдето и да огледа, ще види единствено България - от Дунавската низина до Рила и Пирин, от Родопите до Витоша.
„ Никога не се е виждало такова грубо и кърваво стълкновение “, заключава турският главнокомандващ Сюлейман паша в донесение до Главната квартира.
„ Що се отнася до българите, те не ще се уплашат даже в случай че ги изразходваме до последния човек “, прави оценка бойните качества, проявени от Българското опълчение, неговият пълководец генерал-майор Николай Столетов в депеша до началника на Полевия щаб.
Около година и половина по-късно, по време на Учредителното заседание при започване на 1879 година, се слага въпросът за построяването на паметник, който да увековечи подвига, споделя пред „ Сега “ шефът на националния парк-музей „ Шипка Бузлуджа “ доктор Чавдар Ангелов. В поддръжка се изричат Стефан Берон, Петко Рачев Славейков… тъй че това е може би единственият монумент в България, решението за чието изграждане е взето с акт на Народното събрание - и то не на кое и да е, а на Учредителното народно събрание.
Но като всяко хубаво нещо в България,
би трябвало да минат много години - в случая 50 - докато се стигне до реализацията на самия план.
Периодично в края на XIX и началото на XX век, и то главно от поборническо-опълченските сдружения, подемат самодейност да се стартира това строителство, но то не се реализира. Едва през 1921 г. е основан умишлен комитет, който би трябвало за координира всички действия, свързани с набирането на средствата, организирането на конкурсите за изгледа на паметника и самото му създаване.
Към строителството се пристъпва през лятото на 1926 година, като в това време на два пъти е полаган главният камък на монумента. Строежът стартира през 1926-а и след доста компликации завършва през 1930-а. Известна е ролята на Пеньо Атанасов-Бомбето и неговата бригада за дострояването на паметника, защото преди него доста от хората, работили по строителството, по една или друга причина са се отказвали. Основните аргументи са били сложните връзки с мястото и метеорологичната конюнктура.
Тогава се прокарва актуалното трасе на Шипченския проход, само че пътят не е бил във типа, в който е сега. С доста физическа мощ, с помощ на впрегатен добитък, всичко належащо за строителството е изнасяно безусловно на тил до самото място. Интересен миг е, че през 1930 година
паметникът е издигнат, само че не го откриват
- нито през нея, нито през идващите 1931-ва, 1932-ра или 1933 година Откриват го през 1934 година Но още преди появяването на паметника по местата на борбите през месец август, когато са били те, се организират чествания.
През юли 1885 година, когато се отбелязва годишнината от кончината на Хаджи Димитър на Бузлуджа, става едно огромно събиране на дейци на БТЦРК, комитета, който провежда Съединението, отпред със Захари Стоянов. След като завършват честването на Бузлуджа, една огромна група се насочва към връх Св. Никола - на към 2 часа преход. През 1902-ра, когато се означават 25 години от оповестяването на Руско-турската война и е осветлен и открит храмът „ Рождество Христово “ в Шипка, в региона на Шипченския проход са направени едни от най-мащабните до този миг военни маневри на българската войска. На 16 септември се прави и възстановка на сраженията - използват това, че много военни елементи са били там, и разиграват боевете при защитата на връх Свети Никола и след това в полето при Шейново, когато дефинитивно е сломена турската опозиция.
Освен това първите монументи, свързани с защитата на Шипченския проход, се появяват там още при започване на 80-те години на XIX век. Буквално няколко месеца след войната съветското командване разпорежда на частите, взели участие в защитата на прохода или в така наречен зимно шипченско стоене, да започне изграждането на първите монументи. В началото на ХХ век се появяват и първите български монументи, свързани с Трета и Пета опълченски дружини - това са така наречените „ черни монументи “, тъй като са направени от по-тъмен камък, и те фиксират местата, където са били опълченските дружини на 11 август 1877 година Така че паметта е била жива.
Паметникът на свободата е бил най-големият в България
при построяването си. През 1956 г. го задминава Паметникът на Съветската войска в София (37 м), а през 1981-ва и дом-паметникът на Българска комунистическа партия на Бузлуджа - 70 м. Явно общественото е трябвало да господства над националното, разяснява шефът на парка-музей. Така или другояче, през 30-те години този монумент е в действителност нещо колосално и като изпитание, и като мащаб, само че най-много като прочувствен заряд, като знак. Защото още по време на Учредителното заседание, когато се дебатира концепцията къде да се построи, неслучайно е определен връх Св. Никола, а не връх Шипка, който се намира на 700-800 метра на северозапад. Свети Никола е на самото бѝло и се вижда и от двете страни на Балкана. А към 1879 година към този момент съществува Княжество България и Източна Румелия, и както се показват учредителите, той би трябвало да припомня, че националното обединяване, това поради което ние считаме, че е обявена Руско-турската война 1877 година, не е довършено.
Не бързат да открият и осветят паметника
Според доктор Ангелов, в случай че се заровим по-надълбоко, ще намерим пояснение. Паметникът постоянно е бил част от настоящата и настояща политика, в това число и от външната политика, която води България. Той стартира да се изгражда и е издигнат, открит и осветлен в едни доста сложни за България години. След Първата международна война национално поражение, нихилизъм стартира да шества, в обществото навлизат радикални леви и десни идеи… другото знаменателно нещо е, че на процедура средствата за построяването му, които по тогавашни калкулации възлизат на към 8 милиона лв., в по-голямата си част са събрани от волни пожертвования - в дословния смисъл на думата - от целокупния български народ. Като се почне от Цар Борис III, който прави лична вноска, до цели учебни класове, войскови подразделения, индустриалци, търговци, хора на изкуството… всеки дава своята милостиня паметникът да бъде изработен. Така едно общонационално дело увековечава едно друго общонационално дело.
Според теорията на доктор Ангелов през 1934 г. се случват две доста знаменателни събития във външно- и вътрешнополитически проект, които бележат най-малко до 1944 година пътя, по който се развива българската страна и общество. В началото на февруари 1934 година в Солун е подписан Балканският пакт, по силата на който нашите съседи Румъния, Югославия, Гърция и Турция се договарят, че границите, открити с Ньойския кротичък контракт, са безконечни и ненарушими. Тоест това е
дъното на интернационалната изолираност на България
до която тя доближава след Първата международна война.
Другото значимо събитие се случва три месеца по-късно и това е превратът от 19 май 1934 година, който коренно трансформира политическия живот в страната. Политическите партии са неразрешени, публичните организации също, всичко се централизира. Това е един временен интервал към налагането на авторитарното управление или „ монархо-фашизма “, както го назоваха — властнически режим с детайли на парламентарна народна власт. А паметникът е открит и осветлен след тези събития на 26 август 1934 г. много помпозно. Говори се, че са участвали над 100 хиляди души — Борис III, висшият клир, целият дипломатически корпус, боен парад… Това евентуално е трябвало да покаже вътре в България нещо като сближение. Как след цялата изолация казваме на света
„ Ние не сме победени, няма да се примирим “
Защото и боевете на Шипченския проход са свързани с идеала за Санстефанска България, с жертвите, които българите дават още като почнем от Съединението, Сръбско-българската война… този монумент символизира и тази битка. Не просто Освобождението от 1878-а, а и битката за национално обединяване, която през 1934 година за съжаление не е реалност. Южна Добруджа е отнета от България, Западните околности са отнети. Но даваме явен знак, откакто нашите съседи споделят „ Това ще бъде “.
От друга страна, евентуално събитието е употребявано и във вътрешнополитически проект, тъй като още през лятото на 1934 година, буквално няколко месеца откакто е открита новата власт, режимът стартира да скърца. Военният съюз и Звено, държавното управление на Кимон Георгиев виждат, че стартира да буксува режимът и евентуално е трябвало някакво PR събитие да създадат - пък какво по-хубава от едно национално честване, където се приказва за България и всички ще бъдат с приповдигнат дух? Нищо чудно събитието да е обвързано и с възобновяване на дипломатическите връзки със Съюз на съветските социалистически републики през юли 1934 г. 100% е напомнено какво се е случило тук преди 50-60 години. Отговорите на въпроса за какво паметникът е открит и осветен точно през август 1934 г. можем да търсим в тази посока.
Така че паметникът като подобен и като културна полезност, какъвто статут след това придобива, постоянно е имал отношение към настоящата политика — за положително или за неприятно. Естествено той още от своето появяване там, точно на планината, стартира да притегля гости, става място за поклонничество. От непокътнатите книги за визити виждаме, че от време на време са идвали представители на висшата държавна власт, задгранични посетители, представители на фашистката партия в Италия, на Хитлерюгенд, немски бойци, които през 1941 година, когато им даваме кулоар, минават през Шипченския проход.
След 9. IX. 1944 г. паметникът е вкаран в нов контекст
и натоварен с друга символика. Той символизира българо-съветската дружба, макар че е неуместно да се приказва, че въобще има връзка с нея. Но тогава се твърдеше, че българо-съветската дружба датира още от X век, когато цар Петър I, синът на Симеон Велики, дружно с княз Светослав са отбранявали българската столица Преслав от византийските нашественици. (А Светослав в действителност има заслугата за рухването на Първото българско царство.) Десетилетия наред монументът е обслужвал и тази теза. През 1946-а руският патриарх Алексей I посещава паметника, оставя подписа си в книгата за посещения… Не че има директна връзка, но няколко седмици по-късно екзарх Стефан I е заставен да се откаже от поста, който заема, и се тръгва към ликвидирането на Българската екзархия и възобновяване на Българската Патриаршия.
А Паметникът на свободата до ден сегашен символизира самото битие на българската страна. Думата „ Шипка “ се е трансформирала в нарицателно и равнозначно на независимост, на България, на самостоятелност. И когато човек се изкачи на панорамната площадка, най-високата точка на паметника, накъдето и да огледа, ще види единствено България - от Дунавската низина до Рила и Пирин, от Родопите до Витоша.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ