Епохата на джаза: 21 фотографии от 20-те години на XX век
През 20-те години музиката и светът се трансформират бързо, бурно и изрично. Фицджералд назовава това време " Епохата на джаза " и названието е напълно подходящо, изключително що се отнася до Съединени американски щати. Определението се появява за първи път в сборника му с къси разкази " Приказки от епохата на джаза ". По това време нерегламентираният жанр се е приемал от някои за дяволска музика, а от други – за тотално откровения на душата. Сградите са ставали все по-високи, а моралът – по-нисък.
По отношение на дамите интервалът е кондензиран с противоречия – от една страна е битката им за повече права, от друга са защитничките на Сухия режим в Щатите. И това, без да намесваме расизма и ситуацията на цветнокожите, които са имали право да вземат участие в програмата на нощните заведения (като музиканти и солови изпълнители), само че не и да ги посещават като клиенти.
Галерията, подбрана от allthatsinteresting.com, показва освен американски фрагменти, само че и европейски –Лондон, Париж, Берлин. Очевидно столиците на напредъка не са се трансформирали значително през миналия век. Подчертани са и изключенията от всеобщите настроения, освен техните потвърждения. Може да забележим да вземем за пример митинг против Сухия режим, в който вземат участие и мъже, и дами, а един от лозунгите е: " Аз не съм камила, желая бира ". Друга фотография пък е запечатала елегантното решение на млада дама да скрие плоската си бутилка за алкохол (фласка) в жартиера под строгата й рокля.
Прави усещане и различен митинг, услужливо подсказан от бащата на PR-а Бернайс и неговия чичо –Фройд. Става дума за пропагандирането на цигарите като знак на независимост за дамата. Така бунтарките на своето време показват желанието си за тъждество, пушейки по улиците.
Вероятно най-далеч от днешната реалност са арестите на жени заради прекомерно оскъдните им облекла и бански костюми. Едва 100 години са минали, а пошлите и разголени бански от това време през днешния ден наподобяват на стилна рокля за всемирски банкет.
По отношение на дамите интервалът е кондензиран с противоречия – от една страна е битката им за повече права, от друга са защитничките на Сухия режим в Щатите. И това, без да намесваме расизма и ситуацията на цветнокожите, които са имали право да вземат участие в програмата на нощните заведения (като музиканти и солови изпълнители), само че не и да ги посещават като клиенти.
Галерията, подбрана от allthatsinteresting.com, показва освен американски фрагменти, само че и европейски –Лондон, Париж, Берлин. Очевидно столиците на напредъка не са се трансформирали значително през миналия век. Подчертани са и изключенията от всеобщите настроения, освен техните потвърждения. Може да забележим да вземем за пример митинг против Сухия режим, в който вземат участие и мъже, и дами, а един от лозунгите е: " Аз не съм камила, желая бира ". Друга фотография пък е запечатала елегантното решение на млада дама да скрие плоската си бутилка за алкохол (фласка) в жартиера под строгата й рокля.
Прави усещане и различен митинг, услужливо подсказан от бащата на PR-а Бернайс и неговия чичо –Фройд. Става дума за пропагандирането на цигарите като знак на независимост за дамата. Така бунтарките на своето време показват желанието си за тъждество, пушейки по улиците.
Вероятно най-далеч от днешната реалност са арестите на жени заради прекомерно оскъдните им облекла и бански костюми. Едва 100 години са минали, а пошлите и разголени бански от това време през днешния ден наподобяват на стилна рокля за всемирски банкет.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ