Как Пулицър се превърна в пропагандно оръжие срещу Тръмп
През 2018 година две американски издания получиха премията “Пулицър ”. Това бяха New York Times и Washington Post. Мотивите за отличаването им с тази влиятелна премия бяха: “За задълбочено, безкомпромисно отразяване в публичен интерес , което фрапантно ускори разбирането на нацията за съветската интервенция в президентските избори през 2016 година и връзките й с акцията на Тръмп, преходния екип на определения президент и възможната му администрация. ”
Твърденията, че президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп и неговият екип са заговорничели с Русия и Путин, които от своя страна са подкрепили Тръмп в изборите през 2016 година, са тайна доктрина, стартирана интензивно от партийната съпротива в Съединени американски щати към отстранената от властта Хилъри Клинтън. Тази тайна доктрина беше щедро тиражирана и раздухвана таман от въпросните две издания - New York Times и Washington Post. С гръмки “разследвания ” и “разкрития ” те пълнеха страниците си в интервала 2016-2019 година с недоказани догатки и “свидетелства ” от вида “източник е чул от различен почитан източник, че на него било казано, че различен бил предполагал ”.
Скалъпените журналистически “разследвания ” бяха значим инструмент в политическата офанзива против новоизбрания президент и новата политика на Белия дом, която демонтира поредно статуквото на неолибералния глобализъм, доминирал американската и международна политика близо 40 години от времето на Рейгън насам.
За шумната си пропагандна акция, маскирана като “разследваща публицистика ”, двете издания бяха възнаградени с “Пулицър ”. Мисията, оповестена от уредниците на тази премия, е да удостоява “върхови постижения в публицистиката ”, а по думите на ръководителя на борда на “Пулицър ” - към този момент 101 години те отличават “журналистите, които търсят истината ”. И това е прелестно. Наградата си е извоювала мястото на самобитен “Оскар ” за журналистически изявления. Връчва се и за драматургия и изкуства. Въобще, носи огромен авторитет и в действителност през годините е давана за доста съществени изявления, които за разкривали истината. Но всичко това прави отговорността на борда, който прави селекцията и прави оценка претендентите за премията, изключително огромна. Защото занижаването на критериите (макар, че такива не са оповестени формално) и слагането на тези награди в услуга на политическата обстановка би означавало провал и замяна на полезностите, в името на които се връчва “Пулицър ”.
Тъкмо това явно се случи с награждаването на New York Times и Washington Post за серията от изявления за “руска връзка ” в избирането на Тръмп. Фактите и законните следствия и институции потвърдиха, че “руската връзка ” е една огромна неистина. Конспиративна доктрина, съчинена от “дълбоката страна ”, която обслужва “Вашингтонското тресавище ”.
Всички изказвания, тиражирани от двете издания, бяха авторитетно опровергани. На 24 март 2019 година - цялостен месец преди връчването на “Пулицър ” за 2018 година, което по традиция става през април на идната година – основният прокурор на Съединени американски щати Уйлям Бър внесе публично писмо до Сената и Камарата на представителите със изводи от следствието на Мълър. В него категорично се акцентира, че не са открити каквито и да било връзки сред Доналд Тръмп, неговия екип и опити на съветската страна да повлияе върху американските президентски избори. Още една година по-късно – на 7 май 2020 година - Министерството на правораздаването на Съединени американски щати отдръпна всички обвинявания по тематиката, повдигнати против военачалник Флин, като недоказани. Заради тези обвинявания по-рано, на 13 февруари 2017 година, Флин беше заставен да напусне Съвета по национална сигурност на президента Тръмп.
С оневиняването на Флин цялата тайна доктрина рухна дефинитивно. Но премиите “Пулицър ”, дадени за раздухването й, остават. За да продължат да легитимират една политическа неистина, станала част от огромната междупартийна битка сред президента Тръмп и неговата съпротива. И таман заради това изявлението на Тръмп, че тези награди би трябвало да бъдат върнати от New York Times и Washington Post, е повече от подходящо.
Лъжата и пропагандата не би трябвало да носят влиятелни награди, давани за “търсене на истината ”. Такъв честен жест, несъмнено, не може да се чака нито от борда на “Пулицър ”, нито от двете издания. Те явно следват собствен дневен ред в офанзивите против Тръмп.
Но фактът, че казусът беше посочен с пръст от най-високия институционален пиетдестал на Съединени американски щати – президентът – е задоволителен, с цел да могат рационалните хора в Америка, а и по света, да си създадат съответните заключения. А най-важният измежду тях е, че сходни награди, връчвани от частни организации по необявени критерии и в границите на непрозрачни процедури, в никакъв случай не би трябвало да се одобряват изцяло безрезервно и като потвърдена “марка за качество ”.
Защото явно в епохата на подправените вести, както през днешния ден се назовава пропагандата, даже и “Пулицър ” към този момент не е това, което беше в миналото.
Твърденията, че президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп и неговият екип са заговорничели с Русия и Путин, които от своя страна са подкрепили Тръмп в изборите през 2016 година, са тайна доктрина, стартирана интензивно от партийната съпротива в Съединени американски щати към отстранената от властта Хилъри Клинтън. Тази тайна доктрина беше щедро тиражирана и раздухвана таман от въпросните две издания - New York Times и Washington Post. С гръмки “разследвания ” и “разкрития ” те пълнеха страниците си в интервала 2016-2019 година с недоказани догатки и “свидетелства ” от вида “източник е чул от различен почитан източник, че на него било казано, че различен бил предполагал ”.
Скалъпените журналистически “разследвания ” бяха значим инструмент в политическата офанзива против новоизбрания президент и новата политика на Белия дом, която демонтира поредно статуквото на неолибералния глобализъм, доминирал американската и международна политика близо 40 години от времето на Рейгън насам.
За шумната си пропагандна акция, маскирана като “разследваща публицистика ”, двете издания бяха възнаградени с “Пулицър ”. Мисията, оповестена от уредниците на тази премия, е да удостоява “върхови постижения в публицистиката ”, а по думите на ръководителя на борда на “Пулицър ” - към този момент 101 години те отличават “журналистите, които търсят истината ”. И това е прелестно. Наградата си е извоювала мястото на самобитен “Оскар ” за журналистически изявления. Връчва се и за драматургия и изкуства. Въобще, носи огромен авторитет и в действителност през годините е давана за доста съществени изявления, които за разкривали истината. Но всичко това прави отговорността на борда, който прави селекцията и прави оценка претендентите за премията, изключително огромна. Защото занижаването на критериите (макар, че такива не са оповестени формално) и слагането на тези награди в услуга на политическата обстановка би означавало провал и замяна на полезностите, в името на които се връчва “Пулицър ”.
Тъкмо това явно се случи с награждаването на New York Times и Washington Post за серията от изявления за “руска връзка ” в избирането на Тръмп. Фактите и законните следствия и институции потвърдиха, че “руската връзка ” е една огромна неистина. Конспиративна доктрина, съчинена от “дълбоката страна ”, която обслужва “Вашингтонското тресавище ”.
Всички изказвания, тиражирани от двете издания, бяха авторитетно опровергани. На 24 март 2019 година - цялостен месец преди връчването на “Пулицър ” за 2018 година, което по традиция става през април на идната година – основният прокурор на Съединени американски щати Уйлям Бър внесе публично писмо до Сената и Камарата на представителите със изводи от следствието на Мълър. В него категорично се акцентира, че не са открити каквито и да било връзки сред Доналд Тръмп, неговия екип и опити на съветската страна да повлияе върху американските президентски избори. Още една година по-късно – на 7 май 2020 година - Министерството на правораздаването на Съединени американски щати отдръпна всички обвинявания по тематиката, повдигнати против военачалник Флин, като недоказани. Заради тези обвинявания по-рано, на 13 февруари 2017 година, Флин беше заставен да напусне Съвета по национална сигурност на президента Тръмп.
С оневиняването на Флин цялата тайна доктрина рухна дефинитивно. Но премиите “Пулицър ”, дадени за раздухването й, остават. За да продължат да легитимират една политическа неистина, станала част от огромната междупартийна битка сред президента Тръмп и неговата съпротива. И таман заради това изявлението на Тръмп, че тези награди би трябвало да бъдат върнати от New York Times и Washington Post, е повече от подходящо.
Лъжата и пропагандата не би трябвало да носят влиятелни награди, давани за “търсене на истината ”. Такъв честен жест, несъмнено, не може да се чака нито от борда на “Пулицър ”, нито от двете издания. Те явно следват собствен дневен ред в офанзивите против Тръмп.
Но фактът, че казусът беше посочен с пръст от най-високия институционален пиетдестал на Съединени американски щати – президентът – е задоволителен, с цел да могат рационалните хора в Америка, а и по света, да си създадат съответните заключения. А най-важният измежду тях е, че сходни награди, връчвани от частни организации по необявени критерии и в границите на непрозрачни процедури, в никакъв случай не би трябвало да се одобряват изцяло безрезервно и като потвърдена “марка за качество ”.
Защото явно в епохата на подправените вести, както през днешния ден се назовава пропагандата, даже и “Пулицър ” към този момент не е това, което беше в миналото.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ