30% ръст на клиничните пътеки на годишна база, препоръчват от ЕКИП
През 2023 година инфлацията в опазването на здравето отчетливо изпреварва общият растеж на цените. Това демонстрира икономическият разбор на Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) на тематика „ Инфлация и цени в опазването на здравето – Постигане на заслужено възнаграждение за осъществени медицински действия ”.
Въпреки това към момента няма задоволителна индексация на цените в опазването на здравето по отношение на общите цени в стопанската система, като изоставането е с 10,6 процентни пункта. От COVID-19 пандемията насам общият растеж на цените изпреварва доста нарастването на цените в опазването на здравето. Общият растеж на цените за интервала е 30,8% съпоставено с тези в опазването на здравето, които са се повишили с 20,2%.
Инфлацията е най-ясно забележима при подиндекса за лекарствените артикули с 9,8% по отношение на 4,4% за лекарските услуги.
В проучването е направена параленост сред българската и английската здравни системи в частта цени на клиничните пътеки. В цената на клиничните пътеки във Англия са заложени възраст, съпътстващи болести и разстояние от лечебното заведение. За базова година за параленост е заложена междинната цена на английските клинични пътеки през 2019, като цените са съпоставени с последните контрактувани в Анекс към Националния рамков контракт 2023-2025 година Добавен е коефициент на съответствие сред българските клинични пътеки и техния английски еквивалент, както и мултипликатор, който да вземе поради инфлационните процеси.
Анализаторите регистрират огромни диспропорции във връзка с цените на пътеките, спрямо английските им еквиваленти. При пресмятане на средноаритметична стойност, без да се взимат поради тежестите, разликата в цените е 106%, или по-ясно казано — два пъти по-ниски цени от действителните за потребностите на българската здравна система.
Средноаритметичната разлика в левово изражение е 2483 лева, обхващаща всички клинични пътеки, кумулативно това съставлява разлика от 849 102 лева по отношение на актуалните цени. При равномерен междинен общ растеж на цените в безусловно изражение с 20% на годишна база, резултатът за разходната част на бюджета на НЗОК на годишна база при равни други условия се равнява на 218 млн. лева годишно за болнична помощ до постигане на „ обективна “ цена на клиничните пътеки през 2027 година Съотнесено — растеж на цените с 25% на годишна база се равнява на 272 млн. лева на годишна база.
От ЕКИП предлагат равномерен междинен общ растеж на цените на клиничните пътеки в безусловно изражение с 30% на годишна база. При равни други условия това би се отразило финансово върху бюджета на НЗОК в размерите на 327 млн. лева на годишна база до постигане на „ обективна цена “ през 2027 година
На базата на разбора от ЕКИП предлагат още политики за повишение събираемостта на здравни вноски от неосигурените лица, защото загубите за бюджета през 2024 година в резултат на несъбрани здравни вноски ще доближат почти 323 млн. лева Тази сума се равнява номинално на „ справедливото “ нарастване на цените на клиничните пътеки с 30%.
Повишаването на събираемостта на здравни вноски може да стане посредством стратегии от страна на Министерството на труда и обществената политика, които да обзет трайно безработните, както и маргинализираните групи от популацията, считат от ЕКИП. По образци от други европейски страни – съдействието с работодателски и синдикални организации, изключително в браншове с висок % на неосигурени чиновници, може да улесни връщането на част от „ сивите “ чиновници в областта на здравноосигурените лица.
Допълнителен метод на финансиране е посредством заделяне от акцизи. Заделянето на едвам 10% от постъпленията от акцизи от тютюн, алкохол и горива за 2023 година би асъдействало в допълнение 615 млн. лева, които да бъдат разпределени съразмерно в бюджета на НЗОК, споделят от ЕКИП.
Анализа можете да видите
Въпреки това към момента няма задоволителна индексация на цените в опазването на здравето по отношение на общите цени в стопанската система, като изоставането е с 10,6 процентни пункта. От COVID-19 пандемията насам общият растеж на цените изпреварва доста нарастването на цените в опазването на здравето. Общият растеж на цените за интервала е 30,8% съпоставено с тези в опазването на здравето, които са се повишили с 20,2%.
Инфлацията е най-ясно забележима при подиндекса за лекарствените артикули с 9,8% по отношение на 4,4% за лекарските услуги.
В проучването е направена параленост сред българската и английската здравни системи в частта цени на клиничните пътеки. В цената на клиничните пътеки във Англия са заложени възраст, съпътстващи болести и разстояние от лечебното заведение. За базова година за параленост е заложена междинната цена на английските клинични пътеки през 2019, като цените са съпоставени с последните контрактувани в Анекс към Националния рамков контракт 2023-2025 година Добавен е коефициент на съответствие сред българските клинични пътеки и техния английски еквивалент, както и мултипликатор, който да вземе поради инфлационните процеси.
Анализаторите регистрират огромни диспропорции във връзка с цените на пътеките, спрямо английските им еквиваленти. При пресмятане на средноаритметична стойност, без да се взимат поради тежестите, разликата в цените е 106%, или по-ясно казано — два пъти по-ниски цени от действителните за потребностите на българската здравна система.
Средноаритметичната разлика в левово изражение е 2483 лева, обхващаща всички клинични пътеки, кумулативно това съставлява разлика от 849 102 лева по отношение на актуалните цени. При равномерен междинен общ растеж на цените в безусловно изражение с 20% на годишна база, резултатът за разходната част на бюджета на НЗОК на годишна база при равни други условия се равнява на 218 млн. лева годишно за болнична помощ до постигане на „ обективна “ цена на клиничните пътеки през 2027 година Съотнесено — растеж на цените с 25% на годишна база се равнява на 272 млн. лева на годишна база.
От ЕКИП предлагат равномерен междинен общ растеж на цените на клиничните пътеки в безусловно изражение с 30% на годишна база. При равни други условия това би се отразило финансово върху бюджета на НЗОК в размерите на 327 млн. лева на годишна база до постигане на „ обективна цена “ през 2027 година
На базата на разбора от ЕКИП предлагат още политики за повишение събираемостта на здравни вноски от неосигурените лица, защото загубите за бюджета през 2024 година в резултат на несъбрани здравни вноски ще доближат почти 323 млн. лева Тази сума се равнява номинално на „ справедливото “ нарастване на цените на клиничните пътеки с 30%.
Повишаването на събираемостта на здравни вноски може да стане посредством стратегии от страна на Министерството на труда и обществената политика, които да обзет трайно безработните, както и маргинализираните групи от популацията, считат от ЕКИП. По образци от други европейски страни – съдействието с работодателски и синдикални организации, изключително в браншове с висок % на неосигурени чиновници, може да улесни връщането на част от „ сивите “ чиновници в областта на здравноосигурените лица.
Допълнителен метод на финансиране е посредством заделяне от акцизи. Заделянето на едвам 10% от постъпленията от акцизи от тютюн, алкохол и горива за 2023 година би асъдействало в допълнение 615 млн. лева, които да бъдат разпределени съразмерно в бюджета на НЗОК, споделят от ЕКИП.
Анализа можете да видите
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ