Глупавите хора са твърде глупави, за да разберат, че са глупави…
През 1999 година двама откриватели от Университета Корнел (Cornell University), Дейвид Дънинг (David Dunning) и Джъстин Крюгер (Justin Kruger) разгласяват книга, в която разказват едно когнитивно деформиране, известно по-късно като резултат на Дънинг-Крюгер . Той се демонстрира в две посоки: неквалифицираните са склонни да надценяват способностите си, а висококвалифицираните – да правят оценка качествата си по-ниско, в сравнение с са в реалност.
Изследването е въодушевено от случая МакАртър Уилър, който ограбил две банки с покрито с лимонен сок лице Той е бил сигурен, че откакто лимоновия сок може да се употребява като невидимо мастило, то тогава лицето му няма се вижда от камерите . Психолозите Дънинг и Крюгер решили да проучат по-задълбочено историята на господин МакАртър. Те били заинтригувани от цялостната убеденост на Уилър, в случай, че очевидно не е бил способен.
Дънинг изяснява:
“Това, което е любопитно е, че в доста случаи, некомпетентността не прави хората дезориентирани, комплицирани или внимателни. Вместо това, некомпетентните постоянно са благословени с неуместна самонадеяност, провокирана от нещо, което те усещат като познание. ”
И още една забавна страна на резултата:
“Един неграмотен разум не е безусловно празен съд, а е пълнен с каша от несъответствуваща или подвеждаща житейска умелост, теории, обстоятелства, предчувствия, тактики, логаритми, евристики, метафори и интуиции, само че за жалост, на него му наподобяват потребни и точни познания. ” – споделя Дънинг.
Стивън Новела (Steven Novella), професор по логика на психиката в колежа по медицина в Йейл, в обявата “Уроците на Дънинг-Крюгер ” още веднъж се връща към този любопитен резултат:
“Когато се опитваме да придадем смисъл на света, работим с нашите съществуващи познания и парадигми, формулираме хрумвания и по-късно редовно търсим информация, която удостоверява тези хрумвания. Ние отхвърляме противоречащата им информация като изключения. И по този начин пресявайки своята умелост, в края на краищата си сътворяваме едно подправено знание. ”
Ефектът на Дънинг-Крюгер изяснява склонността ни високо да ценим това наше подправено знание. И колкото е по-ниска нашата подготвеност, толкоз по-упорито и самонадеяно браним ненаучните или недоказаните си вярвания.
Както можете да видите в графиката, с повишение на компетентността кривата на самооценката спада, още веднъж се покачва, само че в никакъв случай не доближава самооценката на невежия.
Има няколко вероятни аргументи за резултата. Една от тях е, че ни е по-лесно да виждаме незнанието на другите, в сравнение с личното си и по тази причина си сътворяваме илюзията, че сме над междинното равнище, до момента в който истината може да е напълно друга.
Вие евентуално сте експерт в някаква област. Спомнете си по какъв начин в процеса на образованието си и придобиването на опит в един миг сте осъзнали какъв брой доста още ви следва и какъв брой малко знаете и по какъв начин в процеса на образование и работа самочувствието ви се покачва.
Помислете си какъв брой малко знаят другите за вашата работа и освен, че не знаят нищо, само че и нямат никаква визия какъв брой малко знаят и какъв брой профилирани знания даже съществуват. Сега осъзнавате ли, че сте профан, както другите, във всяка друга област на знанието, в която не сте специалист. Ефектът Дънинг-Крюгер не се отнася за другите – той се отнася за всички – всички сме на разнообразни места на същата крива, във връзка с разнообразни области на знанието . Вие може да сте специалист в някоя област, способен в друга, само че евентуално на дъното в доста други.
Затова би трябвало да се смирим, да се съмняваме в персоналните си знания и да почитаме непознатата подготвеност. Част от скептичната философия и сериозното мислене е признанието, че всички страдаме повече или по-малко от когнитивни изкривявания. Трябва да се научим да ги разпознаваме и да вършим съзнателни старания против тях, осъзнавайки, че това е един безконечен развой.
