През 2020 г. се е увеличила консумацията на картофи и

През 2020 година се е нараснала потреблението на картофи и прясно мляко
Моделите на ползване в семействата демонстрират най-точно и непосредствено по какъв начин се движи животът в годината, белязана от ковид, настояват статистиците. През 2020 година по отношение на миналата година, сме яли по-малко самун и тестени произведения, само че пък сме консумирали повече плодове, зеленчуци и безалкохолни питиета, сочат данните на Национален статистически институт за потреблението на хранителни артикули. По отношение на хляба приблизително на разположение от домакинство понижава потреблението с 2 кг. Плодовете на трапезата ни са с 1.8 кг повече, а зеленчуците - с 0.3 кг. През предходната година сме сготвили и изяли с половин кг повече картофи на човек. Дали тъй като това е най-популярната и най-засищаща храна на относително ниска цена, е мъчно да се каже, само че е реалност, че картофите са по-предпочитани от българите даже от обичайния за нас боб.

По отношение на месните артикули, от Национален статистически институт означават нарастване с 0,2 кг приблизително на глава от популацията. В разбивката обаче се вижда, че желанията са към свинското месо и каймата от свинско и в доста по-малка степен на телешко и агнешко. Търговците на фермерски био артикули обаче показват, че телешкото, агнешкото и месото от свободно отглеждани птици са по-търсени в техния сегмент.

Най-интересни са данните за прясното мляко, тъй като се оказва, че през 2020 година сме консумирали малко над литър - 1,1 л повече приблизително на човек от домакинство. Това може да значи, че в интервала на цялостния локдаун и идващите ограничаващи ограничения сме правили повече сладкиши, пили сме повече кафе с мляко или пък затворените у дома деца са консумирали повече от нормално прясно мляко, както и във тип на крем или кекс, примерно. Киселото мляко е с по-скромно нарастване - 0,4 л.

Интересна е увеличената консумация на безалкохолни питиета, които са с 1.7 литра повече на човек през 2020 година по отношение на 2019 година Противно на всички догатки, поради по-дългото оставане у дома на годишна база понижава потреблението приблизително на разположение от домакинство на алкохолни питиета (от 32.6 на 31.7 л), както и на цигари (от 733 на 727 броя), сочат още от Национален статистически институт. Това се дължи и на затворените заведения за хранене, където хората най-често си поръчват алкохол.Увеличеното ползване на някои артикули е допустимо да се дължи и на суматохата от ковид, когато българите започнаха да купуват от ден на ден храна, макар че размерите на запасяването не беше като в някои други страни в Европа и Съединени американски щати. Ориз, брашно, фасул, леща и царевица - това са най-търсените хранителни артикули в огромните търговски вериги в пика на коронакризата.Колкото до оставането у дома, приготвянето и консумирането на домашна храна, изследванията сочат, че 7% от българите в никакъв случай не са посещавали заведения за хранене, 45% най-малко един път седмично хапват на открито, а 15% го вършат няколко пъти седмично. Това на процедура значи, че закупените артикули се употребяват най-вече вкъщи.Като цяло покупателната дарба на семействата се усилва през 2020 година по отношение на 2019 година при множеството от главните хранителни артикули. Най-много е повишена покупателната дарба при картофите, яйцата, белия самун, доматите, гроздето и краставиците. Най-много е намаляла покупателната дарба при ябълките, захарта, ориза, малотрайните салами, свинското и птичето месо.За разлика от питателните артикули, Национален статистически институт записва по-значителен спад при търговията на дребно с нехранителни артикули - облекло, обувки и кожени произведения - с 63,1%. Разходите за облекло и обувки през 2020 година са 188 лв.. В съпоставяне с миналата година те понижават с 6.9%.