През 480 г. пр. н. е. кралят на Персия нахлува

През 480 година прочие н. е. кралят на Персия нахлува в Гърция. Като държател на голяма империя, Ксеркс води със себе си най-голямата войска, която Гърция в миналото е виждала, и в продължение на четири месеца минава на юг през страната, без да никой да успее да й се опълчи. Град след град се предава.

Но акцията на Ксеркс стопира, когато армията му доближи прохода Термопили в централна Гърция, където намира гръцка войска в очакване, водена от спартанския цар Леонид I.

Леонид I

Когато се приближаваме към Термопилите (на към 200 километра от модерна Атина) от север, планините се извисяват пред нас като стена. По време на нашествието гледката е още по-плашеща. Заради измененията в морското ниво в наши дни хълмовете в Термопилите в този момент заобикалят алувиална низина. Но през 480 година прочие н. е. морето се простира до основата на тези хълмове и проходът е стеснен: най-вече пет метра широчина във всеки край и не повече от 15 метра даже в средата.

Гръцките сили са малко, не повече от 7000, с 300 спартанци в основата си. Но са заклещени като запушалка в бутилка. За да напредне на юг, Ксеркс би трябвало да превземе прохода – и времето не е на негова страна. Късно лято е и той би трябвало да завърши с цялото настъпление, колкото е допустимо по-рано, преди зимата. Армията му е голяма: античните източници говорят за милиони, макар че актуалните историци считат, че са по-скоро към 200 000. Но даже 50 000 са много според античните стандарти. Ксеркс знае, че в случай че се забави, ще се сблъска с проблеми с доставките на хранителни запаси. Трябва да храни и напоява освен воините, само че и голям брой почитатели на лагера, конници и впрегатни животни – плюс голяма и обилна царска свита. И по този начин, той е под напън.

Гърците са мощно превъзхождани числено. Но лимитираното пространство значи, че персите не могат да употребяват големия си брой, с цел да ги натиснат. И не могат да употребяват тактиките, които ги бяха трансформирали в господари на света от Егейско до Инд: разтрошаване на врага със залп след залп от стрели от разстояние, преди да го ударят в непосредствен пердах. Вместо това силите на Ксеркс би трябвало да прибегнат непосредствено към жесток конфликт на пехотни линии от близко: гръцкият фасон на пердах. Още по-лошо е, че големият брой на персийските сили работи против тях, защото в това лимитирано пространство те са в непрекъснат риск да бъдат смазани от личните си сътрудници.

В продължение на два дни Ксеркс хвърля дивизия след дивизия в прохода. Всички се връщат пребити – даже неговият първокласен корпус от 10 000 „ Безсмъртни “. Но през хълмовете има пътеки и една от тях по-специално води по планината с аспект към прохода до точка зад гръцките линии. Предупреден за пътеката от локален грък, по здрач на втория ден Ксеркс изпраща своите Безсмъртни да се приготвят да излъжат гърците сутринта на третия ден.

Ксеркс I

Когато Леонид научава за обкръжението рано на третия ден, той привиква заседание. Те към момента имат време да се отдръпват, само че Леонид и това, което остана от неговите 300 спартанци, упорства да останат. А също и контингентът от 700 от древногръцкия град Теспия. Тъй като техният град в близкия район Беотия е по пътя на персийците, те имат основателна причина да дойдат да се бият. Четиристотин тиванци също остават (но най-после дезертират).

Останалата част от гръцката сила решава да напусне. Историкът Херодот ни споделя, че Леонид отпраща съдружниците, с цел да не ги убият и да завоюват безсмъртна популярност. Въпреки че никой претекст не може да бъде отритнат, евентуално главната причина е стратегическа. Персите (за разлика от гърците) разполагат с кавалерия, която може да изпревари и унищожи отстъпващите сили. За да завоюва време за отстъпващите войски, Леонид се нуждае от някой, който да пази гърба им – и да почине, в случай че е належащо.

Ариергардите съумяват да задържат врага, макар че губят командира си Леонид в жестоките, продължителни боеве. Но по-късно Безсмъртните идват и гърците би трябвало да се отдръпват на невисок рид. Тежкият ръкопашен пердах чупи копията и мечовете им, само че те не престават да се бият с ками, ръце и зъби. Персите обаче се уморяват от ненужните загуби и ги смъкват със залпове от стрели. Върховете на стрели с анатолийски дизайн са открити в огромен брой на хълма от актуалните археолози.

Термопилите са проваляне за гърците. Ариергардът е погубен и персите по-късно окупират Централна Гърция. Но Термопилите потвърждават, че персийската военна машина може да бъде спряна. Тези борби също по този начин тестват гръцката тактика за прилагане на лимитирано пространство за обезвреждане на персийския брой – тактика, която по-късно се оказва унищожително ефикасна, когато гърците смазват персийския флот в тесния проток Саламин единствено към месец по-късно.

Спечелена или изгубена, борбата реализира митичен статут съвсем незабавно, като отстъплението на британците в Дюнкерк през 1940 година или клането в Аламо в Тексас през 1836 година 300-те спартанци сформират нищожните защитни сили и по тази причина стават нарицателно за борбата.

Битката също по този начин полира така и така страховитата известност на Спарта като непобедими войни. През 5 век прочие н. е. Херодот споделя по какъв начин Ксеркс (преди Термопилите) попитал спартанския цар в заточение Дамарат по какъв начин свободните гърци могат да се изправят против него, без да бъдат принудени да се бият грубо. Дамарат дава отговор, че спартанците, въпреки и свободни, имат стопанин, от който се опасяват повече от персите: техният цар и законът, който им споделя да не се отдръпват, а да стоят и да умрат. Това не е непременно правилно – спартанците знаят по какъв начин да отстъпват. Но точно Термопилите основават мита, че те постоянно или печелят, или умират.