Патриарх Максим съхрани църквата
През 1968 година той спомага за връщането на монасите в Рилския манастир На 6 ноември се изпълват 8 години от блажената кончина на Негово светейшество
На 6 ноември се изпълват 8 години от блажената кончина на Българския патриарх и Софийски митрополит Максим. По този мотив и по решение на Св. Синод на БПЦ-БП, на 06.11.2020 година - петък, от 09.00 ч. в Троянската ставропигиална света обител " Успение Богородично " ще бъде отслужена Архиерейска заупокойна св. Литургия, след която към 10.30 ч. ще бъде осъществена панихида за скъпия ни Първоиерарх.
Българският патриарх Максим е роден на 29 октомври 1914 година в село Орешак, Троянско, в фамилията на Пена Борджукова и Найден Минков Рачев. Кръстен е с името Марин Найденов Минков.
Основното си обучение получава в родното село и едвам дванадесетгодишен постъпва послушник в Троянския манастир. Прогимназията приключва с отличен триумф и от 1929 до 1935 година учи и приключва с отличие Софийската духовна семинария, когато неин ректор е архимандрит Борис Симов (впоследствие Неврокопски митрополит). Съучениците единомислещо го характеризират като юноша с радостен манталитет, само че сериозен в заниманията.
От 1936 до 1938 година е
църковен артист и деловодител
в храма " Света Богородица " в град Русе. Насочен от приснопаметния Доростолски и Червенски митрополит Михаил към обществено служение, той работи старателно измежду питомците на църковното сиропиталище " Св. Йоан Рилски ".
От есента на 1938 до 1942 година следва в Богословския факултет на Софийския държавен университет. По време на следването взе участие в активността на студентските богословски кръжоци и беседи на православните братства.
На 13 декември (Андреевден, ст. ст.) 1941 година, през последната година на образованието си, в параклиса на Богословския факултет приема отшелнически постриг от приснопаметния Ловчански митрополит Филарет. Приема името Максим в чест на св. преп. Максим Изповедник - светец на светата Църква от VII век, прочут със мощна религия и православна изповед. Монашеското пострижение става под духовното старчество на игумена на Рилския манастир архимандрит Натанаил. С даването на монашеските клетви той посвещава целия си по-нататъшен живот на непрекъснато служение на Бога.
На 19 декември (Никулден, ст.ст.) 1941 година приснопаметният Врачански митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в семинарския храм " Св. Йоан Рилски ". В края на 1942г. Св. Синод го назначава за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. Там преподава значимите богословски дисциплини: главно богословие и пастирско богословие. На 14 май 1944 година в Черепишкия манастир, където е евакуирана и след това остава интернирана Софийската духовна семинария, той приема ръкоположение в йеромонашески чин от Врачански митрополит Паисий.
На 12 юли 1947 година в Разград йеромонах Максим е
възведен в архимандритско достолепие
от приснопаметния Доростолски и Червенски митрополит Михаил, който с благословението на Св. Синод, ревностно подбирайки за себе си даровити и благонравни сътрудници, го назначава за собствен протосингел. Архим. Максим остава подобен до 1950 година, когато е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие в Москва.
Това предопределение е знак за особена отговорност. В това време за сходен пост се изисква ексклузивен такт и дипломатичност в общуването със светските управляващи. Висока оценка за служението на архимандрит Максим в Българското подворие в Москва дава в свои две писма Светейшият Руски патриарх Алексий I до Негово Светейшество Българския патриарх Кирил. В тези писма се споделя: " Скромен във външните си прояви, вътрешно изпълнен със съзнанието за собствен дълг, той завоюва откровената обич на църковните среди в Руската православна черква и уважението на обществеността " (6 септември 1955 г.).
След завръщането си в България от 15 юли 1955 до 1960 година заема поста основен секретар на Св. Синод, като в интервала от 1957 до 1960 година е и ръководител на Редакционната гилдия на Синодалното издателство с издания " Църковен вестник " и сп. " Духовна просвета ".
На 30 декември 1956 година в Патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски " архим. Максим е хиротонисан в епископски ранг с купата " Браницки ". При хиротонията му патриарх Кирил произнася въодушевено слово на тематика " Епископът като съвест на св. Божия Църква ", което слово остава и като духовно наследство към бъдещия Български патриарх.
На 30 октомври 1960 година ловешките епархийски гласоподаватели единомислещо показват Браницкия свещеник Максим за собствен архипастир и на 20 ноември той е канонически одобрен за Ловчански митрополит. През време на служението му в епархията на своя роден край, макар тежката политическа конюнктура, са издигнати и осветени от него няколко нови храма.
На 7 март 1971 година патриарх Кирил се показва в Господа и от 13 март до 4 юли 1971 година митрополит Максим е наместник-председател на Св. Синод.
На 25 юни 1971 година Св. Синод в цялостен състав пристъпва към избор на трима митрополити, почтени за патриаршеския трон. На 4 юли 1971 година след Божествена св. литургия, осъществена в синодалния параклис " Св. цар Борис " в София, членовете на Патриаршеския изборен църковно-народен събор, всичко 101 души, се събират в огромния салон на Синодалната палата, с цел да изберат Български Патриарх и Софийски Митрополит. След гласуването изборното бюро преброява подадените документално гласове и ръководителят на изборното бюро афишира Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Максим за законно и канонически определен от клира и народа Български патриарх и Софийски митрополит.
Списъкът на подписалите акта 101 гласоподаватели, както и всички документи, отнасящи се до Църковно-народния патриаршески изборен събор, извършен на 4 юли 1971 година в гр. София, са издадени още същата година от Синодално издателство в специфичен алманах.
Скоро след избирането си за патриарх Негово Светейшество Максим
прави публични визити
на редица патриаршии: Руска, Румънска, Цариградска, Александрийска, Йерусалимска, Грузинска, Кипърска, Еладска и други, с което способства за одобряване православното единение и за подсилване престижа на родната ни Църква.
Патриарх Максим съумява в сложни за Църквата условия да запази нейната целокупност и чистотата на догматичната й вероизповед, да отстои публичния й престиж и да извърши всичко, което е допустимо, с цел да се открива пътят на спасението за всеки българин. През тези години страната даже търси съдействието на Българската черква по тематиката за мира в света. Негово Светейшество взе участие интензивно в междудържавни и междуцъровни конгреси за отстояване на християнските миротворни правила.
През 1978 година отпред на високопредставителна църковна делегация патриарх Максим посещава задграничните енории на Българската православна черква в Съединени американски щати и Канада, а през 1984 година енорията в Унгария. Тези визити имат освен духовно наличие, само че и раздвижват родолюбивите усеща на българската емиграция.
През този интервал патриарх Максим става " лекар хонорис идея " на Духовната академия " Св. Климент Охридски " в София и почетен член на Московската духовна академия. Под неговото перо излизат три тома църковно-проповеднически слова, озаглавени " На Господнята равнища ". Награден е с най-високи държавни оценки: медал " НР България ", I степен (1974), медал " 13 века България " (1985).
За разлика от други комунистически страни, в България Православната черква се радва на почитание, въпреки да е признавана единствено нейната културна и просветна роля в историята, само че не и нейната духовна и избавителна същина. Въпреки всички компликации в България, Църквата продължава да съществува и да работи, а патриархът със свойствения му спокоен метод на влияние - да отстоява нейните позиции в редица сложни обстановки. През 1968г., още като Ловчански митрополит, той спомага за връщането на монасите в Рилския манастир (няколко години преди този момент обителта е превърната в " музей ", а монасите принудени да я напуснат). Съхранява от опустошение миньорската черква " Св. Йоан Рилски " в центъра на Перник. С твърдата си позиция патриарх Максим не позволява Църквата да бъде въвлечена в така наречен " възродителен развой " през 80-те години на 20 в.
През 1989 година, когато комунистическият монопол върху властта рухва и " нежните революции " в цяла Източна Европа пораждат големи упования, мнозина се съблазняват да работят по революционен път и в Църквата, като употребяват антикомунистическа изразителност. Така при започване на 90-те години в Българската православна черква се прави опит за прелом. Създава се църковен ерес на политическа основа, подсилен от тогавашната гражданска власт. Учредява се така наречен " нов Синод ", слага се " различен патриарх ", издават се уволнителни разпореждания за архиереи и за Българския патриарх. Завзети са с взлом постройката на Св. Синод, голям брой столични храмове. За малко време е окупирана и постройката на Софийската св. митрополия.
Атаките на разколниците са съсредоточени персонално против патриарх Максим. Бива оскърбяван по всевъзможен метод. Въпреки това
той не отвръща на хулите, не изрича нито една неприятна дума
против никого, резервира своето достойнство и достолепието на Църквата.
През 1998 година в София се организира Всеправославен събор, на който участват предстоятелите на всички поместни православни църкви. Всички те единомислещо препотвърждават несъмнената каноничност на управлението на Българската православна черква отпред с Негово Светейшество патриарх Максим. С това разколът е разгласен за дефинитивно завършен. Това е най-скъпият подарък за популярност Божия на патриарх Максим за неговия 90-годишен празник - една одобрена в единството си Българска Църква.
В края на октомври 2004 година по случай юбилея са извършени тържества, в които взимат присъединяване делегации от доста поместни православни църкви. В приветственото си слово Константинополският Вселенски патриарх Вартоломей споделя: " Благочестивото му паство, христоименитият български народ има правото да уважи своя отец и патриарх, който десетилетия служи и обгрижва неговите духовни потребности, да целуне неговата отческа десница, която го е благославяла и освещавала дълги години [...] да види в него живата икона на Бога и безмълвна покана за следване на Иисус, да изрази по разнообразни способи своята благодарност, обич и респект към този заветен мъж, който носи върху свещения си омофор отговорност за паството си пред Бога. [...] Почитаният Патриарх понесе върху себе си белезите Христови, достoйно носи кръста си и храни добре своето паство както в дни на нравствен апетит, по този начин и в дни на благополучие. Той крепко държеше руля на свещения транспортен съд и в часове на благоденствие, и в часове на стихии, по тази причина всички споделят през днешния ден дружно с св. деятел Павел:
" Такъв архиерей ни трябваше. "
На банкет в Синодалната палата Българският патриарх Максим е почетен със званието " почетен лекар " на Християнската богословска академия във Варшава. Същия ден следобяд в Гербовата зала на Президентството президентът на Р България Георги Първанов награждава Негово Светейшество патриарх Максим с най-високия български медал " Стара планина " I степен, за огромните му заслуги в духовния живот на българския народ и за мъдрото ръководство делата на Българската православна черква.
На 6 ноември се изпълват 8 години от блажената кончина на Българския патриарх и Софийски митрополит Максим. По този мотив и по решение на Св. Синод на БПЦ-БП, на 06.11.2020 година - петък, от 09.00 ч. в Троянската ставропигиална света обител " Успение Богородично " ще бъде отслужена Архиерейска заупокойна св. Литургия, след която към 10.30 ч. ще бъде осъществена панихида за скъпия ни Първоиерарх.
Българският патриарх Максим е роден на 29 октомври 1914 година в село Орешак, Троянско, в фамилията на Пена Борджукова и Найден Минков Рачев. Кръстен е с името Марин Найденов Минков.
Основното си обучение получава в родното село и едвам дванадесетгодишен постъпва послушник в Троянския манастир. Прогимназията приключва с отличен триумф и от 1929 до 1935 година учи и приключва с отличие Софийската духовна семинария, когато неин ректор е архимандрит Борис Симов (впоследствие Неврокопски митрополит). Съучениците единомислещо го характеризират като юноша с радостен манталитет, само че сериозен в заниманията.
От 1936 до 1938 година е
църковен артист и деловодител
в храма " Света Богородица " в град Русе. Насочен от приснопаметния Доростолски и Червенски митрополит Михаил към обществено служение, той работи старателно измежду питомците на църковното сиропиталище " Св. Йоан Рилски ".
От есента на 1938 до 1942 година следва в Богословския факултет на Софийския държавен университет. По време на следването взе участие в активността на студентските богословски кръжоци и беседи на православните братства.
На 13 декември (Андреевден, ст. ст.) 1941 година, през последната година на образованието си, в параклиса на Богословския факултет приема отшелнически постриг от приснопаметния Ловчански митрополит Филарет. Приема името Максим в чест на св. преп. Максим Изповедник - светец на светата Църква от VII век, прочут със мощна религия и православна изповед. Монашеското пострижение става под духовното старчество на игумена на Рилския манастир архимандрит Натанаил. С даването на монашеските клетви той посвещава целия си по-нататъшен живот на непрекъснато служение на Бога.
На 19 декември (Никулден, ст.ст.) 1941 година приснопаметният Врачански митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в семинарския храм " Св. Йоан Рилски ". В края на 1942г. Св. Синод го назначава за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. Там преподава значимите богословски дисциплини: главно богословие и пастирско богословие. На 14 май 1944 година в Черепишкия манастир, където е евакуирана и след това остава интернирана Софийската духовна семинария, той приема ръкоположение в йеромонашески чин от Врачански митрополит Паисий.
На 12 юли 1947 година в Разград йеромонах Максим е
възведен в архимандритско достолепие
от приснопаметния Доростолски и Червенски митрополит Михаил, който с благословението на Св. Синод, ревностно подбирайки за себе си даровити и благонравни сътрудници, го назначава за собствен протосингел. Архим. Максим остава подобен до 1950 година, когато е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие в Москва.
Това предопределение е знак за особена отговорност. В това време за сходен пост се изисква ексклузивен такт и дипломатичност в общуването със светските управляващи. Висока оценка за служението на архимандрит Максим в Българското подворие в Москва дава в свои две писма Светейшият Руски патриарх Алексий I до Негово Светейшество Българския патриарх Кирил. В тези писма се споделя: " Скромен във външните си прояви, вътрешно изпълнен със съзнанието за собствен дълг, той завоюва откровената обич на църковните среди в Руската православна черква и уважението на обществеността " (6 септември 1955 г.).
След завръщането си в България от 15 юли 1955 до 1960 година заема поста основен секретар на Св. Синод, като в интервала от 1957 до 1960 година е и ръководител на Редакционната гилдия на Синодалното издателство с издания " Църковен вестник " и сп. " Духовна просвета ".
На 30 декември 1956 година в Патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски " архим. Максим е хиротонисан в епископски ранг с купата " Браницки ". При хиротонията му патриарх Кирил произнася въодушевено слово на тематика " Епископът като съвест на св. Божия Църква ", което слово остава и като духовно наследство към бъдещия Български патриарх.
На 30 октомври 1960 година ловешките епархийски гласоподаватели единомислещо показват Браницкия свещеник Максим за собствен архипастир и на 20 ноември той е канонически одобрен за Ловчански митрополит. През време на служението му в епархията на своя роден край, макар тежката политическа конюнктура, са издигнати и осветени от него няколко нови храма.
На 7 март 1971 година патриарх Кирил се показва в Господа и от 13 март до 4 юли 1971 година митрополит Максим е наместник-председател на Св. Синод.
На 25 юни 1971 година Св. Синод в цялостен състав пристъпва към избор на трима митрополити, почтени за патриаршеския трон. На 4 юли 1971 година след Божествена св. литургия, осъществена в синодалния параклис " Св. цар Борис " в София, членовете на Патриаршеския изборен църковно-народен събор, всичко 101 души, се събират в огромния салон на Синодалната палата, с цел да изберат Български Патриарх и Софийски Митрополит. След гласуването изборното бюро преброява подадените документално гласове и ръководителят на изборното бюро афишира Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Максим за законно и канонически определен от клира и народа Български патриарх и Софийски митрополит.
Списъкът на подписалите акта 101 гласоподаватели, както и всички документи, отнасящи се до Църковно-народния патриаршески изборен събор, извършен на 4 юли 1971 година в гр. София, са издадени още същата година от Синодално издателство в специфичен алманах.
Скоро след избирането си за патриарх Негово Светейшество Максим
прави публични визити
на редица патриаршии: Руска, Румънска, Цариградска, Александрийска, Йерусалимска, Грузинска, Кипърска, Еладска и други, с което способства за одобряване православното единение и за подсилване престижа на родната ни Църква.
Патриарх Максим съумява в сложни за Църквата условия да запази нейната целокупност и чистотата на догматичната й вероизповед, да отстои публичния й престиж и да извърши всичко, което е допустимо, с цел да се открива пътят на спасението за всеки българин. През тези години страната даже търси съдействието на Българската черква по тематиката за мира в света. Негово Светейшество взе участие интензивно в междудържавни и междуцъровни конгреси за отстояване на християнските миротворни правила.
През 1978 година отпред на високопредставителна църковна делегация патриарх Максим посещава задграничните енории на Българската православна черква в Съединени американски щати и Канада, а през 1984 година енорията в Унгария. Тези визити имат освен духовно наличие, само че и раздвижват родолюбивите усеща на българската емиграция.
През този интервал патриарх Максим става " лекар хонорис идея " на Духовната академия " Св. Климент Охридски " в София и почетен член на Московската духовна академия. Под неговото перо излизат три тома църковно-проповеднически слова, озаглавени " На Господнята равнища ". Награден е с най-високи държавни оценки: медал " НР България ", I степен (1974), медал " 13 века България " (1985).
За разлика от други комунистически страни, в България Православната черква се радва на почитание, въпреки да е признавана единствено нейната културна и просветна роля в историята, само че не и нейната духовна и избавителна същина. Въпреки всички компликации в България, Църквата продължава да съществува и да работи, а патриархът със свойствения му спокоен метод на влияние - да отстоява нейните позиции в редица сложни обстановки. През 1968г., още като Ловчански митрополит, той спомага за връщането на монасите в Рилския манастир (няколко години преди този момент обителта е превърната в " музей ", а монасите принудени да я напуснат). Съхранява от опустошение миньорската черква " Св. Йоан Рилски " в центъра на Перник. С твърдата си позиция патриарх Максим не позволява Църквата да бъде въвлечена в така наречен " възродителен развой " през 80-те години на 20 в.
През 1989 година, когато комунистическият монопол върху властта рухва и " нежните революции " в цяла Източна Европа пораждат големи упования, мнозина се съблазняват да работят по революционен път и в Църквата, като употребяват антикомунистическа изразителност. Така при започване на 90-те години в Българската православна черква се прави опит за прелом. Създава се църковен ерес на политическа основа, подсилен от тогавашната гражданска власт. Учредява се така наречен " нов Синод ", слага се " различен патриарх ", издават се уволнителни разпореждания за архиереи и за Българския патриарх. Завзети са с взлом постройката на Св. Синод, голям брой столични храмове. За малко време е окупирана и постройката на Софийската св. митрополия.
Атаките на разколниците са съсредоточени персонално против патриарх Максим. Бива оскърбяван по всевъзможен метод. Въпреки това
той не отвръща на хулите, не изрича нито една неприятна дума
против никого, резервира своето достойнство и достолепието на Църквата.
През 1998 година в София се организира Всеправославен събор, на който участват предстоятелите на всички поместни православни църкви. Всички те единомислещо препотвърждават несъмнената каноничност на управлението на Българската православна черква отпред с Негово Светейшество патриарх Максим. С това разколът е разгласен за дефинитивно завършен. Това е най-скъпият подарък за популярност Божия на патриарх Максим за неговия 90-годишен празник - една одобрена в единството си Българска Църква.
В края на октомври 2004 година по случай юбилея са извършени тържества, в които взимат присъединяване делегации от доста поместни православни църкви. В приветственото си слово Константинополският Вселенски патриарх Вартоломей споделя: " Благочестивото му паство, христоименитият български народ има правото да уважи своя отец и патриарх, който десетилетия служи и обгрижва неговите духовни потребности, да целуне неговата отческа десница, която го е благославяла и освещавала дълги години [...] да види в него живата икона на Бога и безмълвна покана за следване на Иисус, да изрази по разнообразни способи своята благодарност, обич и респект към този заветен мъж, който носи върху свещения си омофор отговорност за паството си пред Бога. [...] Почитаният Патриарх понесе върху себе си белезите Христови, достoйно носи кръста си и храни добре своето паство както в дни на нравствен апетит, по този начин и в дни на благополучие. Той крепко държеше руля на свещения транспортен съд и в часове на благоденствие, и в часове на стихии, по тази причина всички споделят през днешния ден дружно с св. деятел Павел:
" Такъв архиерей ни трябваше. "
На банкет в Синодалната палата Българският патриарх Максим е почетен със званието " почетен лекар " на Християнската богословска академия във Варшава. Същия ден следобяд в Гербовата зала на Президентството президентът на Р България Георги Първанов награждава Негово Светейшество патриарх Максим с най-високия български медал " Стара планина " I степен, за огромните му заслуги в духовния живот на българския народ и за мъдрото ръководство делата на Българската православна черква.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ