През 1990 г. е подписано споразумение за търговия и икономическо

През 1990 година е подписано съглашение за търговия и икономическо съдействие сред България и Европейската общественост в Брюксел

През 1774 година в село Козлодуй (България) войската на Александър Суворов разрушава 40 000 турска войска На 9 май 1876 година след изменничество турските управляващи съумяват да арестуват в Горна Оряховица Иван Панов Семерджиев, Георги Измирлиев-Македончето и други локални дейци. Всички те са наказани на гибел. През 1913 година в хода на Балканската война 1912–1913 година край река Ангиста, Сярско, напредващи гръцки войски са спрени със мощ от Сярската бригада на Македоно-одринското опълчение. На 11 май гръцкият и сръбският дипломат в София групово стачкуват пред министър-председателя Иван Ев. Гешов. През 1994 година България получава статут на асоцииран член на Западноевропейския съюз. През 1990 година е подписано съглашение за търговия и икономическо съдействие сред България и Европейската общественост в Брюксел. На 9 май са родени: Петя Цолова Стайкова- писателка, Бончо Иванов Урумов- артист, режисьор, Димитър Янев Станчов- посланик, Николай Христофорович Палаузов- възрожденски публичен деятел. На тази дата умират: Борислав Шаралиев- режисьор, Любомир Панайотов Пипков - композитор, музикален възпитател и държавник, Ярослав Франтишек Вешин - боен художник.

2015 година
„ Газпром “ стартира строителството на „ Турски поток “.

2012 година
На 9 май от 18 ч. варненци излизат на второ протестно шествие против застрояването на Морската градина на Варна и Алея Първа.

1994 година
България получава статут на асоцииран член на Западноевропейския съюз.

1990 година
Подписано е съглашение за търговия и икономическо съдействие сред България и Европейската общественост в Брюксел.

1989 година
В Народното събрание е импортирана квалифицираната от Клуба за поддръжка на гласността и преустройството “Декларация за главните правила за публичност и преустрояване в Народна република България ”. Издигат се претенции за правова страна, политически плурализъм, независимост на словото, пълноправие на националните малцинства и други. Декларацията е подкрепена със 131 подписа.

1945 година
Започва двудневната национална конференция на Български земеделски народен съюз, свикана от левите сили в съюза, подкрепени от Българска работническа партия (к). Избран е нов Управителен съвет и ново Постоянно наличие. Никола Петков не е склонен със свикването на конференцията и не участва, само че все пак е определен за основен секретар на съюза, с което се слага началото на Български аграрни национален съюз " Никола Петков ". Численият му състав е над 50 000 души, включени в към 2000 селски и градски дружби. След обединяването от 11 октомври 1945 година с групата на Български земеделски народен съюз " Врабча 1 " численият състав на Български земеделски народен съюз " Н. П. " доближава 80 000 души. В съюза се оформят три групи: пладненци, гичевисти и балансиращи, сред които съществуват тактически разлики. Български земеделски народен съюз " Никола Петков " е основната опозиционна мощ на отечественофронтовската власт. Съюзът се бори за възобновяване на Търновската конституция без монархическия институт, за опазване на капиталистическата стопанска система, срещу руския стопански модел. Обявява се против социалистическото преустрояване на селското стопанство и основаването на трудовите аграрни кооперативни стопанства. Освен това се опълчва уверено на опитите на Българска работническа партия (к) да откри директен надзор над властта и бойкотира парламентарните избори за XXVI Общински народен съвет през 1945 година В изборите за Велико народно събрание през 1946 година Българският аграрни национален съюз " Никола Петков " влиза в съюз с БРСДП (о) и самостоятелните интелектуалци и получава 1 205 530 гласа. За дейната му активност срещу отечественофронтовската власт в Народното събрание и отвън него държавното управление стартира репресии срещу съюза и неговите дейци. В началото на май 1947 година е спрян неговият печатен орган в. " Народно земеделско знаме ". През идващия месец Никола Петков е лишен от депутатски мандат, задържан е, предаден е на съд и е екзекутиран. Със специфичен закон от 26 август 1947 година съюзът е неразрешен. Мнозина от неговите видни дейци са подложени на гонене и малтретиране, други излежават присъди в затвори и лагери.

1941 година
Учредена е Централна работа за образуване и възобновяване на новите земи отпред с о.з. полковник Христо Калфов. С разпореждане на кабинета службата получава 10 000 000 лева На 19 и 20 април по предложение на Хитлер три български дивизии навлизат във Вардарска Македония и поемат администрирането там, макар че българската войска не взе участие директно във войната на Германия и Италия срещу Югославия и Гърция. Границите на областите, които може да заеме българската войска във Вардарска Македония и Беломорието са: в Западна Тракия на изток до демаркационната линия Свиленград – Кюпрюлю – Дедеагач, в Източна Македония сред реките Места и Струма, островите Тасос и Самотраки, които образуват така наречен Беломорска област, Вардарска Македония до р. Вардар и Западните околности с Поморавието до линията Пирот – Враняк – Скопие. Това става откакто на 6 април Германия атакува Югославия и Гърция и посредством обход на отбранителната линия " Метаксас " доближава Солун. На 17 април немските армии навлизат в Тесалия, а на 20 април генералите Чолакоглу, Бакапулос и Демистихис, без единодушието на държавно управление, подписват капитулацията на гръцката войска.
На 24 април 1941 година в София е подписана спогодбата " Клодиус-Попов ", с която се уреждат отговорностите на България към Германия. В спогодбата се показват единствено отговорности на страната ни и на процедура поемането на администрирането на региона е отплатата на България към Хитлеристка Германия. О.з. полковник Христо Димов Калфов е роден в Калофер на 16 октомври 1883 година Завършва Военното учебно заведение в София, след което специализира във Военната академия в Торино, Италия. След като взема присъединяване в Балканските войни 1912–1913 година е включен във военната свита на цар Фердинанд I. Калфов е индивидът, който образова на военно дело княз Борис III, а след неговото възкачване на престола продължава да му служи като персонален адютант. През 1922 година напуща Двореца и се включва в организирането на държавния прелом на 9 юни 1923 година За интервала 10 юни 1923–4 януари 1926 година Калфов е министър на външните работи в държавното управление на Ал. Цанков, а от 1923 до 1931 година е народен представител в ХХI и ХХII Общински народен съвет. След разцеплението на Демократическия сговор през 1932 година той минава в крилото на Ал. Цанков. От 1941 до 1944 година e ръководител на ХХV Общински народен съвет. След 9 септември 1944 година Калфов е наказан на гибел от Народния съд и е погубен през февруари 1945 година

1913 година
В хода на Балканската война 1912–1913 година край река Ангиста, Сярско, напредващи гръцки войски са спрени със мощ от Сярската бригада на Македоно-одринското опълчение. На 11 май гръцкият и сръбският дипломат в София групово стачкуват пред министър-председателя Иван Ев. Гешов (на снимката). Македоно-одринското опълчение е образувано на 23 септември 1912 година с царски декрет. Начело с ген. Никола Генев и с началник-щаб майор Петър Дървингов са формирани 6 дружини от по 212-215 души: Солунска, Скопска, Дебърска, Битолска, Одринска и Охридска. През октомври са образувани още 6 дружини: Велешка, Костурска, Кумановска, Прилепска, Сярска и Лозенградска. 12-те дружини са групирани в три бригади с командири полковниците Стоян Николов, Александър Протогеров и Антон Пчеларов. На 12 април 1913 година са образувани още три дружини: Кукушка, Воденска и Щипска. Общият състав на дружините възлиза на 14 670 души.

1876 година
След изменничество турските управляващи съумяват да арестуват в Горна Оряховица Иван Панов Семерджиев, Георги Измирлиев-Македончето и други локални дейци. След като са изправени на съд всички те са наказани на гибел. Иван Панов Семерджиев и Георги Измирлиев-Македончето са обесени на 28 май 1876 година Когато увисва на въжето Георги Измирлиев-Македончето изрича думите “Сладко е да се почине за свободата на Отечеството! ”. Иван Семерджиев е роден в Търново на 8 октомври 1854 година Той приключва Духовна семинария в Одеса, след което продължава образованието си в Одеския университет. През 1875 година се завръща в България и става преподавател в Горна Оряховица. При подготовката на Априлското въстание 1876 година той разпростира дейна активност, като oглавява локалния революционен комитет и подкрепя активността на Ст. Стамболов. Семерджиев взе участие и в създаването на проекта на въстанието в рамките на Първи-Търновски революционен окръг. Георги Измирлиев-Македончето е роден на 21 април 1851 година в Горна Джумая (днес Благоевград). Образованието си Македончето получава в Серес, в Цариград и във Военното учебно заведение в Одеса като юнкер в Люблянския пехотен 59-и полк. След като открива непосреден контакт с българската революционна емиграция в Румъния той се включва като боен експерт в подготовката на Априлското въстание 1876 година Гюргевския революционен комитет го избира за помощник-апостол и боен началник на Първи- Търновски революционен окръг в България. В началото на 1876 година Георги Измирлиев се трансферира през р. Дунав в избрания му регион. Там изявява организаторските си качества - основава нови комитети, притегля доста съидейници и ги образова във военно дело.

1774 година
В село Козлодуй (България) войската на Александър Суворов разрушава 40 000 турска войска. Сражението при Козлодуй стартира от 12 ч. на обяд и приключва в 20 ч. Сражението се води за 16 км земя, намираща се сред Шумен и Варна. Руските войски завладяват 29 противников оръдия и 107 флагове, включително турски лагери и голям брой военни снаряди. Убити са 500 турци и пленени още към 100 души. Руските войски губят 75 бойци от по-нисък сан, ранени са 4 офицера и 130 бойци.

1204 година
Предводителят на кръстоносците Балдуин Фландърски е провъзгласен за държател на Константинопол. Балдуин I Фландърски e фландърски феодал, един от водачите на IV кръстоносен поход. Той е пръв император на Латинската империя (1204 - 1205 г.) и наследник на хайналтския граф Балдуин. Балдуин Фландърски провежда завладяването на балканските територии на Византия като отхвърля предлагането на цар Калоян (1197 - 1207 г.) за мир. Така българският цар влиза в съюз с въстаналите против латинската власт византийски аристократи в Тракия. В Одринската борба (1205 г.) войските на Балдуин са изцяло разгромени, той е покорен и отведен в Търново, където умира в кръстената по късно на него “Балдуинова ” кула намираща се в крепостта Царевец.

На тази дата са родени:

1939 година
Родена е Петя Цолова Стайкова - българска писателка. Завършва българска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ” през 1962 година После работи като журналистка във вестник “Знаме на комунизма ” в Търговище (1962 – 1965 г.), редактор във вестник “Народна юноша ” (1965 – 1971 г.). Нейното първо стихотворение излиза през 1956 година Петя Стайкова е авторка на очерци, есета, изявленията и други. Превежда стихотворения от съветски, маджарски и други езици. Нейни съчинения са “Земя през юли ” (1970 г.), “Художникът от сутерена ” (1974 г.), “Завръщане от лятото ” (1975 г.), “Вторият ден на годината ” (1978 г.) и други

1937 година
Роден е Бончо Иванов Урумов - български артист, режисьор. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски ” (1962 г.) и актьорско майсторство в НАТФИЗ (1968 г.). Работи в Драматичния спектакъл - Хасково (1968 г.), в Драматичния спектакъл - Пловдив (1969 г.), в спектакъл “Сълза и смях ” (от 1978 г.). Бончо Урумов управлява младежка театрална студия към спектакъл “Сълза и смях ” (от 1987 г.). Хонорарен учител по актьорско майсторство в НАТФИЗ (от 1985 г.). Изиграва функциите на Телериг в “Старчето и стрелата ”, Шопенхауер в “Бесни ръце ”, доктор Ранг в “Куклен дом ” и други. Написва книгата “Елементи на актьорската техника ” (1978 г.).

1863 година
Роден е доктор Димитър Янев Станчов - български посланик. Д-р Димитър Станчов е правоприемник на богати българи, преселили се от Албания. Той приключва гимназия, а след това право в университета във Виена. От 1887 година до 1895 година е на работа в двореца, изначало като частен секретар, а след това като шеф на тайния кабинет на княз Фердинанд. Д-р Димитър Станчов е дипломатически сътрудник в Букурещ, Виена и Петербург. Като посланик във Виена получава единодушието на Ватикана за прекосяването на български престолонаследник в лоното на Православната черква. През 1906 година в кабинета на Д. Петков е министър на външните работи. В интервала февруари - март 1907 година е министър-председател на България. Пълномощен министър в Париж (1908 – 1915 г.), Рим (1915 г.), Лондон (1920 – 1924 г.). Подава оставка (октомври 1924 г.) като се разграничава от политиката на Ал. Цанков. До края на живота си служи независимо като посланик на България. Женен е за графиня Ана Грено.

1821 година
Роден е Николай Христофорович Палаузов - български възрожденски публичен деятел. Родом е от Габрово. Николай Христофорович Палаузов учи в родния си град, а по-късно приключва Ришельовския колеж в Одеса (1842 г.). По това време той приема съветско поданство. Николай Палаузов е един от създателите на Одеското българско настоятелство и негов ръководител до края на живота си. Спечелва за българската идея виновни съветски общественици и държавни дейци. Сътрудничи със публикации на " Одески вестник " и " Цариградски вестник ". Автор е на преводи от съветски език. Николай Христофорович Палаузов умира на 2 март 1899 година

На тази дата умират:

2002 година
Умира Борислав Шаралиев - български режисьор. През 1947 – 1950 година Шаралиев учи във ВГИК. От 1951 година до пенсионирането си работи в СИФ “Бояна ”. Той е ръководител на борда на шефовете на Бояна филм през 1995 година Дебютира с антифашистката драма “Песен за индивида ” (1954 г.). Самобитната му характерност и яркият му постановъчен жанр се разкриват в разнообразните по род и проблематика филми. Творчеството му е цивилен ангажирано и пази нравствените полезности. Режисьор е на “Две победи ” (1956 г.), “В тиха вечер ” (1960 г.), “Двама под небето ” (1962 г.), “Васката ” (тв, 1964 г.), “Рицар без ризница ” (1966 г.), “Един снимачен ден ” (тв, 1968 г.), “Сбогом, другари! ” (1970 г.), “На мястото на дървена Москва ” (1971 г.), “Необходимият виновник ” (1971 година, документален), “Очакване ” (1973 г.), “Апостолите ” (1976 г.), “Всичко е обич ” (1979 г.), “Записки по българските въстания ” (тв, 1981 г.), “Ударът ” (1982 г.), “Борис Първи ” (1985 г.), “Пльонтек ” (1991 г.).

1974 година
Умира Любомир Панайотов Пипков - български композитор, музикален възпитател и държавник. Син на П. Пипков. Следва в Държавната музикална академия (БДК, 1924 – 1926 г.), ученик е на Ив. Торчанов. Завършва Екол Нормал Мюзик в Париж (1932 г.). Негови преподаватели са П. Дюка и М. Боанже. Работи като корепетитор в Софийската опера, а по-късно е неин хормайстор и диригент (1944 - 1953 г.). Първият секретар на Съюза на български композитори (1947 – 1957 г.). От 1948 година е професор в класа по вокални ансамбли в Музикалната академия, завежда Катедрата по оперно-сценично изкуство (1962 – 1974 г.). Пипков е един от основоположниците на българската кино музика: филмите " Тревога " (1951 г.), " Септемврийци " (1954 г.), " Земя " (1957 г.), " Командирът на отряда " (1959 г.), " Стубленските липи " (1960 г.). Пипков е един от основателите на сдружение " Съвременна музика " (осн. 1933 г.). Първите си музикални произведения - дребни клавирни пиеси, Соната в 3 елементи и 22 вариации за пиано, основава при започване на 20-те години. Други негови творби са Първи струнен квартет (1928 г.), Соната за цигулка и пиано (1929 г.), Клавирно трио (1931 г.), симфоничната поема " Сватба " (1934 г.), операта " Янините девет братя " (1937 г.), Клавирен квартет (1939 г.), Първа симфония (1940 г.), всеобщи песни ( " Шумете, глъбини и балкани ", " Химн на българските въстаници " и др.), операта " Момчил " (1948 г.), Концерт за цигулка (1951 г.), Втора симфония (1954 г.), " Оратория за нашето време " (1959 г.), операта " Антигона’43 " (1963 г.), 5 песни по непознати поети (1964 г.), Трета симфония (1965 г.), Трети струнен квартет с тимпани (1966 г.), Четири мадригала (1968 г.), Четвърта симфония (1970 г.), Метроритмични картини и студии (1971 г.), " Пролетни приумици " (1972 г.), " Приглушени песни " (1972 г.) и други.

1915 година
Умира Ярослав Франтишек Вешин - боен художник. По националност Вешин е чех. Той учи живопис в Прага (1880 г.), специализира в Мюнхенската художествена академия (1880 – 1883 г.) при К. Пилои, О. Зайц и Йозеф Бранд. Докато живее в Мюнхен (1897 г.), основава първите си картини - " В мъглата " (1883 г.), " Цигански табор ", " Начало на разказ " (1885 г.) и други Идва в България като учител в Рисувалното учебно заведение в София (1897 – 1904 г.) по покана на министъра на Народното просвещение К. Величков. В България минава вторият интервал на творчеството му. Вешин се увлича от общия културен напредък след Освобождението и като създател се насочва към битовата живопис и българското село - " Вършитба " (1900 г.), " Орач " (1899 година ), " Връщане от пазар " (1898 г.), " Пред хана " и други Той основава обилни творби на военна тема - " Маневри край с. Горубляне " (1899 година, " Самарското знаме " (1902 - 1911 г.), " Маневри на Шипка " (1902 – 1910 година, няколко картини) и други Дълги години е художник при Военното министерство. Създава серия от картини, свързани с Балканската война - " Атака " (1913 г.), " Отстъплението на турците при Люлебургас " (1913 г.), " Пред Одрин " (1913 г.), " Обоз при р. Еркене " (1914 г.). Има огромни заслуги за развиването на български реалистично изкуство.

За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:

Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse ”;

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;

Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;

Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;