Ето какво ще се случи с еврозоната тази година
През 2020 година растежът на стопанската система в еврозоната ще се забави, което е събитие за трета поредна година. Това предвиждат стопански специалисти, съгласно които растежът на стопанската система ще се задържи вследствие на политическата неустойчивост, съществуващото напрежение в комерсиалните връзки и проблемите в автомобилната индустрия.
Европейската централна банка се надява през 2020 година растежът на стопанската система в еврозоната да доближи 1,1 %. За съпоставяне: през 2019 година той беше 1,2 %, през 2018 г.- 1,8 %, а през 2017 година – 2,4 %.
Значително по-песимистични са прогнозите на 34 икономисти, интервюирани от „ Файненшъл таймс “ /ФТ/. Според тях, темповете на растежа през тази година ще паднат под 1 %, което е най-ниският индикатор за еврозоната през последните 7 години. Има, несъмнено, вариации и в тези прогнози, най-песимистичната от която е за нулев растеж, а най-оптимистичната – за растеж от 1,5 %.
В международната стопанска система се следи известна несигурност. Налице са дейности на две сили: от една страна са забележими трудностите пред световните вложения. От друга страна са налице обособени локални зони на резистентност, подкрепени от меката политика на Европейската централна банка (ЕПЦ). Тези фактори и в бъдеще ще останат главната причина за негативните индикатори на Брутният вътрешен продукт на еврозоната, считат икономисти.
Продължаващото закъснение на растежа в еврозоната може да принуди новия президент на ЕПЦ Кристин Лагард да прегледа въпроса за въвеждане на в допълнение намаляване на финансовата кредитна политика. Това може да подтиква страни с по-голяма финансова непоклатимост, като Германия и Нидерландия, да включат финансови тласъци.
През септември ЕЦБ продължи да понижава процентните ставки. Банката възобнови програмата си за закупуване на облигации на стойност от 2,6 трилиона евро като реакция на появилите се признаци за закъснение на икономическия растеж и инфлацията. По този метод политиката на ЕЦБ докара до появяването на евтини пари в стопанската система. Заради възходящото безпокойствие от появяването на отрицателни странични резултати от необикновената кредитна политика, обаче, някои икономисти споделят опасения, че ЕЦБ може да изчерпи запасите си, които би трябвало да противодействат на всяко по-нататъшно закъснение.
Въпреки отслабените стопански индикатори, по-голяма част от интервюираните от ФТ специалисти чакат ЕЦБ да се въздържи от по-нататъшно намаляване на финансовата кредитна политика. Германия надали ще отстъпи на натиска, който да я принуди да организира политика на в допълнение бюджетно стимулиране.
Очаква се да продължи общата политика на вземане предвид със обстановката, подбудена от неналичието на световно търсене и изчерпаните благоприятни условия за финансова поддръжка.
Няма единогласие измежду специалистите по въпроса за намаляването на процентните ставки през тази година, както и по отношение на продължаването на програмата за закупуване на еврооблигации.
Най-голям риск за стопанската система на еврозоната са комерсиалните взаимоотношения сред Съединени американски щати и Китай и Брекзит.
Икономическите специалисти показват подозрение, че апелите на Кристин Лагард към Германия и Нидерландия за потреблението на данъчни тласъци ще бъдат сполучливи.
Темповете на растеж в еврозоната са доста ниски. Това се дължи както на ниската продуктивност на труда, по този начин и на песимистичните прогнози по отношение на демографията. Затова цикличните спадове водят леко до застоялост. Финансово-кредитната политика към този момент не може да даде резултат, а бюджетното стимулиране е закъсняло, считат специалистите.
По данни на ЕЦБ, инфлацията в еврозоната е спаднала внезапно с 1,8 % през 2018 година, а през 2019 година доближи 1,2 %. Прогнозите са за по-нататъшно понижаване на инфлацията и през тази година, което е по-ниско от целевия индикатор на ЕЦБ, доближаващ се до 2 %.
През 2019 година размерът на промишленото произвеждане в еврозоната понижа, само че сферата на услугите, насочена към вътрешния пазар, се оказа устойчива. Тази наклонност може да претърпи смяна през актуалната година, като съгласно икономистите, региона на услугите и пазарът на труда ще продължат да бележат наклонност към закъснение.
Европейската централна банка се надява през 2020 година растежът на стопанската система в еврозоната да доближи 1,1 %. За съпоставяне: през 2019 година той беше 1,2 %, през 2018 г.- 1,8 %, а през 2017 година – 2,4 %.
Значително по-песимистични са прогнозите на 34 икономисти, интервюирани от „ Файненшъл таймс “ /ФТ/. Според тях, темповете на растежа през тази година ще паднат под 1 %, което е най-ниският индикатор за еврозоната през последните 7 години. Има, несъмнено, вариации и в тези прогнози, най-песимистичната от която е за нулев растеж, а най-оптимистичната – за растеж от 1,5 %.
В международната стопанска система се следи известна несигурност. Налице са дейности на две сили: от една страна са забележими трудностите пред световните вложения. От друга страна са налице обособени локални зони на резистентност, подкрепени от меката политика на Европейската централна банка (ЕПЦ). Тези фактори и в бъдеще ще останат главната причина за негативните индикатори на Брутният вътрешен продукт на еврозоната, считат икономисти.
Продължаващото закъснение на растежа в еврозоната може да принуди новия президент на ЕПЦ Кристин Лагард да прегледа въпроса за въвеждане на в допълнение намаляване на финансовата кредитна политика. Това може да подтиква страни с по-голяма финансова непоклатимост, като Германия и Нидерландия, да включат финансови тласъци.
През септември ЕЦБ продължи да понижава процентните ставки. Банката възобнови програмата си за закупуване на облигации на стойност от 2,6 трилиона евро като реакция на появилите се признаци за закъснение на икономическия растеж и инфлацията. По този метод политиката на ЕЦБ докара до появяването на евтини пари в стопанската система. Заради възходящото безпокойствие от появяването на отрицателни странични резултати от необикновената кредитна политика, обаче, някои икономисти споделят опасения, че ЕЦБ може да изчерпи запасите си, които би трябвало да противодействат на всяко по-нататъшно закъснение.
Въпреки отслабените стопански индикатори, по-голяма част от интервюираните от ФТ специалисти чакат ЕЦБ да се въздържи от по-нататъшно намаляване на финансовата кредитна политика. Германия надали ще отстъпи на натиска, който да я принуди да организира политика на в допълнение бюджетно стимулиране.
Очаква се да продължи общата политика на вземане предвид със обстановката, подбудена от неналичието на световно търсене и изчерпаните благоприятни условия за финансова поддръжка.
Няма единогласие измежду специалистите по въпроса за намаляването на процентните ставки през тази година, както и по отношение на продължаването на програмата за закупуване на еврооблигации.
Най-голям риск за стопанската система на еврозоната са комерсиалните взаимоотношения сред Съединени американски щати и Китай и Брекзит.
Икономическите специалисти показват подозрение, че апелите на Кристин Лагард към Германия и Нидерландия за потреблението на данъчни тласъци ще бъдат сполучливи.
Темповете на растеж в еврозоната са доста ниски. Това се дължи както на ниската продуктивност на труда, по този начин и на песимистичните прогнози по отношение на демографията. Затова цикличните спадове водят леко до застоялост. Финансово-кредитната политика към този момент не може да даде резултат, а бюджетното стимулиране е закъсняло, считат специалистите.
По данни на ЕЦБ, инфлацията в еврозоната е спаднала внезапно с 1,8 % през 2018 година, а през 2019 година доближи 1,2 %. Прогнозите са за по-нататъшно понижаване на инфлацията и през тази година, което е по-ниско от целевия индикатор на ЕЦБ, доближаващ се до 2 %.
През 2019 година размерът на промишленото произвеждане в еврозоната понижа, само че сферата на услугите, насочена към вътрешния пазар, се оказа устойчива. Тази наклонност може да претърпи смяна през актуалната година, като съгласно икономистите, региона на услугите и пазарът на труда ще продължат да бележат наклонност към закъснение.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ