През 1938 година двама германски физици - Ото Хан и

...
През 1938 година двама германски физици - Ото Хан и
Коментари Харесай

Защо Хитлер не успя да изпревари Опенхаймер за бомбата

През 1938 година двама немски физици - Ото Хан и Фриц Щрасман - откриват нуклеарното разделяне. Това е реакция, при която ядрото на атома се разделя на две или повече по-малки ядра, при което се освобождава голямо количество сила. Физиците са уверени, че по този начин може да бъде основана толкоз мощна бомба, която да изравни със земята цели градове.

Почти незабавно немските учени стартират работа по план за атомна бомба. Подкрепен от мощната немска индустриална база и военния интерес, " Клуб уран "  (Uranverein) притегля някои от най-хубавите нуклеарни специалисти в света.

Въпреки че планът е конфиденциален, информацията за него доближава до учените, които бягат от гонене в нацистка Германия. Сред тях е и Алберт Айнщайн, който през 1939 година предизвестява президента на Съединени американски щати Франклин Д. Рузвелт.

Отговорът на Съединени американски щати е планът " Манхатън ". Програмата, ръководена от Робърт Опенхаймер, стартира през лятото на 1942 година. Страхът от съперничещия нацистки план подтиква държавното управление на Съединени американски щати. С голяма финансова поддръжка Опенхаймер и екипът му сполучливо тестват първото си нуклеарно оръжие единствено в границите на три години. Три седмици по-късно първата атомна бомба пада в Хирошима.

Записите от Фарм Хол

" Не имам вяра на нито думичка от това ", споделя Вернер Хайзенберг, който управлява немската атомна стратегия, когато чува за нападението против Хирошима. По това време той и деветима други физици, които са работили по плана, се намират в затвор в британския Фарм Хол. Там британците скрито записват диалозите на немските учени с вярата да научат повече за плановете им за нуклеарна сила.

Международни учени през 1927 година, измежду които и Вернер Хайзенберг, началник на немския нуклеарен план, както и Нилс Бор, работил по конкурентния план " Манхатън " Снимка: Darchivio/opale.photo/picture alliance

Повечето немски физици също считат, че новината за атомната бомба в Хирошима е просто блъф, с който Япония да бъде принудена да капитулира. " Не мисля, че това ще е допустимо в идващите двайсет години ", споделя Ото Хан. Реакциите на Хан и Хайзенберг ясно демонстрират тъкмо до каква степен е била стигнала германската стратегия за създаване на нуклеарно оръжие. " Съединени американски щати са надценили доста немската стратегия. Това обаче излиза наяве чак със записите от Фарм Хол ", разяснява пред Дъждовни води Такума Мелбер от Хайделбергския университет.

Ядрената стратегия е прекъсната

Докато планът " Манхатън "  работи интензивно, немската нуклеарна стратегия към този момент е била прекъсната. Германските учени знаят, че няма да съумеят да разделят изотопите в идващите пет години и да основат атомна бомба. Програмата за разработка на нуклеарни оръжия е прекъсната през 1942 година и след това се трансформира единствено в цивилен план, вместо във боен.

От този миг нататък задачата се измества от нуклеарно оръжие към създаване на нуклеарен реактор, който може да поддържа нуклеарно разделяне в по-малък мащаб. Хайзенберг реалокира проучванията си в пещерна лаборатория под палат в Хайгерлох, Германия. Там с екипа си построява пробен нуклеарен реактор, формиран от висящи на тел уранови кубчета, потопени в контейнер с тежка вода.

Този опит е най-далечният прогрес на немската нуклеарна стратегия, само че реакторът по този начин и не работи - в сърцевината му няма задоволително уран, с цел да се получи верижна реакция. Въпреки това те са били близо. Сега учените считат, че в случай че реакторите са съдържали 50% повече уран, Хайзенберг е можел да сътвори първия нуклеарен реактор.

Защо немският план се проваля

Защо Германия не съумява да развие нуклеарната си стратегия, откакто има преднина и блестящи учени, работещи по плана?

От една страна Германия страда от липса на учени. Много еврейски и полски учени са преследвани и напущат страната. Много от тези бежанци в действителност бягат в Обединеното кралство и Съединени американски щати, където работят по плана " Манхатън ". Други учени пък са мобилизирани.

Експерименталният нуклеарен реактор на Вернер Хайзенберг проправя пътя към създаването на нуклеарни електроцентралиСнимка: Gleb Garanich/REUTERS

Натискът по време на войната в Германия е довел и до дефицит на някои от ресурсите, нужни за проучванията, като да вземем за пример задоволителни количества обогатен уран, споделя Мелбер. Водата, която е нужна за изстудяване на нуклеарните реактори, също е била в дефицит.

Но в последна сметка неналичието на политическа поддръжка е спряла напредъка. " На Хитлер му е мъчно да разбере плана " и той приключва поддръжката за него през 1942 година, споделя Мелбер. Без тази поддръжка нуклеарната стратегия е разполагала с доста малко запаси, изключително спрямо американския план " Манхатън ", в който са работили 500 000 души, към 1% от работната мощ на Съединени американски щати, и който е коствал на американското държавно управление към 2 милиарда $ (днес към 24 милиарда долара).

За съпоставяне, в немското изпитание се включват по-малко от хиляда учени, а бюджетът им е 8 милиона немски марки, което през днешния ден се равнява на към 24 милиона $.

Реактори вместо бомби

Записите от Фарм Хол обясняват още нещо - немските учени в действителност се опълчват на създаването на атомна бомба и скрито саботират плана. " Вярвам, че повода да не се оправим добре е кардиналното нежелание на физиците да стигнат до действителен резултат. Ако искахме Германия да завоюва войната, щяхме да успеем ", споделя Карл Фридрих декор Вайцзекер - един от учените във Фарм Хол.

Германските учени се надяват, че историята ще запомни, че в действителност американците и британците основават това ужасяващо оръжие, а германците са основали реактори. По подигравка на ориста обаче сега в Германия се съхраняват американски атомни оръжия, за които се счита, че са основни за сигурността. А атомни реактори към този момент няма.

Източник: dw.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР