Адриан Холендер: Винаги съм бил свързан с България
През 2018 година, в която честваме 100-годишнината от основаването на българския професионален оперетен спектакъл, Националният музикален спектакъл „ Стефан Македонски “ приготвя амбициозна поредност от нови постановки. Първата от тях е на най-любимата оперета на българската аудитория, " царицата на оперетите " - „ Царицата на чардаша “ на Имре Калман, с интернационален постановъчен екип.
Гост-режисьорът е от Австрия – Адриан Холендер. Той е бележит продуцент и режисьор. Син е на огромния импресарио и дълготраен шеф на Виенската Щатсопер Йоан Холендер, който беше почетен с премията на Министерството на културата на България и почетен знак „ Златен век “ на 3-и октомври 2017 година в Българския културен институт „ Дом Витгенщайн “ във Виена. Съвсем естествено започнахме нашия диалог с Адриан Холендер от креативните връзки на неговата фамилия с България.
Винаги съм бил обвързван с България. Преди всичко защото постоянно сме работили с огромни български оперни артисти, като стартираме с Николай Гяуров, Никола Гюзелев... Наскоро се срещнах и разговаряхме с вдовицата на Гюзелев тук, в този музикален спектакъл, както и във Виена. Прекрасно е да бъда обвързван с българското изкуство и българските актьори! Второ, аз постоянно съм имал доста положителни взаимоотношения с този музикален спектакъл. Правили сме тук записи с основния диригент Юли Дамянов, по времето, когато шеф беше Пламен Карталов, който в този момент е шеф на Националната Софийска опера. Много оценявам и госпожа Мариана Арсенова, тъй като я познавам като огромна оперетна певица, същинска оперетна дива! Освен това е значима и връзката на моя татко с България, неговата работа с български оперни артисти и като съветник на Софийската Филхармония, признанието, което е получил отсам! Така че аз и моето семейство имаме дълбоки връзки с България и по тази причина за мен е голямо наслаждение да бъда тук, с цел да слага тази прелестна оперета - „ Царицата на чардаша ”. Тя е, бих споделил, опера-оперета, тъй като изисква огромни и красиви гласове като в операта. Тя е комбиниране на театрално и вокално предизвикателство. Музиката й е прелестна – извънредно богати красиви мелодии и оркестровка. Имаме вокални провокации, оркестрови провокации и същински трагичен сюжет в тази оперета, което я прави доста повече от оперета, трансформира я в едно огромно произведение на изкуството!
За нашата аудитория е извънреден късмет да се запознае с Вашия прочит – на ценител както на австрийските обичаи, по този начин и на актуалните тълкования на творбата. Каква режисура ще предложите на българската аудитория – класическа или съвременна?
Какво да чака публиката: красива режисура, красиви и огромни декори и същинска драма, която разкрива прелестната любовна история на персонажите. От една страна имаме огромната оперета, а от друга дребните елементи, върху които би трябвало да работи режисьорът, с цел да открои възприятията на настоящите лица. Тази режисура на " Царицата на чардаша " би трябвало да следва оригинала, да бъде колкото се може по-близо до концепцията на Имре Калман, Лео Щайн и Бела Йенбах. Модерността е във взаимоотношенията сред персонажите, които би трябвало да са затрогващи, настоящи и злободневни, само че сюжетът и сцената би трябвало да бъдат правилни по отношение на оригинала!
Какви са усещанията ви от работата с трупата на Музикалния спектакъл „ Стефан Македонски “?
Преди всичко Музикалният спектакъл " Стефан Македонски " има доста високо равнище във връзка с оперетните актьори! Те са особено подготвени и да пеят, и да пресъздават говорните разговори, и да танцуват! Както знаем, не е елементарно за един оперен артист да пресъздава говорни разговори, както и за един трагичен артист да пее. Така че за един оперетен артист е значимо да бъде по едно и също време умел и в пеенето, и в актьорската игра. Аз съм удовлетворен от това, което видях тук, едно в действителност високо равнище! А също така се открояват и артисти на извънредно високо равнище. Ние към момента обсъждаме актьорския състав за първата и втората премиера. Важно е да избереш освен най-хубавите актьори, а най-много най-хубавата композиция сред тях. Например един глас е по-силен, различен по-слаб, един актьор е по-темпераментен, а различен по-интровертен, по тази причина всички би трябвало да се съчетаят по този начин, че да се получи положително взаимоотношение сред героите. И аз съм удовлетворен от равнището, което виждам тук!
За нашата аудитория би било доста забавно да научи посредством Вашия взор по какъв начин се трансформира и развива оперетното изкуство в Австрия през днешния ден!
Разбира се Австрия, и по-специално Виена, има дълга оперетна традиция, която се съхранява! И там, както и в София има два театъра – един за опера и един за оперета. Понякога, несъмнено, и в операта се извършва оперета и назад, не е толкоз прецизно, само че въпреки всичко главно оперетния спектакъл поддържа традициите на жанра. Той се придържа към обичайна интерпретация. Разбира се, от време на време се опитва и с по-модерни постановки, които не се утвърждават доста от публиката, по тази причина в последна сметка във Виена са избрали обичайната интерпретация. Докато в Германия залагат извънредно на пробните постановки в оперетата. Там в оперните театри, в множеството от които се слагат и опера, и оперета, и балет, постоянно могат да се видят модернистични постановки. Но аз като режисьор желая да покажа разликата сред съвременна и модернистична режисура. Модерна е моята " Царица на чардаша " тук, тъй като тя е същинската история с настоящи и вълнуващи актуалния човек усеща на героите, тъй като любовта е настояща, обществените проблеми са модерни, превъзмогването на проблемите е модерно, намирането на любовта на финала е модерно, това са нещата, които вълнуват хората през днешния ден. Докато модернистичното е нещо друго – да вземем за пример, в случай че действието на " Царицата на чардаша " се развива на луната, което аз не утвърждавам. Така че за мен е значимо историята да бъде поднесена красиво и вълнуващо, и това е, към което съгласно мен би трябвало ние да се стремим, това би трябвало да бъде крайната цел на една оперетна продукция!
Може ли да се каже, че в Германия към този момент отшумява модернистичната вълна?
Тази модернистична наклонност, би трябвало да отбележим, не е постигнала доста на интернационално равнище! Ако погледнем Съединените щати, там модернистичният метод няма необикновен триумф, там даже с доста по-груб език назовават " Euro trash " /евро боклук/ този немски напредничав метод. Всъщност концепцията за тази модернистична наклонност не е просто " нелепост " и провокация, концепцията е да се изведе същността на творбата, посредством смяна на външната конюнктура.Така че концепцията не е неприятна, може би методът, който избират не е верния. Има режисьори, оперни и оперетни, в Германия и освен, чиито модернистични хрумвания водят до полемики по отношение на операта, сюжетите и интерпретациите, което е потребно, само че не задоволително. Тази полемика би трябвало в последна сметка да докара до резултат, а точно че операта и оперетата би трябвало да бъдат показани доста покрай истинската концепция на композитора и либретиста, само че би трябвало да бъдат интерпретирани по съвременен, а не напредничав метод. Сега доста режисьори и оперни мениджъри търсят други похвати и се връщат към обичайните, което може да се одобри и като придвижване напред, защото от време на време една стъпка обратно може да значи в действителност стъпка напред. Както когато си в планината и падаш надолу, е по-добре да направиш стъпка обратно, т.е. нагоре. Така че значимото е не в коя посока вървиш – обратно, наляво или надясно, значимо е да вървиш в вярната посока. И мисля, че в Германия към този момент вървят в вярната посока, за разлика от преди 15 години.
Кои са вашите обичани оперетни произведения и какво още бихте желали да поставите тук след " Царицата на чардаша "?
Нека да отговоря по този начин: аз съм непрекъснат в персоналния си любовен живот, само че не съм непрекъснат в любовта си към операта и оперетата, която непрестанно се трансформира от една към друга! Например в случай че чувам " Норма ", аз одобрявам " Норма ", в случай че чувам " Травиата ", аз обичам " Травиата ", в случай че чувам опера на Вагнер, аз избирам Вагнер… Музикалният свят предлага толкоз доста прелестни неща и колкото по-интензивно вникнеш в тях, толкоз повече те превземат! На втория въпрос за Музикалния спектакъл, считам, че би трябвало да продължим да представяме огромни оперети, свързани с Виена, тъй че гледайки напред виждам или " Прилепът ", или " Веселата вдовица ". След Калман виждам Йохан Щраус и Лехар, с цел да допълним картината. Смятам, че в случай че можем да създадем всяка година една огромна оперета от водещите виенски композитори, ще бъде прелестна стратегия за този музикален спектакъл. Музикалният спектакъл има доста богат репертоар, само че съгласно мен нашето съдействие би трябвало да се концентрира върху огромните обичайни оперети, които да представим по „ виенски ” метод.
Накрая, в случай че ми позволите, бих полюбопитствала за произхода на вашата фамилия, която произнасямe всякога по друг метод.
Холендер значи на немски, а и на други езици, холандец. Проучвал съм, към момента не съм разкрил родственици от Холандия, само че очевидно семейството произлиза оттова. От друга страна, моята фамилия има доста други въздействия – маджарски, румънски, италиански, южноамерикански, немски, австрийски, несъмнено, богата комбинация... Също по този начин е забавно, че има прочут немски композитор Фридрих Холендер, който допускам също е мой роднина. Той е бил доста добър и сполучлив за своето време композитор.
Гост-режисьорът е от Австрия – Адриан Холендер. Той е бележит продуцент и режисьор. Син е на огромния импресарио и дълготраен шеф на Виенската Щатсопер Йоан Холендер, който беше почетен с премията на Министерството на културата на България и почетен знак „ Златен век “ на 3-и октомври 2017 година в Българския културен институт „ Дом Витгенщайн “ във Виена. Съвсем естествено започнахме нашия диалог с Адриан Холендер от креативните връзки на неговата фамилия с България.
Винаги съм бил обвързван с България. Преди всичко защото постоянно сме работили с огромни български оперни артисти, като стартираме с Николай Гяуров, Никола Гюзелев... Наскоро се срещнах и разговаряхме с вдовицата на Гюзелев тук, в този музикален спектакъл, както и във Виена. Прекрасно е да бъда обвързван с българското изкуство и българските актьори! Второ, аз постоянно съм имал доста положителни взаимоотношения с този музикален спектакъл. Правили сме тук записи с основния диригент Юли Дамянов, по времето, когато шеф беше Пламен Карталов, който в този момент е шеф на Националната Софийска опера. Много оценявам и госпожа Мариана Арсенова, тъй като я познавам като огромна оперетна певица, същинска оперетна дива! Освен това е значима и връзката на моя татко с България, неговата работа с български оперни артисти и като съветник на Софийската Филхармония, признанието, което е получил отсам! Така че аз и моето семейство имаме дълбоки връзки с България и по тази причина за мен е голямо наслаждение да бъда тук, с цел да слага тази прелестна оперета - „ Царицата на чардаша ”. Тя е, бих споделил, опера-оперета, тъй като изисква огромни и красиви гласове като в операта. Тя е комбиниране на театрално и вокално предизвикателство. Музиката й е прелестна – извънредно богати красиви мелодии и оркестровка. Имаме вокални провокации, оркестрови провокации и същински трагичен сюжет в тази оперета, което я прави доста повече от оперета, трансформира я в едно огромно произведение на изкуството!
За нашата аудитория е извънреден късмет да се запознае с Вашия прочит – на ценител както на австрийските обичаи, по този начин и на актуалните тълкования на творбата. Каква режисура ще предложите на българската аудитория – класическа или съвременна?
Какво да чака публиката: красива режисура, красиви и огромни декори и същинска драма, която разкрива прелестната любовна история на персонажите. От една страна имаме огромната оперета, а от друга дребните елементи, върху които би трябвало да работи режисьорът, с цел да открои възприятията на настоящите лица. Тази режисура на " Царицата на чардаша " би трябвало да следва оригинала, да бъде колкото се може по-близо до концепцията на Имре Калман, Лео Щайн и Бела Йенбах. Модерността е във взаимоотношенията сред персонажите, които би трябвало да са затрогващи, настоящи и злободневни, само че сюжетът и сцената би трябвало да бъдат правилни по отношение на оригинала!
Какви са усещанията ви от работата с трупата на Музикалния спектакъл „ Стефан Македонски “?
Преди всичко Музикалният спектакъл " Стефан Македонски " има доста високо равнище във връзка с оперетните актьори! Те са особено подготвени и да пеят, и да пресъздават говорните разговори, и да танцуват! Както знаем, не е елементарно за един оперен артист да пресъздава говорни разговори, както и за един трагичен артист да пее. Така че за един оперетен артист е значимо да бъде по едно и също време умел и в пеенето, и в актьорската игра. Аз съм удовлетворен от това, което видях тук, едно в действителност високо равнище! А също така се открояват и артисти на извънредно високо равнище. Ние към момента обсъждаме актьорския състав за първата и втората премиера. Важно е да избереш освен най-хубавите актьори, а най-много най-хубавата композиция сред тях. Например един глас е по-силен, различен по-слаб, един актьор е по-темпераментен, а различен по-интровертен, по тази причина всички би трябвало да се съчетаят по този начин, че да се получи положително взаимоотношение сред героите. И аз съм удовлетворен от равнището, което виждам тук!
За нашата аудитория би било доста забавно да научи посредством Вашия взор по какъв начин се трансформира и развива оперетното изкуство в Австрия през днешния ден!
Разбира се Австрия, и по-специално Виена, има дълга оперетна традиция, която се съхранява! И там, както и в София има два театъра – един за опера и един за оперета. Понякога, несъмнено, и в операта се извършва оперета и назад, не е толкоз прецизно, само че въпреки всичко главно оперетния спектакъл поддържа традициите на жанра. Той се придържа към обичайна интерпретация. Разбира се, от време на време се опитва и с по-модерни постановки, които не се утвърждават доста от публиката, по тази причина в последна сметка във Виена са избрали обичайната интерпретация. Докато в Германия залагат извънредно на пробните постановки в оперетата. Там в оперните театри, в множеството от които се слагат и опера, и оперета, и балет, постоянно могат да се видят модернистични постановки. Но аз като режисьор желая да покажа разликата сред съвременна и модернистична режисура. Модерна е моята " Царица на чардаша " тук, тъй като тя е същинската история с настоящи и вълнуващи актуалния човек усеща на героите, тъй като любовта е настояща, обществените проблеми са модерни, превъзмогването на проблемите е модерно, намирането на любовта на финала е модерно, това са нещата, които вълнуват хората през днешния ден. Докато модернистичното е нещо друго – да вземем за пример, в случай че действието на " Царицата на чардаша " се развива на луната, което аз не утвърждавам. Така че за мен е значимо историята да бъде поднесена красиво и вълнуващо, и това е, към което съгласно мен би трябвало ние да се стремим, това би трябвало да бъде крайната цел на една оперетна продукция!
Може ли да се каже, че в Германия към този момент отшумява модернистичната вълна?
Тази модернистична наклонност, би трябвало да отбележим, не е постигнала доста на интернационално равнище! Ако погледнем Съединените щати, там модернистичният метод няма необикновен триумф, там даже с доста по-груб език назовават " Euro trash " /евро боклук/ този немски напредничав метод. Всъщност концепцията за тази модернистична наклонност не е просто " нелепост " и провокация, концепцията е да се изведе същността на творбата, посредством смяна на външната конюнктура.Така че концепцията не е неприятна, може би методът, който избират не е верния. Има режисьори, оперни и оперетни, в Германия и освен, чиито модернистични хрумвания водят до полемики по отношение на операта, сюжетите и интерпретациите, което е потребно, само че не задоволително. Тази полемика би трябвало в последна сметка да докара до резултат, а точно че операта и оперетата би трябвало да бъдат показани доста покрай истинската концепция на композитора и либретиста, само че би трябвало да бъдат интерпретирани по съвременен, а не напредничав метод. Сега доста режисьори и оперни мениджъри търсят други похвати и се връщат към обичайните, което може да се одобри и като придвижване напред, защото от време на време една стъпка обратно може да значи в действителност стъпка напред. Както когато си в планината и падаш надолу, е по-добре да направиш стъпка обратно, т.е. нагоре. Така че значимото е не в коя посока вървиш – обратно, наляво или надясно, значимо е да вървиш в вярната посока. И мисля, че в Германия към този момент вървят в вярната посока, за разлика от преди 15 години.
Кои са вашите обичани оперетни произведения и какво още бихте желали да поставите тук след " Царицата на чардаша "?
Нека да отговоря по този начин: аз съм непрекъснат в персоналния си любовен живот, само че не съм непрекъснат в любовта си към операта и оперетата, която непрестанно се трансформира от една към друга! Например в случай че чувам " Норма ", аз одобрявам " Норма ", в случай че чувам " Травиата ", аз обичам " Травиата ", в случай че чувам опера на Вагнер, аз избирам Вагнер… Музикалният свят предлага толкоз доста прелестни неща и колкото по-интензивно вникнеш в тях, толкоз повече те превземат! На втория въпрос за Музикалния спектакъл, считам, че би трябвало да продължим да представяме огромни оперети, свързани с Виена, тъй че гледайки напред виждам или " Прилепът ", или " Веселата вдовица ". След Калман виждам Йохан Щраус и Лехар, с цел да допълним картината. Смятам, че в случай че можем да създадем всяка година една огромна оперета от водещите виенски композитори, ще бъде прелестна стратегия за този музикален спектакъл. Музикалният спектакъл има доста богат репертоар, само че съгласно мен нашето съдействие би трябвало да се концентрира върху огромните обичайни оперети, които да представим по „ виенски ” метод.
Накрая, в случай че ми позволите, бих полюбопитствала за произхода на вашата фамилия, която произнасямe всякога по друг метод.
Холендер значи на немски, а и на други езици, холандец. Проучвал съм, към момента не съм разкрил родственици от Холандия, само че очевидно семейството произлиза оттова. От друга страна, моята фамилия има доста други въздействия – маджарски, румънски, италиански, южноамерикански, немски, австрийски, несъмнено, богата комбинация... Също по този начин е забавно, че има прочут немски композитор Фридрих Холендер, който допускам също е мой роднина. Той е бил доста добър и сполучлив за своето време композитор.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ