Расте броят на неграмотните български ученици
През 2020 година едвам 53% от 15-годишните възпитаници са функционално грамотни В образователната 2019/2020 година се регистрират едни от най-ниските равнища на записване на деца в детска градина за последните 10 години – 78.7% През 2019 година делът на младежите (15–34 години), които нито работят, нито учат, е достигнал рекордно ниски равнища – 17,5% 10% от учениците не бяха включени в отдалеченото образование в електронна среда
През последните 9 месеца настъпиха промени за всички, а доста области от живота трябваше да се трансформират радикално. Тази наклонност не подмина и образованието в България – ключът към просперитета на всяка една страна. В рамките на няколко дни учители, възпитаници и родители трябваше да се приспособяват към нов метод на преподаване и учене.
Това разбъркване на пластовете се отразява върху образованието у нас дълготрайно, написа в новото издание на обичайния мониторингов отчет на съдружие „ Образование България 2030 “, което към този момент е налично онлайн. Промените, свързани с адаптирането към новата действителност – цифровизация и отдалечено образование – обаче не могат и не би трябвало да компенсират острата потребност от промени, ориентирани към необятен достъп до качествено обучение.
Докладът на сдружението, който се разгласява за пета поредна година, няма по какъв начин да е по-навременен компас за ориентировка в огромната картина в учебното и предучилищното обучение у нас. Според създателите на отчета, рецесията, провокирана от разпространяването на COVID-19, промени
напълно обучителния развой, като открои някои работещи механизми, само че и акцентира добре познати проблеми. „ Институциите припознаха нуждата да се влагат в допълнение старания и средства в достигането на всеки възпитаник. Създадоха се нови платформи за шерване на материали и положителни практики, а учебните екипи имаха опция да надградят цифровите си умения. Пред българското обучение обаче остават провокациите, свързани с гарантирането на достъп до качествено обучение за всички възпитаници, както и със задържането на учениците, които са в риск от отпадане “, написа в отчета.
Докладът на съдружие „ Образование България 2030 “ стъпва на обществени и широкодостъпни данни, както и информация, получена през Закона за достъп до социална информация.
След влизането в действие на Закона за предучилищно и учебно обучение през 2016 година се започнаха невиждано доста ограничения за повишение на качеството на образованието. Много от тях са обещаващи и сполучливи. Въпреки това данните демонстрират, че резултатите от тях към момента не се виждат и провокациите остават. Например:
● Повишава се делът на 15-годишните възпитаници, които нямат съществени умения по четене, математика и естествени науки
● Повече деца и младежи напущат прибързано просветителната система
Положителни трендове:
● Завършилите образованието си младежи се осъществят по-добре на пазара на труда
● Значително понижават младежите, които нито учат, нито работят (от 26% през 2013 година до 17,5% през 2019 г.)
Докладът дава и съответни рекомендации:
● Образованието предпочитано да образува умения и компетентности за реализация, а освен предметни познания
● Националните външни оценения и матурите да мерят освен фактологични познания, само че и уменията на учениците
● Учителите да бъдат подкрепени и подготвени да ползват новия компетентностен метод и да развиват и умения
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: standartnews.com
През последните 9 месеца настъпиха промени за всички, а доста области от живота трябваше да се трансформират радикално. Тази наклонност не подмина и образованието в България – ключът към просперитета на всяка една страна. В рамките на няколко дни учители, възпитаници и родители трябваше да се приспособяват към нов метод на преподаване и учене.
Това разбъркване на пластовете се отразява върху образованието у нас дълготрайно, написа в новото издание на обичайния мониторингов отчет на съдружие „ Образование България 2030 “, което към този момент е налично онлайн. Промените, свързани с адаптирането към новата действителност – цифровизация и отдалечено образование – обаче не могат и не би трябвало да компенсират острата потребност от промени, ориентирани към необятен достъп до качествено обучение.
Докладът на сдружението, който се разгласява за пета поредна година, няма по какъв начин да е по-навременен компас за ориентировка в огромната картина в учебното и предучилищното обучение у нас. Според създателите на отчета, рецесията, провокирана от разпространяването на COVID-19, промени
напълно обучителния развой, като открои някои работещи механизми, само че и акцентира добре познати проблеми. „ Институциите припознаха нуждата да се влагат в допълнение старания и средства в достигането на всеки възпитаник. Създадоха се нови платформи за шерване на материали и положителни практики, а учебните екипи имаха опция да надградят цифровите си умения. Пред българското обучение обаче остават провокациите, свързани с гарантирането на достъп до качествено обучение за всички възпитаници, както и със задържането на учениците, които са в риск от отпадане “, написа в отчета.
Докладът на съдружие „ Образование България 2030 “ стъпва на обществени и широкодостъпни данни, както и информация, получена през Закона за достъп до социална информация.
След влизането в действие на Закона за предучилищно и учебно обучение през 2016 година се започнаха невиждано доста ограничения за повишение на качеството на образованието. Много от тях са обещаващи и сполучливи. Въпреки това данните демонстрират, че резултатите от тях към момента не се виждат и провокациите остават. Например:
● Повишава се делът на 15-годишните възпитаници, които нямат съществени умения по четене, математика и естествени науки
● Повече деца и младежи напущат прибързано просветителната система
Положителни трендове:
● Завършилите образованието си младежи се осъществят по-добре на пазара на труда
● Значително понижават младежите, които нито учат, нито работят (от 26% през 2013 година до 17,5% през 2019 г.)
Докладът дава и съответни рекомендации:
● Образованието предпочитано да образува умения и компетентности за реализация, а освен предметни познания
● Националните външни оценения и матурите да мерят освен фактологични познания, само че и уменията на учениците
● Учителите да бъдат подкрепени и подготвени да ползват новия компетентностен метод и да развиват и умения
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ