През 2020 г. Съединените щати проведоха национално преброяване, т.нар. Census 2020. По

...
През 2020 г. Съединените щати проведоха национално преброяване, т.нар. Census 2020. По
Коментари Харесай

Намалели ли са българите в САЩ? Статистика


През 2020 година Съединените щати организираха национално броене, т.нар. Census 2020. По закон това става на всеки 10 години. Заради пандемията резултатите обаче се забавиха, само че от нова таблица в националната статистика може да забележим какъв брой души публично са се преброили като българи в Съединени американски щати. Числото е надалеч от това, което множеството от нас допускат за размера на българската общественост, оповестява уеб сайтът bg-voice.com.

Според данните от American Community Survey, българите в Съединени американски щати през 2021 година са 102 094. Резултатът е основан на прогноза по отношение на данните от формалното броене от 2020 година за 1 година напред. Грешката е плюс/минус 7 052 души. Данните на формалната статистика трагично се разминават с това, което от години медии и политици приказват за българската общественост в Съединени американски щати. Вероятно на доста места сте срещали, че единствено в Чикаго живеят над 200-300 хиляди българи (не, не е вярно). Но българите в Съединени американски щати са в пъти повече от тези 102 хиляди, които наподобява са се отбелязали като такива в националното броене.
-->
„ Очевидно нашите сънародници считат, че ще са сложени по-добре, ще имат по-добри шансове в личната си среда – професионална и битова, в случай че бъдат американци “, счита някогашният ни дипломат в Съединени американски щати Елена Поптодорова. Данните за 2021 година в действителност не са доста по-различни от тези отпреди 10 години – нарастването от 2010 година до момента е под 5000 души.

„ Това е наследствена апатия към всички публични процеси коментира генералният ни консул в Чикаго Светослав Станков – освен политическите, а и по какъв начин се развива общността. Тези връзки в Съединени американски щати – вътре в общността и сред общностите – са извънредно значими. Докато при нас това възприятие не е развито на височината на американското гражданско общество. “

„ Това не е ново събитие. Още от времето, когато имахме главно политическа имиграция в Съединени американски щати, стремежът беше да се претопи, българинът да бъде американец, да не бъде считан за преселник, непознато, краткотрайно. Смятах, че това се изживява, само че явно не. Това продължава. Или това е предпочитание да се приобщиш, идентифицираш с по-развитата нация. Или пък си толкоз неудовлетворен от Родината си, че нямаш предпочитание да се идентифицираш с нея “, разяснява Поптодорова.

„ По време на изборите партиите дават обещание доста на българите зад граница, само че след това не вършат нищо – няма нужното финансиране, нито политически или публични структури, които да поддържат общността “, счита Станков.

Данните демонстрират, че жените са повече от мъжете съответно 52.2% и 47.8%. 

Над половината от нашите сънародници в Съединени американски щати са женени (60.3%). Общността ни е относително високо образована – над 82% имат над приблизително обучение (поне associate degree), тези с магистратури и нагоре са над 32%. Малко над 19 на 100 показват, че не владеят британски език „ доста добре “, а близо 67% приказват и още един език.

7.4 на 100 имат някакъв тип хронично заболяване или неработоспособност.

37 414 от българите са показали, че са родени в Съединени американски щати, а 64 680 – в чужбина. 

Близо половината са получили американско поданство посредством натурализация (50 089). Едно от обясненията за дребния брой отбелязали се като българи е, че част от тях нямат законен статут в страната, макар че статистиката е анонимна и няма връзка с имиграционните управляващи.

Липсата на интензивност в преброяването основава проблеми и пред българските дипломати, институции и организации в Съединени американски щати.

„ Драстично губим въздействие “

споделя генералният ни консул в Чикаго Светослав Станков. – Липсата на видимост на българската общественост значи минимално въздействие на българската общественост. “ Той изяснява, че на всяка среща с разнообразни институции и политици постоянно питат какъв брой са българите в Съединени американски щати или Чикаго. „ Всеки прави това, което в този момент и вие – поглежда данните в Census. И когато сме малко, става мъчно да желаеме и да получаваме неща за нашата общественост тук. В Германия, да вземем за пример, са се записали над 400 хиляди българи. “ 

„ В Америка, която дава особени преимущества на общностите и намира особена горделивост в това, че е станала дом за разнообразни общности, като резервира тяхната еднаквост и характерност, губим доста. Това са всевъзможен тип квоти, опция да участваш в политическия живот като представител на дадена общественост. Би трябвало да се възползваме от този доста огромен мощен тласък – стопански, публичен, който дава американската система, с цел да покаже, че всеки е добре пристигнал, споделя Елена Поптодорова. – Това е мотив за размисъл – за какво по този начин избират българите. “

Според Станков българските институции би трябвало да работят дружно с общността да покачат информираността за процеси като преброяването и по какъв начин да участваме интензивно. „ За българската страна това е извънредно значимо – българите да са дейни в публичните процеси в Америка, освен между тях, а и като част от политическата система в Америка. А тя работи тъкмо по този начин – посредством регистрация, посредством заявяване на избрана принадлежност към даден етнос. Липсва осведоменост и осъзнатост какъв брой е значимо това – освен за общността, само че и за България. “ 

„ Има една самоцелна политика – партиите си потвърждават национализъм като издигат в някакъв необикновен сан работата с българските общности зад граница. Мисля, че е сгрешен методът. Това не е проблем за гърци, поляци, даже македонци. В устрема да впримчим имигрантите в българската реалност, не е печеливш метод, по-скоро противоположното – би трябвало да се подтиква развиването им такова, каквото те го виждат в средата, която са избрали “, споделя Поптодорова.

Най-много българи са заети в сферите на образованието, опазването на здравето и обществената помощ – 21.1%, следвани от тези в изкуствата, заниманията, хотелско настаняване и хранене (10%) и търговията (9.9%). В транспортния бизнес работят 8.9% от сънародниците ни, а във финансовата, застрахователната сфера и недвижимите парцели – 9%.

Средният приход на едно българско домакинство в Съединени американски щати е 84 437 $. 3 на 100 са под ръба на бедността. 

Близо 20% получават пари от общественото обезпечаване (средно $18 026/година). Без здравна застраховка са 9.6 на 100. И в Съединени американски щати българинът наподобява, че цени да има личен дом – 65.4% са показали, че имат жилището, в което живеят. Близо 96% показват, че имат личен компютър, а 93.5% имат високоскоростен интернет.
Източник: standartnews.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР