Кога костите на цар Самуил си идват у нас?
През 60-те години на ХХ в. на дребния остров " Св. Ахил " в Преспанското езеро е направено грандиозно археологическо изобретение. В останките от издигнатата евентуално от цар Самуил (976-1014) монументална базилика гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос открива три гробници.
След редица проучвания той излиза с безапелационното мнение, че там се намират погребенията на цар Самуил, неговият наследник и идващ цар Гавраил Радомир (1014-1015), и племенникът му Иван Владислав, при който българското царство губи независимостта си през 1018 г.
Много е значимо, че единствено на 5 км от остров " Св. Ахил " е селцето Герман, където в средновековната черква " Св. Герман " е открит извънредно значим исторически надпис. В него се споделя, че през 993 година цар Самуил е погребал там родителите си Никола и Рипсимия, както и умрелия си брат Давид.
Очевидна е връзката с обстоятелствата от фамозния Битолски надпис, приет за достоверен даже от " скопските историчари ", в който са отразени последните години на десетилетните българо-византийски войни.
Когато е изписан Битолския надпис, Самуил е към този момент мъртвец (6 октомври 1014 г.); през март 1015 година е умрял неговият наследник и правоприемник Гавраил Радомир, а на престола сега е племенникът му и наследник на най-големия му брат Арон, Иван Владислав, който ръководи страната до гибелта си през февруари 1018 година
Именно той поръчва на каменоделците да издълбаят триумфалния надпис от Битоля. В него той самичък се показва като " български самовластник ", който " беше българин родом, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, наследник на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен ".
Текстът оповестява също, че през 1015 година владетелят е построил битолската цитадела " за леговище и за избавление, и за живота на българите ". Едва ли може да се каже по-ясно кой е Иван Владислав, какъв е по генезис неговия чичо Самуил, какви са родителите му Никола и Рипсимия и кой е техният народ!
Така гръмва сензацията, наречена " Гроба на цар Самуил ". Николаос Муцопулос обаче е наскърбен от отношението на гръцката страна към находките му. По личните му думи научната колегия там умишлено резервира ледено безмълвие. Мълчание, което радикално се отличава от големия екстаз в Гърция при откриването през 1977 година от археолога Манолис Андроникос край Вергина на заравяне, интерпретирано прекомерно хипотетично като гробница на Филип ІІ Македонски.
Гръцкото държавно управление обаче незабавно го афишира за гроба на бащата на Александър Велики. По-късно пък новоучредената македонска страна си присвоява като народен знак звездата, изобразена върху урната с праха на заровения там незнаен държател.
Затова Муцопулос издава книгата за изследванията си в България, където е призната доста топло. Направени са и възстановки по черепа на Самуил, позволяващи през днешния ден да забележим облика на един от най-великите български царе.
Николаос Муцопулос е награден с купата " лекар хонорис идея " на Софийския университет " Св. Климент Охридски ", а през 2010 година и на Пловдивския университет " Паисий Хилендарски ". На церемонията в Пловдив той трогателно декларира: " За мен ще бъде същинско благополучие, в случай че костите на Самуил бъдат пренесени най-сетне в България ".
Днес костите на цар Самуил и на последните двама царе на Първото българско царство са затворени в подземията на музейните складове в Солун. За гърците тези мощи нямат никакво значение.
Време е още веднъж да създадем приходи пред нашата южна съседка, те да бъдат пренесени у нас. Тяхното място е в родината им - България. Така ще бъде изпълнен и заветът на техния изобретател, който през днешния ден към този момент е мъртвец.
След редица проучвания той излиза с безапелационното мнение, че там се намират погребенията на цар Самуил, неговият наследник и идващ цар Гавраил Радомир (1014-1015), и племенникът му Иван Владислав, при който българското царство губи независимостта си през 1018 г.
Много е значимо, че единствено на 5 км от остров " Св. Ахил " е селцето Герман, където в средновековната черква " Св. Герман " е открит извънредно значим исторически надпис. В него се споделя, че през 993 година цар Самуил е погребал там родителите си Никола и Рипсимия, както и умрелия си брат Давид.
Очевидна е връзката с обстоятелствата от фамозния Битолски надпис, приет за достоверен даже от " скопските историчари ", в който са отразени последните години на десетилетните българо-византийски войни.
Когато е изписан Битолския надпис, Самуил е към този момент мъртвец (6 октомври 1014 г.); през март 1015 година е умрял неговият наследник и правоприемник Гавраил Радомир, а на престола сега е племенникът му и наследник на най-големия му брат Арон, Иван Владислав, който ръководи страната до гибелта си през февруари 1018 година
Именно той поръчва на каменоделците да издълбаят триумфалния надпис от Битоля. В него той самичък се показва като " български самовластник ", който " беше българин родом, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, наследник на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен ".
Текстът оповестява също, че през 1015 година владетелят е построил битолската цитадела " за леговище и за избавление, и за живота на българите ". Едва ли може да се каже по-ясно кой е Иван Владислав, какъв е по генезис неговия чичо Самуил, какви са родителите му Никола и Рипсимия и кой е техният народ!
Така гръмва сензацията, наречена " Гроба на цар Самуил ". Николаос Муцопулос обаче е наскърбен от отношението на гръцката страна към находките му. По личните му думи научната колегия там умишлено резервира ледено безмълвие. Мълчание, което радикално се отличава от големия екстаз в Гърция при откриването през 1977 година от археолога Манолис Андроникос край Вергина на заравяне, интерпретирано прекомерно хипотетично като гробница на Филип ІІ Македонски.
Гръцкото държавно управление обаче незабавно го афишира за гроба на бащата на Александър Велики. По-късно пък новоучредената македонска страна си присвоява като народен знак звездата, изобразена върху урната с праха на заровения там незнаен държател.
Затова Муцопулос издава книгата за изследванията си в България, където е призната доста топло. Направени са и възстановки по черепа на Самуил, позволяващи през днешния ден да забележим облика на един от най-великите български царе.
Николаос Муцопулос е награден с купата " лекар хонорис идея " на Софийския университет " Св. Климент Охридски ", а през 2010 година и на Пловдивския университет " Паисий Хилендарски ". На церемонията в Пловдив той трогателно декларира: " За мен ще бъде същинско благополучие, в случай че костите на Самуил бъдат пренесени най-сетне в България ".
Днес костите на цар Самуил и на последните двама царе на Първото българско царство са затворени в подземията на музейните складове в Солун. За гърците тези мощи нямат никакво значение.
Време е още веднъж да създадем приходи пред нашата южна съседка, те да бъдат пренесени у нас. Тяхното място е в родината им - България. Така ще бъде изпълнен и заветът на техния изобретател, който през днешния ден към този момент е мъртвец.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ