Възрастта за пенсия остава 65 години заради ниската продължителност на живота у нас
Възрастта за пенсиониране в България няма да надвишава 65 години, защото страната ни остава на последно място в Европейския съюз по дълготрайност на живота. Това е една от водещите тематики в новия брой на вестник „ 24 часа “ от 11 февруари. Докато в други страни членки се разисква фрапантно повишение на границата за трудова активност, българските действителности постановат опазване на сегашните параметри.
Актуалните данни от 2026 година демонстрират, че пенсионната възраст за дамите е 62 година и 6 месеца, а за мъжете тя доближава 64 година и 9 месеца. Процесът на гладко нарастване ще продължи до 2037 година, когато и двата пола ще се пенсионират при навършени 65 години. След тази граница Кодексът за обществено обезпечаване планува възрастта да се обвързва с измененията в междинната дълготрайност на живота.
В европейски подтекст България се откроява със характерна демографска картина. Докато страни като Естония и Финландия към този момент ползват автоматизирани механизми за промяна по отношение на дълголетието, у нас аргументът за „ таван “ от 65 години остава водещ. Социалната система се пробва да балансира сред бюджетната резистентност и обстоятелството, че 112 000 към този момент живеят с пенсия над междинната заплата, което демонстрира съществено разслоение измежду възрастните хора.
Изданието преглежда и тематиката за сигурността, като подчертава върху киберзаплахите. България е обект на над 1020 хакерски офанзиви седмично, разкрива доцент Георги Шарков. В броя са включени още разбор на Валери Найденов за Джефри Епстийн и разтърсващата история на 4-годишния Марти, който търси майка си след драматичен случай с АТВ в Бургас. Читателите ще открият и особено приложение със 168 истории, в това число любопитни обстоятелства за царския атрибут на Народния спектакъл и движимостите на цар Борис III.
