Как да продължим напред, когато изгубим човек, когото обичаме
През 1938 година Харвардският университет започва упорит план, чиято съществена задача е да открие факторите, които най-силно способстват за човешкото благополучие и благоденствие.
В плана, наименуван „ Изследването на Грант “ , в продължение на близо 80 години са следени 268 студенти и техните директни потомци.
Ръководителят на проучването Джордж Вайлънт обобщава резултатите малко и красноречиво:
75 години и 20 милиона $ доведоха до извод, който може да се побере в 3 думи: „ Щастието е обич. Точка. “
„ Изследването на Грант “ потвърждава по безспорен метод, че всичко, от което имаме потребност, с цел да бъдем щастливи, е да прекарваме качествено време с хората, които обичаме, и които ни обичат.
Пълноценните, цялостни с любов и почитание, взаимоотношения с нашите родители, братя и сестри са най-важната причина за щастието и благополучието ни.
Какво обаче се случва, когато значимите за нас хора, към този момент не участват физически в живота ни? Как да се научим да живеем със следите, които оставя в нас загубата на обичан човек? Как да продължим напред, когато изгубим тези, които обичаме?
Съчувствие и добрина
Най-важното нещо, което би трябвало да извършите за себе си, е да се отнесете към болката си със състрадание и добрина. Позволете си да страдате, позволете си да плачете и да се чувствате изцяло обезверени.
Загубата ви е напълно действителна и вие имате право на време, в което да скърбите. Изстрадайте тъгата и в последна сметка тя неизбежно ще се разсее.
Въпреки че болката от гибелта на безценен човек постоянно ще пулсира в сърцето ни, утехата и съчувствието, с което се отнасяме към нея, последователно ще понижава остротата й.
Приемане на страстите
Скръбта не е симптом на уязвимост. Тя е симптом на дълбоките взаимоотношения, които сме имали с нашите близки, и изяснява изцяло мощните страсти, които провокира в нас тяхната гибел.
Всеки път, когато чуете обичаните им песни, гледате обичаните им филми, или вършиме нещо друго, което ви припомня за тях, обликът им ще оживява в съзнанието ви.
Понякога ще се усмихвате на тези мемоари, а различен път ще ви разплакват, само че всичко това е част от изцелението.
Погрижете се за спомените
Подредете всички налични фотоси в албум, в общ файл в компютъра си или в рамки, които да поставите в дома си.
Подобни занимания са извънредно потребни, тъй като основават успокояващото възприятие, че се грижите за това скъпите ви хора да не бъдат забравени.
Освен това, даже единствено взор към тях в сложен миг, може да ви даде силата, от която имате потребност.
Споделяне на истории
Припомнянето на разнообразни истории и шерването им с други хора е значима част от изцелението.
Разказаните мемоари за близостта и щастието, което сте изпитвали с индивида, който сте изгубили, ще ви напомни какъв брой обичани и скъпи сте били за него.
Приспособяване към новата действителност
Част от приспособяването към новата действителност включва вложение в други взаимоотношения. Въпреки че след загубата може да е доста мъчно да подновите обществените си контакти, последователно би трябвало да се върнете към тях.
Времето, споделено с други хора, може да усъвършенства настроението ви и да ви утеши. Не забравяйте, че в тези толкоз сложни моменти, имате потребност да знаете, че не сте сами.
Опитайте се да приемете загубата и като житейски урок
Нищо в живота не е вечно. Приемете този факт и се научете да живеете за момента.
Животът е непрекъснато пътешестване, чиято цел е да ни научи по какъв начин да го живеем по-пълноценно, по какъв начин да му се радваме от цялото си сърце, по какъв начин да обичаме хората в този момент, в този миг, да ги обичаме по този начин, че да не съжаляваме за нито един пропуснат момент с тях.
Пътят към възобновяване
Новата ви роля ще е мъчителна. Не се заблуждавайте, че в миналото ще съумеете да излекувате тъгата от загубата на обичан човек.
Болката в никакъв случай няма да отшуми изцяло, просто с времето ще стане по-малко остра. Това, което можете да извършите за себе си, е постоянно да си припомняте какъв брой огромни щастливци сте – макар тежката загуба.
Да изгубиш някого въпреки всичко значи, че си го имал – че си имал тъкмо тази майка или тъкмо този татко, тъкмо този брат или тъкмо тази сестра… и те по някакъв метод постоянно ще са до теб…
В мига, в който погледнете на нещата по този метод, ще ви залее вълна от благополучие. А щастието е обич. Точка.
Инфо: psychology.framar.bg
