"Ди велт": Изумителната история на Преславското съкровище, което струвало колкото цял дворец
През 927 година византийската принцеса Мария-Ирина Лакапина е принудена да напусне Константинопол, с цел да се насочи към Велики Преслав и да се омъжи за цар Петър I. За да се съгласи на сватбата с българския цар, тя получава от дядо си - император Роман Лакапин - същинско богатство: 640 грама злато, сребро, перли и скъпоценни камъни, на обща стойност колкото цялостен един замък. Дали обаче този подарък е бил задоволителен, с цел да притъпи тъгата на принцесата по родината? За това няма исторически сведения, написа " Дойче веле ".
" Оцеляло през вековете, през днешния ден Преславското златно богатство е част от българското национално благосъстояние и е удостоверение за " Златния век ", който България изживява по време на Първото българско царство ", четем в обява на немския вестник " Ди Велт ". Послучай първото българско европредседателство съкровището беше изложено в парижкия Лувър, където ще остане до 5 ноември.
Преди това експонатите, които са над 180 на брой, са били предадени на Римско-германския централен музей в немския град Майнц, където са били изследвани по план на фондация " Герда Хенкел " чрез най-модерни способи. " Това е единственото богатство от византийски генезис под формата на украшения, за което можем да определим изрично от кой момент датира ", споделя Антие Боселман-Руикби, която е част от плана на фондацията.
Как византийските скъпоценности стигат до Преслав?
Два пъти по-смайваща от самото богатство е неговата история, четем в обявата на " Ди Велт ". Когато през 971 година Преслав е атакуван и опожарен от византийската войска, съкровището е прикрито някъде пред портите на столицата на Първото българско царство. За това приказват красноречиво 15-те сребърни монети, които са част от Преславското богатство, за които сигурно е открито, че са отсечени в средата на 10-и век.
Но по какъв начин съкровището стига до Преслав? Според Антие Боселман-Руикби, единственият ориентир са историческите сведения. Известно е, че през 893 година българският цар Симеон I взема решение да реалокира столицата на царството си в Преслав. Оттам той съвсем непрестанно атакува Византия и съумява да укрепи доста страната си - трансформира я в същинска районна мощ, с която се преценяват всички. След гибелта му през 927 година неговият наследник и престолонаследник Петър подписва мир, който бива скрепен с женитбата му с византийската принцеса Мария, която по-късно приема доста подобаващото име Ирина (на гръцки " мир " ). За Византия това е значимо събитие, изключително след толкоз доста пролята кръв във войните с българите, което изяснява и великодушния подарък на византийския император.
След като бива прикрито от настъпващите към Преслав византийски войски през 971 година, съкровището престоява подземен цели 10 века. През 1978 година то е открито инцидентно в една равнища на 3 километра от днешния град Преслав - тракторист го закачва по време на оран с плуга и го разпилява. Експертите, направили реставрацията, са категоричини, че предметите от Преславското богатство качествено са превъзхождали с доста образците на българските художествени и занаятчийски работилници от същата ера. Златните диадеми, колиета, пръстени, плочки и останалите украшения са били направени от доста опитни златари. А такива количества са можели да бъдат владеене само на императорския замък в Константинопол.
Към това се прибавя и извънредно високата стойност на накитите. От мемоари в " епархийската книга " на константинополските префекти излиза наяве, че единствено материалите, вложени в съкровището, са коствали колкото " една огромна къща " - евентуално става въпрос за благороден замък. Някои от накитите приказват изрично за това, че са красили първокласни дрехи, най-вероятно направени от коприна. От архивните книги научаваме още, че на занаятчиите в императорския двор им е било разрешено да държат най-вече по един пфунд злато. От което следва, че за производството на такова огромно количество златни украшения и декорации е трябвало да бъдат ангажирани доста работилници. А с цел да се случи всичко това бързо, организацията най-вероятно е била блестяща.
Няма безконечен мир
Това съмнение се вписва идеално в историческия подтекст. През 927 година цар Симеон умира, до момента в който приготвя следващия си боен поход против Византия. В мирното предложение на неговия наследник Петър Константинопол вижда късмет да си обезпечи успокоение най-малко на този фронт. И император Роман Лакапин бърза да достави внучката си с всичко належащо за женитбата ѝ с българския цар.
Във Византния предметите на изкуството са били значима част от дипломацията. Така да вземем за пример по щедростта на даровете, които е получавал, всеки почитан посетител е можел да съди за това какъв брой високо е бил скъп в двореца. Това, че на българския цар Петър I му е била препоръчана ръката на византийска принцеса, демонстрира, че в Константинопол на него са гледали като на човек от ранга на императора. Това се удостоверява и от още един исторически факт: през 927 император Роман признава освен царската купа на българските владетели, само че и признава независимостта на Българската патриаршия.
Всичко това обаче не е било гаранция за сигурност и мир. При ръководството на Петър I вътрешни междуособици бързо отслабват страната и външните ѝ врагове засилват дейностите си. По-късно Преслав пада, а съкровището на Мария-Ирина изчезва за цели 10 века.
" Оцеляло през вековете, през днешния ден Преславското златно богатство е част от българското национално благосъстояние и е удостоверение за " Златния век ", който България изживява по време на Първото българско царство ", четем в обява на немския вестник " Ди Велт ". Послучай първото българско европредседателство съкровището беше изложено в парижкия Лувър, където ще остане до 5 ноември.
Преди това експонатите, които са над 180 на брой, са били предадени на Римско-германския централен музей в немския град Майнц, където са били изследвани по план на фондация " Герда Хенкел " чрез най-модерни способи. " Това е единственото богатство от византийски генезис под формата на украшения, за което можем да определим изрично от кой момент датира ", споделя Антие Боселман-Руикби, която е част от плана на фондацията.
Как византийските скъпоценности стигат до Преслав?
Два пъти по-смайваща от самото богатство е неговата история, четем в обявата на " Ди Велт ". Когато през 971 година Преслав е атакуван и опожарен от византийската войска, съкровището е прикрито някъде пред портите на столицата на Първото българско царство. За това приказват красноречиво 15-те сребърни монети, които са част от Преславското богатство, за които сигурно е открито, че са отсечени в средата на 10-и век.
Но по какъв начин съкровището стига до Преслав? Според Антие Боселман-Руикби, единственият ориентир са историческите сведения. Известно е, че през 893 година българският цар Симеон I взема решение да реалокира столицата на царството си в Преслав. Оттам той съвсем непрестанно атакува Византия и съумява да укрепи доста страната си - трансформира я в същинска районна мощ, с която се преценяват всички. След гибелта му през 927 година неговият наследник и престолонаследник Петър подписва мир, който бива скрепен с женитбата му с византийската принцеса Мария, която по-късно приема доста подобаващото име Ирина (на гръцки " мир " ). За Византия това е значимо събитие, изключително след толкоз доста пролята кръв във войните с българите, което изяснява и великодушния подарък на византийския император.
След като бива прикрито от настъпващите към Преслав византийски войски през 971 година, съкровището престоява подземен цели 10 века. През 1978 година то е открито инцидентно в една равнища на 3 километра от днешния град Преслав - тракторист го закачва по време на оран с плуга и го разпилява. Експертите, направили реставрацията, са категоричини, че предметите от Преславското богатство качествено са превъзхождали с доста образците на българските художествени и занаятчийски работилници от същата ера. Златните диадеми, колиета, пръстени, плочки и останалите украшения са били направени от доста опитни златари. А такива количества са можели да бъдат владеене само на императорския замък в Константинопол.
Към това се прибавя и извънредно високата стойност на накитите. От мемоари в " епархийската книга " на константинополските префекти излиза наяве, че единствено материалите, вложени в съкровището, са коствали колкото " една огромна къща " - евентуално става въпрос за благороден замък. Някои от накитите приказват изрично за това, че са красили първокласни дрехи, най-вероятно направени от коприна. От архивните книги научаваме още, че на занаятчиите в императорския двор им е било разрешено да държат най-вече по един пфунд злато. От което следва, че за производството на такова огромно количество златни украшения и декорации е трябвало да бъдат ангажирани доста работилници. А с цел да се случи всичко това бързо, организацията най-вероятно е била блестяща.
Няма безконечен мир
Това съмнение се вписва идеално в историческия подтекст. През 927 година цар Симеон умира, до момента в който приготвя следващия си боен поход против Византия. В мирното предложение на неговия наследник Петър Константинопол вижда късмет да си обезпечи успокоение най-малко на този фронт. И император Роман Лакапин бърза да достави внучката си с всичко належащо за женитбата ѝ с българския цар.
Във Византния предметите на изкуството са били значима част от дипломацията. Така да вземем за пример по щедростта на даровете, които е получавал, всеки почитан посетител е можел да съди за това какъв брой високо е бил скъп в двореца. Това, че на българския цар Петър I му е била препоръчана ръката на византийска принцеса, демонстрира, че в Константинопол на него са гледали като на човек от ранга на императора. Това се удостоверява и от още един исторически факт: през 927 император Роман признава освен царската купа на българските владетели, само че и признава независимостта на Българската патриаршия.
Всичко това обаче не е било гаранция за сигурност и мир. При ръководството на Петър I вътрешни междуособици бързо отслабват страната и външните ѝ врагове засилват дейностите си. По-късно Преслав пада, а съкровището на Мария-Ирина изчезва за цели 10 века.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ