Моят приятел Моис от улица ``Клементина`` |
През 1934 година, към момента имаше една триетажна къща с магазин и кафене на ъгъла на ул. „ Княз Александър “ и ул. “Клементина “ (днес „ Съборна “). На втория етаж живееха моят чичо Иван и жена му – вуйна Севда. Те нямаха деца, само че бяха осиновили Моис.
Той беше едно срамежливо момченце с рижава коса, предадено за развъждане от едно доста оскъдно, ючбунарско еврейско семейство. Чичо и вуйна го гледаха като свое дете. Хубаво е да знаеш, че си мечтана наслада за възрастните и правилен другар на всички деца от махалата. Всички да те обичат – а и ти тях също. Моис го знаеше и мисля, че го усещаше. Обичаше нас - приятелите си, боготвореше приемните си родители и ги слушаше категорично. Нас също, само че единствено за пакостите.
По волята на ориста ми се падаше братовчед, беше почти на моята възраст, може би три-четири години по-голям от мен, само че това тогава беше без значение, тъй като още сега, в който се зърнахме за първи път, се сприятелихме. Приятели сме и до момента, въпреки че Моис от дълго време се изсели в Палестина. Чуваме се по телефона при всяка опция.
Беше юни, най-прекрасният месец на годината. В двора на чичо Иван и вуйна Севда розите към този момент бяха напъпили, а лилавите клони на люляците бяха натежали от цветове. Любувах се на Витоша, която в тези дни към момента бе видна през клоните им.
празният имот преди да се построи Българска народна банка
Докато се любувах, рижавият занаятчия на пакости Моис изскочи от задната врата на постройката и на галоп се приближи до мен. Искаш ли вика, да отидем насреща, да забележим някакъв змиеукротител? - Какъв змияр бе, тук да не ти е някакъв цирк?
Моис не изчака да се съглася или да му откажа, а ми обърна тил и напряко хукна към улицата. Естествено, любознанието ми надви. Затърчах и аз да видя що за птица е тоя змиеукротител?
Мястото, в което самоуверено влязохме, се бе трансформирало змиярник. Още в края на предишния месец, строителите бяха почнали да копаят основите на днешната Народна банка, а живеещите сред камънаците влечуги, очевидно се бяха пораздвижили и провокирали неистова суматоха измежду служащите, които се бяха разбягали в смут от строителната площадка.
Влязохме по-навътре и незабавно разбрах какво ми подшушна Моис, когато ме завари до люляците в двора. Тук бе извикан някакъв прочут змиеловец, който трябваше да почисти терена от раздразнените змийчета. За пръв път в живота си виждах сходно знамение и удивителна сръчност!
Този неизвестен змиеукротител боравеше единствено с една пръчка, като огромна прашка, и с нейна помощ самоуверено измъкваше съскащите гадини от щубраците и мигновено ги пускаше в чувал, подаден му от помощника. За страдание, бяхме пропуснали цялото зрелище, тъй като помощникът ни сподели, че двамата са тук от три дни и са напълнили цели пет чувала със змии! Абсолютни факири!
И най-интересното – по техни думи, сутринта една от змиите съумяла да избяга от вълшебната пръчка на ловеца. Надхитрила всички и пропълзяла през Градската градина, с цел да се скрие в постройката на....Народния спектакъл.
Естествено, провокирала потрес, смут и суматоха измежду актьорите и личния състав. Всички се изпокрили и заключили в гримьорните, а някои панически отърчали у дома с ангажимента да им се обадят, с цел да се върнат откакто заловят „ агресора “.
Е, въпреки и да не видяхме с очите си, малко по-късно пълзящият извършител беше отхвърлен от змиеукротителя.
До края на деня с Моис не посмяхме да стъпим назад на терена, с цел да продължим изследователската си активност.
Скоро строителите заградиха целия терен, с цел да не падне някой в изкопа. Приключението със змияра и помощника му беше последното ни посещаване на това загадъчно място. Скоро постройката на банката бе дефинитивно издигната и ни останаха единствено спомените за тези детски завършения.
*
След години Моис долетя тук по някакви имотни въпроси. Разхождаме се в парка и гледаме на една скамейка оставен вестник. Седнахме, разгънахме го – сегашен. Някой заплеснат човек го е не запомнил, или му е изпаднал от палтото, когато е ставал от пейката. Както и да е, Моис се зачете.
- Какво има ново – запитвам аз.
- Нищо, всичко е същото, единствено са сменили датата. Един пийнал умъртвил жена си, различен го хванали да пипа в общинските сметки. Такива ми ти работи. Хоп! Чакай, ще ви усилват пенсиите!
Моис се наклони към мен и главата му някак клюмна.
- Какво ти е – запитвам аз.
Моис колкото да промълви няколко думи, наподобява бяха последните му:
- Папи, слушай Папи, ей с тая надбавка на пенсията ти, да отидеш с жена ти в " Шератон " и да си поръчате по една водка и червен хайвер за упокой.
- За кого да поръчвам упокой бе, глупак – запитвам аз.
- За мен – сподели Моис и склопи очи. Завинаги.
Точно в този миг от дъба до нашата скамейка изскочи една охранена катеричка. Погледна ме и след това внезапно се изкатери нагоре.
- Моис, ти ли си бре!? – попитах страхливо, гледайки към мястото, където изчезна катеричката. Тя се появи три клона нагоре, скри се, погледна ме и още веднъж се скри. Стори ми се, че се усмихна преди да изчезне.
Това беше, Моис, знам аз.
Той беше едно срамежливо момченце с рижава коса, предадено за развъждане от едно доста оскъдно, ючбунарско еврейско семейство. Чичо и вуйна го гледаха като свое дете. Хубаво е да знаеш, че си мечтана наслада за възрастните и правилен другар на всички деца от махалата. Всички да те обичат – а и ти тях също. Моис го знаеше и мисля, че го усещаше. Обичаше нас - приятелите си, боготвореше приемните си родители и ги слушаше категорично. Нас също, само че единствено за пакостите.
По волята на ориста ми се падаше братовчед, беше почти на моята възраст, може би три-четири години по-голям от мен, само че това тогава беше без значение, тъй като още сега, в който се зърнахме за първи път, се сприятелихме. Приятели сме и до момента, въпреки че Моис от дълго време се изсели в Палестина. Чуваме се по телефона при всяка опция.
Беше юни, най-прекрасният месец на годината. В двора на чичо Иван и вуйна Севда розите към този момент бяха напъпили, а лилавите клони на люляците бяха натежали от цветове. Любувах се на Витоша, която в тези дни към момента бе видна през клоните им.
празният имот преди да се построи Българска народна банка
Докато се любувах, рижавият занаятчия на пакости Моис изскочи от задната врата на постройката и на галоп се приближи до мен. Искаш ли вика, да отидем насреща, да забележим някакъв змиеукротител? - Какъв змияр бе, тук да не ти е някакъв цирк?
Моис не изчака да се съглася или да му откажа, а ми обърна тил и напряко хукна към улицата. Естествено, любознанието ми надви. Затърчах и аз да видя що за птица е тоя змиеукротител?
Мястото, в което самоуверено влязохме, се бе трансформирало змиярник. Още в края на предишния месец, строителите бяха почнали да копаят основите на днешната Народна банка, а живеещите сред камънаците влечуги, очевидно се бяха пораздвижили и провокирали неистова суматоха измежду служащите, които се бяха разбягали в смут от строителната площадка.
Влязохме по-навътре и незабавно разбрах какво ми подшушна Моис, когато ме завари до люляците в двора. Тук бе извикан някакъв прочут змиеловец, който трябваше да почисти терена от раздразнените змийчета. За пръв път в живота си виждах сходно знамение и удивителна сръчност!
Този неизвестен змиеукротител боравеше единствено с една пръчка, като огромна прашка, и с нейна помощ самоуверено измъкваше съскащите гадини от щубраците и мигновено ги пускаше в чувал, подаден му от помощника. За страдание, бяхме пропуснали цялото зрелище, тъй като помощникът ни сподели, че двамата са тук от три дни и са напълнили цели пет чувала със змии! Абсолютни факири!
И най-интересното – по техни думи, сутринта една от змиите съумяла да избяга от вълшебната пръчка на ловеца. Надхитрила всички и пропълзяла през Градската градина, с цел да се скрие в постройката на....Народния спектакъл.
Естествено, провокирала потрес, смут и суматоха измежду актьорите и личния състав. Всички се изпокрили и заключили в гримьорните, а някои панически отърчали у дома с ангажимента да им се обадят, с цел да се върнат откакто заловят „ агресора “.
Е, въпреки и да не видяхме с очите си, малко по-късно пълзящият извършител беше отхвърлен от змиеукротителя.
До края на деня с Моис не посмяхме да стъпим назад на терена, с цел да продължим изследователската си активност.
Скоро строителите заградиха целия терен, с цел да не падне някой в изкопа. Приключението със змияра и помощника му беше последното ни посещаване на това загадъчно място. Скоро постройката на банката бе дефинитивно издигната и ни останаха единствено спомените за тези детски завършения.
*
След години Моис долетя тук по някакви имотни въпроси. Разхождаме се в парка и гледаме на една скамейка оставен вестник. Седнахме, разгънахме го – сегашен. Някой заплеснат човек го е не запомнил, или му е изпаднал от палтото, когато е ставал от пейката. Както и да е, Моис се зачете.
- Какво има ново – запитвам аз.
- Нищо, всичко е същото, единствено са сменили датата. Един пийнал умъртвил жена си, различен го хванали да пипа в общинските сметки. Такива ми ти работи. Хоп! Чакай, ще ви усилват пенсиите!
Моис се наклони към мен и главата му някак клюмна.
- Какво ти е – запитвам аз.
Моис колкото да промълви няколко думи, наподобява бяха последните му:
- Папи, слушай Папи, ей с тая надбавка на пенсията ти, да отидеш с жена ти в " Шератон " и да си поръчате по една водка и червен хайвер за упокой.
- За кого да поръчвам упокой бе, глупак – запитвам аз.
- За мен – сподели Моис и склопи очи. Завинаги.
Точно в този миг от дъба до нашата скамейка изскочи една охранена катеричка. Погледна ме и след това внезапно се изкатери нагоре.
- Моис, ти ли си бре!? – попитах страхливо, гледайки към мястото, където изчезна катеричката. Тя се появи три клона нагоре, скри се, погледна ме и още веднъж се скри. Стори ми се, че се усмихна преди да изчезне.
Това беше, Моис, знам аз.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ