Печалба по време на криза: какви предимства и рискове крият инвестициите в капиталовите пазари?
През 2021 година българите са обеднели с 4% през миналата година*, а инфлационния напън, който се форсира през миналото полугодие евентуално ще продължи тази наклонност. Това увеличи интереса към вложения в неподвижен парцел за превъзмогване на обезценяването на лв..
Но за какво закупуването на ново жилище като че ли остава единствената опция за парите в брой? Към какво друго може да насочим част от финансовите си средства и какви са рисковете при вложения във финансови принадлежности? Отговорите потърсихме от представители на две от огромните банки у нас - Христо Сугарев, началник отдел “Управление на активи” и Иван Димитров, основен икономист и портфолио управител.
Защо българите избират да влагат в недвижими парцели, а не във финансови принадлежности?
Иван Димитров: Българинът е закостенял вложител и по тази причина обича да влага в активи, които са лесни за схващане и ръководство. С повишаването на финансовата просвета на потребителите обаче, виждаме, че от ден на ден се търсят благоприятни условия за спестяванията, които са оттатък обичайните депозит и покупка на неподвижен парцел. Капиталовите пазари оферират комфортна опция, която вероятно може да осъществя по-добра рентабилност от депозита и е много по-ликвидна от недвижимия парцел - от време на време продажбата на апартамент може да отнеме месеци.
Христо Сугарев: България е на едно от водещите места в Европа по дял на популацията, обитаващо личен дом, т.е. има явен и мощно изразен приоритет към недвижимата благосъстоятелност в страната. Човек влага парите си в това, което е най-познато и значимо за него. От друга страна, другите възможности, които предлага финансовият пазар като акции, облигации, борсово-търгувани фондове и други, се разпространяват и намират почва у нас интензивно едвам в 21 век, за разлика от развитите пазари, където има работещ финансов пазар от над 200 и повече години. Но макар че проникването на другите възможности на финансовия пазар е към момента ниско измежду популацията, се вижда устойчива и ясна посока на нарастване. Тук е и ролята на финансовия бранш в страната по-целенасочено да осведоми и образова потребителската си база.
Лесно ли е да влагаме на финансовите пазари?
Иван Димитров: Да, става все по-лесно да се влага на финансовите пазари. Преди време това е било налично единствено за по-заможните, само че към този момент експозиция към финансовите пазари може да получи всеки, освен това със относително малко разноски. В България има огромен брой капиталови медиатори, банки и ръководещи сдружения, които дават опция за вложения непосредствено на фондовите пазари или посредством присъединяване в групова капиталова скица (фонд). Много значимо е да отбележим, че с цел да се избегнат измами и злоупотреби, потребителите би трябвало да употребяват услугите на лицензирани сдружения – лист има на страницата на Комисията за финансов контрол.
На фотографията: Христо Сугарев
Христо Сугарев: Достъпът до финансовите пазари от позиция на съгласуваност е по-лесен от всеки път до момента. Ускореният ритъм на глобализация през последните 30 години, съчетано с софтуерния прогрес, направи допустимо човек да взе участие на световните пазари без значение в коя точка на света се намира. Изобилието от платформи и опцията за отдалечено идентифициране вършат нещата налични „ на мига “. Но с лесния достъп идват и провокации, пред които се изправя дребния вложител:
Претоварване с информация – медиите, обичайни и интернет, изливат „ експертна “ информация, която доста постоянно си опонира, изричат се разнопосочни и противоположни отзиви за пазара, което обърква неопитните инвеститори;Прекомерна диверсификация – огромна част от вложителите имат разбирането, че би трябвало да влагат във всички налични принадлежности, с цел да се изолират оптимално от риска. Но сходна тактика постоянно попречва портфейла поради разноските, свързани със самия развой и не добре изследваната корелация сред инструментите в портфейла;Неподходящ миг – не дребна част се включват на финансовите пазари в миг на всеобща еуфория, когато капацитетът за растеж е към този момент привършен. Неминуемо следват загуби, които обезкуражават вложителите. Рискът в сходна обстановка може да бъде омекотен със тактиката на осредняването, при която се влагат дребни суми от време на време и по този метод се ръководят по-резките придвижвания в цените на финансовите инструменти;Недостатъчна поддръжка и подпомагане – постоянно е по-рисково, когато човек започва без предварителна консултация.
Инвестирането във финансови принадлежности носи риск за вложителя. Затова Сугарев поучава преди вземането на каквото и да било капиталово решение първо да се проучат характерностите на продукта, в който ще се влага. Някои известни финансови принадлежности са:
Колективни капиталови схеми: борсово-търгуван фонд (популярен с британската си абревиатура ETF) и съвместен фонд. “Първите са на контролираните пазари и имат непрекъсната цена купува/продава по време на комерсиалната сесия, до момента в който при вторите цената е ясна нормално в края на работния ден на издателя на фонда.”, коментира Сугарев. “Фондовете съставляват подготвена, към този момент построена „ кошница “ от авансово подбрани активи, те са и относително по-малко рискови.”, акцентира Димитров.Облигации - те биват два типа: корпоративни - издавани от частни компании или държавни - съответни издадени от съответните национални институции - държавни скъпи бумаги (ДЦК). Наднационални структури като Международния валутен фонд или Европейската банка за възобновяване и развиване също издават облигации. При облигациите, “особено при ДЦК, вложителят си обезпечава прогнозируем паричен поток и закрепена рентабилност при доста по-нисък риск от несъстоятелност на емитента.” акцентира Сугарев. Но сходно на акциите “облигациите излагат вложителя на по-голям риск (ценови риск, както и при липса на диверсификация) и по тази причина не се предлага за начинаещи вложители.”, показва Димитров.Акции на частни компании. “Акциите са най-рисковия инструмент от изброените, тъй като съставляват инвестиция в дял от собствеността на дадена компания, до момента в който облигацията е част от дълга на дадена компания. Понеже дългът се изплаща с преимущество, облигационерите са относително по-защитени от акционерите – последните биха получили дял единствено, в случай че след обслужването на дълга, остава от облагата на компанията за притежателите.” изяснява Димитров. Сугарев добавя, че “Инвестицията в акции е съпроводена с риск от банкрут на компанията заради редица аргументи, само че също по този начин вложителят е съсобственик, има право на дял, а в някои случаи и право на глас. При добър мениджмънт и артикул има капацитет за безграничен растеж в цената.”
Какво движи финансовите пазари сега?
Христо Сугарев: В актуалната обстановка следим преноса от един суперцикъл на намаляващи и ниски лихви (период от близо 40 години), чийто край беше комплициран след неконтролируемия растеж на инфлацията в световен мащаб. Преходните интервали, нагледно казано, са съпроводени с земетресения, в тази ситуация с нараснала неустойчивост. В сходна среда печелившите браншове и водачи в последните години бързо губят позиции, за сметка на подценявани преди този момент. Освен зараждащата се нова икономическа действителност, пазарите са под въздействие и на геополитическата обстановка, характеризираща се с краткотрайно намаляване и оттегляне на глобализацията.
На фотографията: Иван Димитров
Иван Димитров: В момента надвива страха, като се има поради икономическата и геополитическата конюнктура. Войната в Украйна, галопиращата инфлация и политиката на голям брой централни банки по света на увеличение на лихвите, оказват напън върху представянето на пазарите – по тази причина и резултатите на съвсем всички развити пазари са негативни от началото на годината. В идващите 12 до 18 месеца ние чакаме смяна в ситуацията. С укротяването на инфлацията и прекъсване на стягането на паричната политика, фондовите пазари би трябвало да се върнат към напредък и да осъществят позитивна рентабилност за вложителите.
Експертите споделят, че сега питателните компании, както и тези в секторите: опазване на здравето, фармация и енергетика, изключително компании с активност в изкопаемите горива, са измежду добре представящите се на финансовите пазари в Съединени американски щати и Европа. Затова има пояснение:
“Ако стопанската система излиза от рецесия и пораства, секторите, които се чака да се показват добре са тези на суровините и материалите, индустрията, финансите и трайните потребителски артикули. Ако назад – следва утежняване на стопанската система и рецесия, в която множеството акции ще спаднат, тогава по-голяма резистентност могат да предложат акциите на компании от комуналните услуги (ютилити), хранително-вкусовата промишленост и потребителските артикули от първа нужда.”, прецизира Димитров.
Но в случай че капиталовия небосвод е по-голям, то тогава картината наподобява друга. Сугарев дава образец с софтуерния бранш:
“Погледнато за интервал от 10 година обратно, софтуерният бранш, макар внезапното поевтиняване за последните девет месеца, е водач със междинен годишен растеж от над 18%, изпреварващ доста енергийния бранш.”
Какви финансови принадлежности могат да компенсират възходящата инфлация и да защитят спестяванията ни?
Христо Сугарев: Най-добре представящите се браншове по време на инфлация са енергийният, недвижимото имущество (особено отдавано чартърен, само че повишението на лихвените равнища поради инфлацията, понижава търсенето на ипотеки, по тази причина исторически цените им падат), благородните и индустриалните метали. В интервала 1965-1982, характеризиращ се с ясно изразена инфлационна среда, златото (като знак за индустриалните суровини) се показва доста по-добре от рисковите активи.
Иван Димитров: Акциите и фондовете в акции са инструментът с максимален капацитет за напредък от обичайните финансови принадлежности. В естествена пазарна конюнктура, представянето на акциите би трябвало елементарно да надминава годишната инфлация, изключително в дълготраен проект. Облигациите нормално осъществят по-ниска рентабилност от акциите, само че за сметка на това са по-нискорискови и по тази причина работят стабилизиращо, като са включени в уравновесен портфейл с акции.
Какво би трябвало да вземем поради, когато вършим първите си стъпки на финансовите пазари?
Иван Димитров: Най-важно е да се диверсифицира – това значи да не се слагат всички яйца в една кошница. Диверсификацията разрешава вложенията да се разделят на няколко елементи и да се вложат в разнообразни по тип принадлежности. Допълнително преимущество на разделянето на инвестицията на части е, че при влизане на пазарите в друг миг от времето, може да се осредни цената на покупка при падащ пазар и по този начин да се усъвършенства възвръщаемостта от инвестицията.
Христо Сугарев: Най-добре е клиентът да се осведоми и да опитва с дребна част от средствата си – персоналният опит дружно с спомагателната литература дават доста по-добра вероятност и чувство за пазара. И несъмнено, консултациите с експерт с експертен опит в региона.
Настоящият материал е с информативен темперамент и не съдържа капиталов съвет или директна или непряка рекомендация за покупка или продажба на един или повече финансови принадлежности. Предоставената информация не съставлява резултат от извършено контролирано пазарно изследване и не може да се смята за задоволителна за установяване на настоящата или бъдеща стойност на съответен финансов инструмент или пазарен знак.
*Според годишния отчет “Минимални заплати през 2022 г.” направен от Европейската фондация за възстановяване на изискванията на живот и труд - тристранната организация на Европейския съюз предоставяща познания за създаването на по-добри обществени политики и такива в региона на заетостта и труда
Но за какво закупуването на ново жилище като че ли остава единствената опция за парите в брой? Към какво друго може да насочим част от финансовите си средства и какви са рисковете при вложения във финансови принадлежности? Отговорите потърсихме от представители на две от огромните банки у нас - Христо Сугарев, началник отдел “Управление на активи” и Иван Димитров, основен икономист и портфолио управител.
Защо българите избират да влагат в недвижими парцели, а не във финансови принадлежности?
Иван Димитров: Българинът е закостенял вложител и по тази причина обича да влага в активи, които са лесни за схващане и ръководство. С повишаването на финансовата просвета на потребителите обаче, виждаме, че от ден на ден се търсят благоприятни условия за спестяванията, които са оттатък обичайните депозит и покупка на неподвижен парцел. Капиталовите пазари оферират комфортна опция, която вероятно може да осъществя по-добра рентабилност от депозита и е много по-ликвидна от недвижимия парцел - от време на време продажбата на апартамент може да отнеме месеци.
Христо Сугарев: България е на едно от водещите места в Европа по дял на популацията, обитаващо личен дом, т.е. има явен и мощно изразен приоритет към недвижимата благосъстоятелност в страната. Човек влага парите си в това, което е най-познато и значимо за него. От друга страна, другите възможности, които предлага финансовият пазар като акции, облигации, борсово-търгувани фондове и други, се разпространяват и намират почва у нас интензивно едвам в 21 век, за разлика от развитите пазари, където има работещ финансов пазар от над 200 и повече години. Но макар че проникването на другите възможности на финансовия пазар е към момента ниско измежду популацията, се вижда устойчива и ясна посока на нарастване. Тук е и ролята на финансовия бранш в страната по-целенасочено да осведоми и образова потребителската си база.
Лесно ли е да влагаме на финансовите пазари?
Иван Димитров: Да, става все по-лесно да се влага на финансовите пазари. Преди време това е било налично единствено за по-заможните, само че към този момент експозиция към финансовите пазари може да получи всеки, освен това със относително малко разноски. В България има огромен брой капиталови медиатори, банки и ръководещи сдружения, които дават опция за вложения непосредствено на фондовите пазари или посредством присъединяване в групова капиталова скица (фонд). Много значимо е да отбележим, че с цел да се избегнат измами и злоупотреби, потребителите би трябвало да употребяват услугите на лицензирани сдружения – лист има на страницата на Комисията за финансов контрол.
На фотографията: Христо Сугарев
Христо Сугарев: Достъпът до финансовите пазари от позиция на съгласуваност е по-лесен от всеки път до момента. Ускореният ритъм на глобализация през последните 30 години, съчетано с софтуерния прогрес, направи допустимо човек да взе участие на световните пазари без значение в коя точка на света се намира. Изобилието от платформи и опцията за отдалечено идентифициране вършат нещата налични „ на мига “. Но с лесния достъп идват и провокации, пред които се изправя дребния вложител:
Претоварване с информация – медиите, обичайни и интернет, изливат „ експертна “ информация, която доста постоянно си опонира, изричат се разнопосочни и противоположни отзиви за пазара, което обърква неопитните инвеститори;Прекомерна диверсификация – огромна част от вложителите имат разбирането, че би трябвало да влагат във всички налични принадлежности, с цел да се изолират оптимално от риска. Но сходна тактика постоянно попречва портфейла поради разноските, свързани със самия развой и не добре изследваната корелация сред инструментите в портфейла;Неподходящ миг – не дребна част се включват на финансовите пазари в миг на всеобща еуфория, когато капацитетът за растеж е към този момент привършен. Неминуемо следват загуби, които обезкуражават вложителите. Рискът в сходна обстановка може да бъде омекотен със тактиката на осредняването, при която се влагат дребни суми от време на време и по този метод се ръководят по-резките придвижвания в цените на финансовите инструменти;Недостатъчна поддръжка и подпомагане – постоянно е по-рисково, когато човек започва без предварителна консултация.
Инвестирането във финансови принадлежности носи риск за вложителя. Затова Сугарев поучава преди вземането на каквото и да било капиталово решение първо да се проучат характерностите на продукта, в който ще се влага. Някои известни финансови принадлежности са:
Колективни капиталови схеми: борсово-търгуван фонд (популярен с британската си абревиатура ETF) и съвместен фонд. “Първите са на контролираните пазари и имат непрекъсната цена купува/продава по време на комерсиалната сесия, до момента в който при вторите цената е ясна нормално в края на работния ден на издателя на фонда.”, коментира Сугарев. “Фондовете съставляват подготвена, към този момент построена „ кошница “ от авансово подбрани активи, те са и относително по-малко рискови.”, акцентира Димитров.Облигации - те биват два типа: корпоративни - издавани от частни компании или държавни - съответни издадени от съответните национални институции - държавни скъпи бумаги (ДЦК). Наднационални структури като Международния валутен фонд или Европейската банка за възобновяване и развиване също издават облигации. При облигациите, “особено при ДЦК, вложителят си обезпечава прогнозируем паричен поток и закрепена рентабилност при доста по-нисък риск от несъстоятелност на емитента.” акцентира Сугарев. Но сходно на акциите “облигациите излагат вложителя на по-голям риск (ценови риск, както и при липса на диверсификация) и по тази причина не се предлага за начинаещи вложители.”, показва Димитров.Акции на частни компании. “Акциите са най-рисковия инструмент от изброените, тъй като съставляват инвестиция в дял от собствеността на дадена компания, до момента в който облигацията е част от дълга на дадена компания. Понеже дългът се изплаща с преимущество, облигационерите са относително по-защитени от акционерите – последните биха получили дял единствено, в случай че след обслужването на дълга, остава от облагата на компанията за притежателите.” изяснява Димитров. Сугарев добавя, че “Инвестицията в акции е съпроводена с риск от банкрут на компанията заради редица аргументи, само че също по този начин вложителят е съсобственик, има право на дял, а в някои случаи и право на глас. При добър мениджмънт и артикул има капацитет за безграничен растеж в цената.”
Какво движи финансовите пазари сега?
Христо Сугарев: В актуалната обстановка следим преноса от един суперцикъл на намаляващи и ниски лихви (период от близо 40 години), чийто край беше комплициран след неконтролируемия растеж на инфлацията в световен мащаб. Преходните интервали, нагледно казано, са съпроводени с земетресения, в тази ситуация с нараснала неустойчивост. В сходна среда печелившите браншове и водачи в последните години бързо губят позиции, за сметка на подценявани преди този момент. Освен зараждащата се нова икономическа действителност, пазарите са под въздействие и на геополитическата обстановка, характеризираща се с краткотрайно намаляване и оттегляне на глобализацията.
На фотографията: Иван Димитров
Иван Димитров: В момента надвива страха, като се има поради икономическата и геополитическата конюнктура. Войната в Украйна, галопиращата инфлация и политиката на голям брой централни банки по света на увеличение на лихвите, оказват напън върху представянето на пазарите – по тази причина и резултатите на съвсем всички развити пазари са негативни от началото на годината. В идващите 12 до 18 месеца ние чакаме смяна в ситуацията. С укротяването на инфлацията и прекъсване на стягането на паричната политика, фондовите пазари би трябвало да се върнат към напредък и да осъществят позитивна рентабилност за вложителите.
Експертите споделят, че сега питателните компании, както и тези в секторите: опазване на здравето, фармация и енергетика, изключително компании с активност в изкопаемите горива, са измежду добре представящите се на финансовите пазари в Съединени американски щати и Европа. Затова има пояснение:
“Ако стопанската система излиза от рецесия и пораства, секторите, които се чака да се показват добре са тези на суровините и материалите, индустрията, финансите и трайните потребителски артикули. Ако назад – следва утежняване на стопанската система и рецесия, в която множеството акции ще спаднат, тогава по-голяма резистентност могат да предложат акциите на компании от комуналните услуги (ютилити), хранително-вкусовата промишленост и потребителските артикули от първа нужда.”, прецизира Димитров.
Но в случай че капиталовия небосвод е по-голям, то тогава картината наподобява друга. Сугарев дава образец с софтуерния бранш:
“Погледнато за интервал от 10 година обратно, софтуерният бранш, макар внезапното поевтиняване за последните девет месеца, е водач със междинен годишен растеж от над 18%, изпреварващ доста енергийния бранш.”
Какви финансови принадлежности могат да компенсират възходящата инфлация и да защитят спестяванията ни?
Христо Сугарев: Най-добре представящите се браншове по време на инфлация са енергийният, недвижимото имущество (особено отдавано чартърен, само че повишението на лихвените равнища поради инфлацията, понижава търсенето на ипотеки, по тази причина исторически цените им падат), благородните и индустриалните метали. В интервала 1965-1982, характеризиращ се с ясно изразена инфлационна среда, златото (като знак за индустриалните суровини) се показва доста по-добре от рисковите активи.
Иван Димитров: Акциите и фондовете в акции са инструментът с максимален капацитет за напредък от обичайните финансови принадлежности. В естествена пазарна конюнктура, представянето на акциите би трябвало елементарно да надминава годишната инфлация, изключително в дълготраен проект. Облигациите нормално осъществят по-ниска рентабилност от акциите, само че за сметка на това са по-нискорискови и по тази причина работят стабилизиращо, като са включени в уравновесен портфейл с акции.
Какво би трябвало да вземем поради, когато вършим първите си стъпки на финансовите пазари?
Иван Димитров: Най-важно е да се диверсифицира – това значи да не се слагат всички яйца в една кошница. Диверсификацията разрешава вложенията да се разделят на няколко елементи и да се вложат в разнообразни по тип принадлежности. Допълнително преимущество на разделянето на инвестицията на части е, че при влизане на пазарите в друг миг от времето, може да се осредни цената на покупка при падащ пазар и по този начин да се усъвършенства възвръщаемостта от инвестицията.
Христо Сугарев: Най-добре е клиентът да се осведоми и да опитва с дребна част от средствата си – персоналният опит дружно с спомагателната литература дават доста по-добра вероятност и чувство за пазара. И несъмнено, консултациите с експерт с експертен опит в региона.
Настоящият материал е с информативен темперамент и не съдържа капиталов съвет или директна или непряка рекомендация за покупка или продажба на един или повече финансови принадлежности. Предоставената информация не съставлява резултат от извършено контролирано пазарно изследване и не може да се смята за задоволителна за установяване на настоящата или бъдеща стойност на съответен финансов инструмент или пазарен знак.
*Според годишния отчет “Минимални заплати през 2022 г.” направен от Европейската фондация за възстановяване на изискванията на живот и труд - тристранната организация на Европейския съюз предоставяща познания за създаването на по-добри обществени политики и такива в региона на заетостта и труда
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ