Удивително: Супата е научила човека да казва „в“ и „ф“
През 1985 година американският езиковед Чарлз Хокет отбелязва, че в античните езици липсват звуците „ в “ и „ ф “ и изяснява това с метода на хранене в предишното.
Тази двойка съгласни (звучна/беззвучна) е от групата лабиодентални фрикативи. Учленяват се с претъркване на издишната въздушна бликам сред зъбите и устните.
Според Хокет неналичието на два звука в предишното се дължи твърдата храна, която хората се налагало да сдъвкват с огромни старания, оповестява 24zdrave.bg. Заради нея зъбите им били подлагани на голям напън и бързо се изхабявали, а долната челюст е била прекомерно огромна.
Поради това е нямало разминаване сред горния и долния ред предни зъби и захапката на индивида е била друга от днешната. А при тогавашната захапка е било невероятно долната джука да се придвижи към горните резци, с цел да обезпечи изискванията за изговаряне на звуците „ в “ и „ ф “.
Едва когато е зародило земеделието и хората са минали на по-меки храни като млечни артикули, каши, супи и манджи дъвченето се е облекчило доста. Това на собствен ред е довело до смяна в лицевата настройка, позволяваща артикулиране на двата съгласни звука.
Тази доктрина на д-р ЧарлзХокет е отхвърлена още приживе му, само че в този момент екип от учени решил да я ревизира. Той е употребявал компютърни модели на двете челюсти и се е оказало, че Хокет е изцяло прав. При естествената за днешно време захапка с припокриване на горния зъборед над долния произнасянето на лабиодентални консонанти става с 29% по-малко изпитание. То е доста по-трудно, в случай че горните и долните зъби се засрещат.
Учените изследвали фонетичната природа на звуците „ в “ и „ ф “ в международните езици. Оказало се, че те са 4 пъти по-редки в езиците на номадските нации спрямо езиците на земеделските общества. По-нататъшен разбор открива, че след появяването на земеделието двата лабиодентални звука доста бързо са се популяризирали измежду езиците. Сега те са налице в половината от общо 7-те хиляди живи езика на планетата.
„ Установихме, че двата лабиодентални консонанта са се появили не по-рано отреди към 4000 години “, написа в сп. „ Сайънс “ доктор Дамян Блаши от университета в Цюрих. „ Това е много неотдавна от позиция на анатомията на модерния човек. Появата на точно тези звуци е довела до голямото многообразие на езиците в Европа и Азия. “
Учените разказват по какъв начин тъкмо се е трансформирала захапката на хората, когато те са минали от твърда към мека храна. Според тях земеделието, развъждането на животни за мляко и готвенето в керамични съдове са създали човешката храна лесна за дъвчене, зъбите последователно са се припокрили и прознасянето на новите звуци станало допустимо.
Човекът към този момент е можел да артикулира доста по-отчетливо, изяснява доктор Блаши. С разпространяване на земеделието по света от ден на ден езици са възприемали двата звука в своята фонетика.
Швейцарското проучване постанова преосмисляне на настоящето схващане за еволюцията на езика. „ Нас ни учеха, че езикът е обществен феномен и е нещо напълно друго от способността на живите същества да издават звуци. Нашият говорен уред обаче се състои от кости и мускули, които са подложени на въздействието на механични сили. А те се трансформират, когато се промени храненето “, написа доктор Блаши.
