Бедни ли сме? Къде положението е най-лошо
През 2020 година линията на беднотия общо за страната e 451 лв. средномесечно на човек. При този размер на линията под прага на беднотия са били 1,659 благ. души, или 23.8% от популацията на страната. Това излиза наяве от данните на Националния статистически институт (НСИ).
В съпоставяне с 2019 година размерът на линията на беднотия нараства с 9.2%, а относителният дял на бедното население нараства с 1.2 процентни пункта, регистрира статистиката.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда.
През 2020 година делът на бедните измежду заетите във възрастовата група от 18 до 64 години нараства по отношение на миналата година с 0.7 процентни пункта до 9.7%.
Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение - 65.7 на 100.
Делът на работещите небогати с висше обучение е най-нисък - 2.4%.
Най-много хора изпитват ограничавания във връзка с посрещането на непредвидени финансови разноски със лични средства (43.5%). Не могат да си разрешат едноседмична отмора отвън дома 39.3% от българите, а 27.5% се лимитират при отоплението на жилището.
Затруднения при заплащането в точния момент на разноските, свързани с жилището си, има 23.6% от жителите на страната. През 2020 година 19.4% от популацията живее в материални ограничения.
През 2020 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Монтана и Видин - надлежно 270 и 297 лева, а най-високата - в област София (столица) (718 лева.), следвана от областите Перник (506 лева.) и Варна (480 лeвa).
Линията на беднотия за 2020 година нараства по отношение на 2019 година в съвсем всички области. С най-голямо повишаване са областите София (столица) (с 22.0%), София (с 19.8%), Благоевград (с 19.1%), Пазарджик и Кърджали (по 18.2%) и Шумен (с 18.0%).
В съпоставяне с 2019 година размерът на линията на беднотия нараства с 9.2%, а относителният дял на бедното население нараства с 1.2 процентни пункта, регистрира статистиката.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда.
През 2020 година делът на бедните измежду заетите във възрастовата група от 18 до 64 години нараства по отношение на миналата година с 0.7 процентни пункта до 9.7%.
Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение - 65.7 на 100.
Делът на работещите небогати с висше обучение е най-нисък - 2.4%.
Най-много хора изпитват ограничавания във връзка с посрещането на непредвидени финансови разноски със лични средства (43.5%). Не могат да си разрешат едноседмична отмора отвън дома 39.3% от българите, а 27.5% се лимитират при отоплението на жилището.
Затруднения при заплащането в точния момент на разноските, свързани с жилището си, има 23.6% от жителите на страната. През 2020 година 19.4% от популацията живее в материални ограничения.
През 2020 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Монтана и Видин - надлежно 270 и 297 лева, а най-високата - в област София (столица) (718 лева.), следвана от областите Перник (506 лева.) и Варна (480 лeвa).
Линията на беднотия за 2020 година нараства по отношение на 2019 година в съвсем всички области. С най-голямо повишаване са областите София (столица) (с 22.0%), София (с 19.8%), Благоевград (с 19.1%), Пазарджик и Кърджали (по 18.2%) и Шумен (с 18.0%).
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ




