Хати Макданиел – първата афроамериканка, която печели Оскар
През 40-те години на предишния век в Холивуд Хати Макданиел основава история. Тя се появява допълнително от 300 кино лентата, има лична радио поредност – „ Beulah “ – и става първият негър човек, получил Оскар.
Усилията й да бъде сполучлива чернокожа актриса в Америка, където работят расистките закони на Джим Кроу, заслужават внимание.
Хати Макданиел е родена на 10 юни 1895 година в Уичита, Канзас. Тя е 13-ото дете на някогашните плебеи, Сюзън Холбърт и ветерана от гражданската война Хенри Макданиел. Семейството се реалокира в Колорадо, когато Макданиел е на 6 и точно там тя научава, че желае да бъде актриса: „ Знаех, че мога да пея и да танцувам… майка ми даже от време на време ми даваше по 1 цент, с цел да спра “, споделя Макданиел. На 15 година тя напуща гимназията, с цел да продължи актьорската си кариера, само че не е единствената в фамилията със податливост към шоу бизнеса. Според виртуалната библиотека в Колорадо, Макданиел потегля на път дружно с брат си Отис, когато той се причислява към пътуващ карнавал.
През 1914 година тя прави женско предаване за музика със сестра си Ета Гоф, наречено McDaniel Sisters Company. За да се устоя, Хати работи и в допълнение като прислужница и перачка. След това през 1929 година Макданиел хваща микрофона като певица солистка в Melody Hounds на Джордж Морисън, известен джаз оркестър със седалище в Денвър. Турнетата им я довеждат до Холивуд, където получава и първата си роля – във кино лентата „ The Impatient Maiden “ през 1932г.
Две години по-късно тя вижда името си във финалните надписи за първи път – във кино лентата „ Judge Priest “. Но то е написано неправилно като „ Макданиелс “. Това може би предвещава несъгласията, които ще изпита в кариерата си.
Хати Макданиел продължава да играе второстепенни функции и през 30-те години. Но като множеството афроамериканци във кино отрасъл от това време, тя главната й роля е на прислуга. Всъщност тя играе прислужница 74 разнообразни пъти през цялата си кариера.
Въоръжена със купищата позитивни отзиви, Хати Макданиел се среща с Дейвид О. Селзник, продуцента на кино лентата. Посланието, което желае да съобщи, е ясно: Тя си заслужава място измежду сътрудниците си артисти за номинация за Оскар. Селзник, който в началото няма желание да показа името й за разглеждане за премията, няма какво да каже и я предлага в категорията Поддържаща актриса.
Облечена в красива тюркоазена рокля, украсена с камъни и с бели гардении в косите, Хати Макданиел приема своя Оскар. Репортажи от същата нощ разказват залата, превзета от страст и горделивост, до момента в който бурни овации съпровождат Хати Макданиел на сцената, с цел да одобри статуетката.
Но даже и откакто актриса печели такава страхотна чест, тя продължава да е третирана като човек втора употреба поради расата си. Нощният клуб Coconut Grove, където се организира церемонията, е част от хотел Ambassador, който е единствено на бели. Селзник би трябвало да се обади и да желае услуга, с цел да се увери, че на Макданиел ще й бъде разрешено да влезе на гала.
Когато идва в хотела, тя е съпроводена до „ дребна маса, сложена до далечна стена “, където прекарва остатъка от нощта с чернокожия си компаньон Ф. Йобер и нейният бял сътрудник Уилям Мейкелйон. Не й е разрешено да седи с сътрудниците си, които всички са бели.
Въпреки триумфите си в напълно белия Холивуд, Макданиел непрекъснато е подложен на критика от афроамерикански деятели за функциите, които играе. От 300 кино участия на името й, към 75 % са карикатури на чернокожи дами. Дори след Оскара тя продължава да бъде избирана за сходни унижаващи функции и даже е накарана да направи турне след церемонията като персонажа си от кино лентата – като рекламна акция, проведена от студиото, с цел да се възползват от нейния триумф.
Националната асоциация за развиване на цветнокожите хора отхвърля Макданиел поради функциите й в „ Judge Priest “ и „ Song of the South “, които изобразяват расистки стандарти към чернокожите, даже по стандартите на това време.
През 1947 година Макданиел се пази обществено с текст, оповестен в The Hollywood Reporter, в който споделя: „ Няколко пъти съм убеждавала режисьорите да прескочат диалекта от фотосите. Те се съгласяваха с предлагането. Казвали са ми, че подкрепям жив стандарта на негърския прислужник в съзнанието на хората. Вярвам, че моите критици считат, че обществеността е по-наивна, в сравнение с в действителност е. “
